Страница 5 от 7

Публикувано на: 11 Авг 2007, 17:49
от xgirl
oo имаме ...... от 2 години съм с човек който все си тръгва или аз тръгвам ..... а от една си е почти постоянно там .... виждаме се рядко ..... да ТРУДНО Е МНОГО но СИ СТРУВА

Публикувано на: 11 Авг 2007, 21:30
от sientelo
Много е трудно, а после още по-трудно е ако всичко се срине и се окаже че си живял в заблуди дълго време :(

Публикувано на: 04 Сеп 2007, 09:45
от Kleo
Моят бивш приятел избра следването в чужбина пред алтернативата да остане в България-да съчетава работата с ученето,да продължим да сме заедно и беше убеден,че,ако остане,рано или късно ще се оженим,защото според думите му съм момичето-мечта и се изплаши.Толкова много страдах,като си замина и повече не се обади,защото така искаше да ме забрави,за да не го боли.Просто нямаше смелост и още не ме обичаше достатъчно силно,за да предпочете мен.Дано сега да е щастлив,искрено му го пожелавам.

Публикувано на: 04 Сеп 2007, 10:23
от Jamesmagno
1 - жена ми живее в Норвегия. :cry:
2 - От 60 човека випуск 15 оставаме в България. :shock:
3 - Вчера "изпращахме" един от този випуск в Строежа - издрайфа се върху мен. :lol: Беше суууупер забавно - в таксито към тях пуснаха чалга и той, както си беше неадекватен: "Ако спрете радиото, няма да повърна." :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: Спряха чалгата. После повърна и ни свалиха от таксито. :lol: Хванахме друго. Отидохме до тях, той вече беше слязъл от таксито, повръщаше си кротко и каза тихо: "Тука някъде може да спрете" АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!! :lol: :lol: :lol:
Ето, че изпращането на приятел в чужбина може да бъде много забавно!!!! :lol: :lol: :lol:

Публикувано на: 04 Сеп 2007, 10:41
от tonia kostova
хех, тежко тежко ама се преживява, важното е че имаш някъде някого било и в чужбина.щото моя някой не е живял никога в България, няма и изгледи да живее..:)

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 20:24
от Nordlys
Jamesmagno написа:1 - жена ми живее в Норвегия. :cry:
Така ли? Къде в Норвегия, ако може да попитам? :)

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 20:27
от sladko^jelanie
Ami na men mi predstoi da izpratq blizuk priqtel i lo6oto v slu4aq e, 4e mai nikoga pove4e nqma i da go vidq... taka 4e uj se gotvq, no otvutre mi e...ne moga da opi6a :?

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 20:29
от Nemesis
Jamesmagno написа: 3 - Вчера "изпращахме" един от този випуск в Строежа - издрайфа се върху мен. :lol: Беше суууупер забавно - в таксито към тях пуснаха чалга и той, както си беше неадекватен: "Ако спрете радиото, няма да повърна." :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: Спряха чалгата. После повърна и ни свалиха от таксито. :lol: Хванахме друго. Отидохме до тях, той вече беше слязъл от таксито, повръщаше си кротко и каза тихо: "Тука някъде може да спрете" АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!! :lol: :lol: :lol:
Ето, че изпращането на приятел в чужбина може да бъде много забавно!!!! :lol: :lol: :lol:
Хаха мноо интересна случка! жалко че не съм била и аз там- имах планове да ходя в София в Строежа че не съм си го виждала от маса време обаче се провалиха и сега се чудя кога ще намеря време да отскоча че много ми се ходи!

Re: Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужби

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 20:35
от Бавария
Atlantis написа:Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужбина?
Споделете
кило-кило и двеста

Re: Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужби

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 21:58
от Marmelada
Бавария написа:
Atlantis написа:Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужбина?
Споделете
кило-кило и двеста
5-6 кила ,ако от мъка почнем да ядем и надебелеем :cry:

Re: Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужби

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 22:30
от Vaskes
Marmelada написа:
Бавария написа:
Atlantis написа:Колко тежко може да е изпращането на любим човек в чужбина?
Споделете
кило-кило и двеста
5-6 кила ,ако от мъка почнем да ядем и надебелеем :cry:
Абе може и 20 кила да е, ако му е тежък багажа.


А сериозно - зависи за колко дълго време. Ако е за постоянно - as heavy as it gets. Ако е само временно и знам, че ще се забавлява там - ще се радвам за него.

gad

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 22:44
от radja
гадно е...всъщност приемам го доста трудно. много се привързвам към хората...

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 22:56
от castelo
Много тежко ми беше когато изпратих любимия си щъркел Щъх :cry: :cry: :cry: С окапването на първите пожълтели листа последва инстинкта си и отлетя на юг. Никога няма да забравя как разпери криле и бавно изчезна летейки към залязващото слънце (ала край на уестърн). Не знам дали ще го видя повече.

Публикувано на: 05 Сеп 2007, 22:59
от Marmelada
castelo написа:Много тежко ми беше когато изпратих любимия си щъркел Щъх :cry: :cry: :cry: С окапването на първите пожълтели листа последва инстинкта си и отлетя на юг. Никога няма да забравя как разпери криле и бавно изчезна летейки към залязващото слънце (ала край на уестърн). Не знам дали ще го видя повече.
:shock: :cry: моите съболезнования,накоро се разделих с лабрадорчето си,замина при друг човек,но една хубава доза кола оправи нещата 8)

Публикувано на: 06 Сеп 2007, 03:58
от HeyGod
Току що се връщам от едно такова изпращане и ...
изобщо не е приятно ...
едва ли не изкара,че не ми пука за него и т.н.
много кофти ми стана...
дано нещата на сутринта изглеждат по-добре за него