Кога да сложим край

[ники]

Джеймс, ще ти преведа, какво означава "няма бъдеще"

Това е оправдание на жените, което те измислят, за да прикрият къде пред себе си, къде пред останалите, колко е грозна постъпката им. Всъщност просто им е омръзнало и не желаят да се справят с проблемите, които неминувмо съпътстват една връзка - твърде много усилия

Общо взето нещата за тях са все едно да си вземеш куче. В началото не мислиш и го взимаш, защото е много готино да имаш куче. Радваш му се, защото е нещо ново. С времето обаче кучето вече не е толкова интересно, защото си свикнал с него. Все повече започват да те дразнят някои негови навици като това да къса тапицерията с ноктите си. Вече те мързи да го извеждаш всяка сутрин и тия неща почват да те дразнят много, макар че едва ли може да очакваш друго като си гледаш куче де В един момент решаваш, че така повече не може. Казваш, че нещата са прелели и оставяш кучето на улицата да се оправя както си знае. Тъпото е, че кучето не се е променило и грам, а го гониш заради проблемите, които то прави. Но това е куче. Не може да стане слон. Та, идеята е, че човек много добре би трявало да си дава сметка за всичките проблеми, които съпътстват гледането на куче и е някакси тъпо да го изхвърли на улицата, защото то просто не успява да се превърне в слон

[black_lady]

Ако го погледнеш от тази гледна точка, трябва поне да отбележеш, че от куче до куче има известна разлика. Някои се поддават на дресировка, други - не; някои лаят, други хапят и то когато най-малко очакваш. В общи линии няма как да се запознаеш с тези т.нар. дразнещи навици на кучето си и да видиш доколко си в състояние да живееш с тях, ако не поживееш с него по-дълго. Може би просто от самото начало не е било правилната порода.
А накрая, ако не ти върви с кучета, минаваш на котки.

[ники]

А ти очакваш кучето да не лае и да не хапе? Това все пак е куче Тези неща би трябвало да станат ясни, още преди да си вземеш кучето, за да си го гледаш. Все пак да си вземеш куче е нещо сериозно и следва да се подходи разумно. Ако се стигне до изритване на псето, макар и то да си е все същото, значи взимането му е било глупаво, необмислено и незряло

[Ivo Penev]

по всяко време е удачно

[pora_e_priqtel]

Ако продължите да злоупотребявате с тая метафора, скоро ще забравите за какво говорехте в началото

Ники, не е като да си съвсем далеч от истината, но според мен представяш нещата твърде опростено и едностранчиво. Целият този процес, който описваш, може да се случи както при единия човек в двойката, така и при другия, а понякога и при двамата едновременно. Просто понякога хората си омръзват. И този, на когото му е омръзнало по-малко, обикновено се чувства онеправдан. А нерядко се получава така, че другият всъщност му е направил услуга, като го е спасил от една връзка без бъдеще, в която той би се чувствал гадно. Освен това няма вариант, при който за една раздяла да е виновна само едната страна.

Абе дет' се вика ще те видим, като изпаднеш в противоположната ситуация, как ще разсъждаваш

Не бързайте да съдите другите, друзя!

[black_lady]

Ники, очаквам да лае, да ме лигави, да ми скача, да пуска косми, да иска да го извеждам навън и да си играем заедно, но да не хапе или поне да хапе само другите хора Толкова много ли искам!?

Поре, разбира се, че е така Има и гадни песове, има и зли кучки. Факт.

[ники]

Поре, никога не съм твърдял обратното на това, което казваш Просто давах пример за конкретното "няма бъдеще".

[Ангел]

...няма вариант, при който за една раздяла да е виновна само едната страна....

Хм... Според мен, изобщо не може да става дума за вина в едни интимни взаимоотношения. Каквото и да се прави от който и да е в нея, то е било най-правилното възможно решение, с оглед на достъпната към него момент информация, инвокираните (ако някой се сети за български синоним на това, моля да се обади) принципи, положението спрямо етичната граница (която е по-скоро буферна зона, защото никога не можеш да определиш къде точно е) и конкретните обстоятелства. Всичко това е безформена съвкупност от менящи се фактори, които (невероятно, но факт) могат да повтарят състоянията си.

Илюстрирам:

Интимният ти партньор има рожден ден, но сте скарани за някаква глупост. Събъждаш се нея сутрин и си мислиш в леглото: "F* it! Все-пак има рожден ден - радва ме, обичаме се и ще напазарувам подарък". Съответно ставаш, подхлъзваш се в банята, разливаш си кафето, изкълчваш си глезена по стълбите, вратата на входа заяжда, настъпваш "мина", вървейки към спирката, изпръсква те кола, закъсняваш за работа, транспортът закъснява също, а когато се появи - претъпкан е и не можеш да влезеш, когато все-пак успяваш, разбираш какво е имал предвид учителя по география за картата на света (за разгъването на тримерния глобус в равнина), поради факта, че това се случва с лицето ти на стъклото, като слизаш, откриваш че вече нямаш телефон ("Майната му на апарата - искам си sms-ите, снимките и номерата!"), шефът ти вика на работа, клиентите не знаят какво искат, колегата (във фас-паузата и научил за недоброто моменно състояние на връзката ти) ти намила, как този човек не те заслужава и никога не го е харесвал и... Обаждаш се (още решен да направиш усилието да закърпиш нещата) на Любимия, който (преди да можеш да кажеш каквото и да е) започва да те наковава, за това, че не си се обадил да поздравиш, че вече няма никаква тръпка и уважение между вас, че не те е еня да правиш каквото и да е, защото си си наумил, че ти е "в кърпа вързан" и...линията прекъсва (БТК = Безмилостен Трошач на Кости). Обаждаш се отново, при което ти се вдига друг скандал, че си затворил, което само потвърждава предишните думи, и и дума не може да става да ти се повярва за това, че е прекъснала сама линията... Някак изкрънкваш виждане и излизаш в обедна почивка, да купиш подарък... Стигаш до магазина, харесваш артикул и отиваш до банкомата, където разбираш, че имаш избор между това, да купиш подарък, и това, да не ядеш солети до края на месеца... Това е Моментът. В който взимаш решението да минеш с цвете/свещниче/шоколад/whateva и хубава картичка с красиво пожелание. Виждате се. Грешка едно: започваш с нещото+картичката, преди да си споделил премеждията и трудното решение. Следва сериозно смилане, за това, че само гледаш да минеш евтино и не правиш никакво усилие да влагаш във връзката. Грешка две: споделяш премеждията и трудното решение. Сега - повече от всякога - звучи като оправдание и измислица, за да се покриеш. Следва плеяда за това, че вече дори не можете да бъдете откровени един с друг...

Виновен ли си за избора си?

Сега ще отсъдите много бързо, че другият е виновен за поведението си. Обаче не е. Защо? А знаете ли какво става в неговия живот?

BTW, горното е реален случай с неидентифицирани герои, макар да не беше рожден ден поводът.

[pora_e_priqtel]

Тъкмо щях да кажа, че когато описаната случка горе се случи наистина, ще те черпя бира

Все пак сигурен ли си, че не разкрасяваш? Такъв карък дори мен не ме е гонил, а имам с какво да се похваля в това отношение.


Моето мнение е, че в такава ситуация не могат да се вземат окончателни решения. За да се случи това, трябва и двамата да са в по-спокойно състояние и да са имали време да премислят, и да преценят положението и перспективата. Тъпо е да кажеш на човека: "Късаме, щото си тъпо копеле и не ми купи розов плюшен хипопотам, който пее "Love Me Tender"". Има разлика между скарване, което е резултат от моментно кофти стечение на обстоятелствата и късане, което е много отговорно решение със сериозни последици.

Колкото до вината - ако искаш перефразирай думите ми като: "Няма вариант, при който причината за една раздяла да е само в едната страна".

[Ангел]

Все пак сигурен ли си, че не разкрасяваш?

Знам че звучи убер-невероятно и това прави "Грешка две" грешка... Общо-взето, не е от значение, дали някой ще повярва, че това се е случило - съществено е осъзнаването, че би могло да се случи. А аз не мога да докажа, че се е случило, така че който каквото иска да вярва - няма да се обидя
И зарежи конкретната ситуация - то беше само илюстрация, че вина няма и не трябва да се търси (да беше обул гумени чехли; да беше внимавал къде стъпваш; да си беше държал телефона във вътрешния джоб на закопчаното яке...).
Проблемът е, че такива неадекватни ситуации, които не би трябвало да имат тежест (рационално погледнато), имат свойството да я придобиват при натрупването си... А вероятността за случването на такива случки винаги стига 100% след някакво неопределимо време (теорията е, че ако нещо може да се случи, то все някога ще се случи). Т.е., колкото повече време си бил с един и същи човек, толкова повече сходни на този сценарии ще манифестират, докато си с него. Ако и двамата не споделяте разбирането за това,...ъм...имаше една приказка, включваща вентилатор и друго пословично нещо...
...При което, самото напрежение насилва взимането на решение... Което никога няма да бъде рационално, при тези обстоятелства.

И само ще допълня перефразата ти с моето виждане (и с твоето позволение):
"Няма вариант, при който причината за една раздяла да е само в едната страна, но може и да не е в никоя от страните."

[ники]

Не може да не е в никоя от страните. Нямз къде другаде да е вината. И разбира се, че вината е поделена, ама пропорционалността й е доста относителна от различните гледни точки. Не съм запознат със случай, когато да е 1:1. И въпросът не опира само до вина.

[deny_s]

Това е оправдание на жените, което те измислят, за да прикрият къде пред себе си, къде пред останалите, колко е грозна постъпката им. Всъщност просто им е омръзнало и не желаят да се справят с проблемите, които неминувмо съпътстват една връзка - твърде много усилия

Когато се налага да полагаш твърде много усилия, за да поддържаш една връзка значи нещо не е наред. Ако постоянно трябва да правиш някакви компромиси в името на връзката и нещата не се случват естествено трябва просто да се откажеш. Няма нужда да се насилваш понеже другия все още вижда бъдеще във вас.. така само правиш края по-лош, отколкото е можело да бъде.

[ники]

Щом нещата не се получават и нещо не е наред, защо на първо време се захващаш с една сериозна връзка? Не може да се подхожда с идеята, че с известни усилия нещата ще се нагодят, така че да ти харесват. Ако не ти харесва нещо във връзката, според мен е редно първо да пробваш да промениш себе си. Не може изначално да тръгваш с ппрезумцията, че ще променяш работите, така че да се получат. Всъщност сигурно можеш, но да са в разумни граници.

[FloWersOfEviL]

Според мен въпросът въобще опира много рядко до вина.

[pora_e_priqtel]

Добре де, забравете думата вина! Посипвам си главата с пепел!