forum.uni-sofia.bg

Жалък. И много самотен, или просто някой, дето не знае как да си поиска внимание. Гледам да не съдя.

На първа среща се говори за новините на деня/седмицата. Особено ако ви сближават общите тема/и - примерно "националите по футбол пак паднаха" или "а кво мислиш Сладка, за събитията в Катуница"...

Уви, добре, че сме в България, а не някоя скучна страна, че винаги има "теми от деня"...
А и добре, че сме малко народ, та всичко се знае от всички...

invisible написа:не знам къв трябва да си че на първа среща да говориш за бившите си .. или за трудния си живот О.о

Пиян като заместник-началник гара Мездра - трета смяна в 4:30 сутринта ?

invisible написа:не знам къв трябва да си че на първа среща да говориш за бившите си .. или за трудния си живот О.о

Ъъъъ... мен, например? Не, сериозно - аз като писах, че на последната първа среща говорих за някакви бивши преживявания, то това беше именно с цел да видя дали момчето ще се стресне/скове или нещо такова. Т.е. дали ще ме помисли за луда. Ми не ме. Вярно, после призна, че му се е сторило странно, но пък го провокирах и той да сподели някои неща по тоя начин. Отново на въпросната първа среща. Доста естествено се получи.
Сега, разбира се, не мислете, че само около това се е въртял разговорът. Просто стана дума.

Камилчо, то и при нас малко така станаха нещата, макар запознанството ни да не беше точно забивка. Просто първият почти един месец не се бяхме виждали на светло - все бяха или вечери някъде, или кино, или клуб, или разходки... ама все по нощите. Май се видяхме за пръв път по светло повече от месец, след като се запознахме. Ама то тогава и да искаше някой от нас да избяга, беше доста трудно, щото действието се разви във влак. Спомени, спомени...

И аман вече от китки, бе, хора... клиширано е, та чак боли. То добре, че аз съм от тия, дето не си падат особено по подобни жестове и не се впечатляват твърде от тях, че ми се падат и младежи, които също не са много по тая част.

то първите срещи са малко като поговорката за краставите магарета...


и май не е странно, че се присетих за нея покрай разказчето на търговеца по-нагоре...

Оф, Кристо...

Евтиме, лично аз съм с впечатлението, че срещите са, за да опознаеш човек, който те впечатлил и да прекараш повече време с него, без да ти се мотаят двеста човека наоколо и да ръсят пиянски простотии.

Кристо, още утре ще му заявя на моя, че е любимото ми краставо магаре. Това сериозно.

Мила, именно. Установила съм, че не е от такова значение за какво точно си говорите, стига да имате някакви теми за разговор и да не се чудите защо, по дяволите, времето минава тооооооолкова бавно. Тръгне ли разговорът и има ли възможност да се опознаете на спокойствие, сделката отива към финализиране.
Естествено, това съвсем не се случва на всички първи срещи (аз съм имала поне 2 голеееееми греди в това отношение), но пък така хората поне знаят да не си губят повече времето взаимно.
С 2 думи, ако първата среща е много успешна, това не дава гаранции, че ще се ожените и ще си имате дечица и ще живеете щастливо до края на дните си. От друга страна, ако още в началото имате чувството, че искате да сте навсякъде другаде, но не и на мястото на срещата и с всеки друг, но не и с въпросния индивид... уел, това си е направо гаранция, че нещата просто няма да се получат и по-нататък. Поне така говори личният ми опит дотук.

Търговецът на кристал написа:С 2 думи, ако първата среща е много успешна, това не дава гаранции, че ще се ожените и ще си имате дечица и ще живеете щастливо до края на дните си. От друга страна, ако още в началото имате чувството, че искате да сте навсякъде другаде, но не и на мястото на срещата и с всеки друг, но не и с въпросния индивид... уел, това си е направо гаранция, че нещата просто няма да се получат и по-нататък. Поне така говори личният ми опит дотук.

Ай хапсолютли енд тотъли ъгрии.

А ако не е на среща и някой ти се стори най-досадният човек евър, но после се окаже голяма тръпка що става?

Става това, което си е типично за връзките - манджа с грозде.

На мен винаги ми е било доста изнервящо ходенето по срещи. Изнервянето всъщност идваше основно от това, че не бяха точно формулирани като срещи, а обикновено беше с някакви недомлъвки. Та, за разчупване на леда, отивахме на някое непринудено местенце като Dunkin Donuts Ритуали със сигурност не съм имала, май залагах на много лек грим и нещо удобно, но елегантно като дрешки.

inc написа:А ако не е на среща и някой ти се стори най-досадният човек евър, но после се окаже голяма тръпка що става?

Те' това никога не ми се е случвало и не си го и представям. Някак не ми се връзва хем да ми се стори досаден, хем после да се окаже тръпка. Просто явно аз наистина бързо лепя етикетчета и прибирам хората из шкафовете на съзнанието си - стройно и картотекирани, така че е доста трудно евентуално подобно първо впечатление да бъде променено по-нататък. Зла съм, знам. А на въпроса дали би ми харесало и мен да ме третират така... честно казано, нямам против. Ако съм се сторила досадна някому на пръв поглед, едва ли вторият би променил нещата. Що да си губим времето?

Аз се бръсна и слагам някакви по-спретнати дрехи. Първите ми срещи никога не са били с напълно непознати, така че тема за разговор все се намира. Естествено има някаква стеснителност, ама то нормално. Иначе не бих отишъл на първа среща с цвета. Дори това ми се струва мега тъпо. Предлагам да платя сметката, колкото да съм сигурен, че момичето не очаква точно това. Нищо специално.

Не споменах цветята като нещо задължително за първа среща, защото дори и на мен ми звучи клиширано... Мисълта ми беше, че ако срещите с въпросния човек продължат, все някога би било хубаво срещата да започне с подарено цвете, просто ей така, без повод...

Мръсници! Веднага си признайте кой ме изтри...