forum.uni-sofia.bg

lunatic_moon

Ако ти си всичко, което искаш/можеш да бъдеш и не можеш да се разширяваш повече навън, навън не е ли празно? Или ако всичко извън теб (нищо от околния свят) не те интересува, няма ли да бъде твоето "отвън" празно?
Йей! Обичам екзистенциални въпроси!
Това ще отнеме известно време...

Ангел написа:Какво е човекът? Хилядолетия наред, хората са си давали най-различни определения, като много малко от тях третират проблема като субективисти. Защо възприемам тази гледна точка? Защото единственото доказуемо нещо е съществуването на „аз“-ът, и то дори само на собствения.
Какво би могъл да бъде човекът тогава? След като е недоказуемо съществуването на други хора освен на „аз“, човекът е... самотен? Иначе защо би му било необходимо да си съчинява цял един свят и да го пълни с подобни нему по форма и поведение? Но ако всичко това е плод на въображението, то тогава то <това тук> не съществува, а след като не съществува, какво остава? Остава неговият създател – съществото, наречено (наричащо се) "човек". Тогава, съществува единствен "човек". И защо този "човек" да е човекът както ние го познаваме – нали мисълта не познава окови, следователно формата и абсолютно всичко останало може да е моделирано според някакви критерии на неговия създател. Защо всичко това да не е просто изкривена представа, какъв е бил живота на същества, "видени" като нас през „очите“ и във фантазията, примерно, на един камък <малко знаем за психологията на камъните – не бих могъл да знам защо камъкът би направил подобно нещо>, който във фантазията си се нарича „човек“, измисля си още „хора“ и цяла една Вселена? Така понятието "човек" губи смисъла си, защото включва и формено определение; остава същественото от „човека“ – личността.
Личността вече е доста повече от човека – тя е това, което прави човека "човек" <дори да приемем идеята за камъка>. Да, личността се променя - според себе си, защото съществъването на други личности, както отбелязахме по-рано, е невъзможно; и за време пак определено от тази личност. Личността няма граници на развитието си, освен тези, които сама си е поставила. Тя съществува когато, както и колкото се осмели да си позволи.
И какво излиза че е човекът: самотно, самоограничено, самозаблуждаващо се същество със самоопределена форма и нрави.

Това са мои размишления в сферата на нео-субективистичния екзистенциализъм. В тяхния контекст, човек сам съчинява всичко, което изпитва; разбира се,прави го несъзнателно, за да му е интересно; дори "негативните", "неблагоприятните" и "нежеланите" събития (по този начин) се оказват просто проекции на негови несъзнавани потребности. С това наум, може изобщо на няма "навън", тъй като "всичко" би могло да бъде "вътре".
Извън горното, личността непрестанно се променя. Когато спре, умира. Аксиома: "Съвършенството е непостижимо за крайни същества (finite beings)". Следствие: винаги ще има към какво да се стреми една личност, но никога не би могла да достигне всичко, към което би изпитала стремеж. Човек винаги иска да е повече, дори когато не го осъзнава - дори Бил Гейтс има мечти. Във всеки случай, исках да отговоря с "Не." на първия въпрос

На втория ще отговоря значително по-кратко: такава хипотеза е извън способностите ми да си представя манифестирана за съзнателно същество.

Мислиш ли, че посрещането на чужденците от българи с хляб и сол обижда гостите на страната ни? (навремето тази традиция е означавала, че другоселецът се приема за лош човек и чрез хляба и солта той се пречиства, за да не омърси селото)
Better safe than sorry! Сега пък, след престой в някои тропически региони, се обеззаразяват съответните пътници. Няма нищо обидно в това. А традициите, по принцип, са ми безразлични (когато не ги разбирам като "излишни" или "вредни").

Portal 2 по-добра ли е от Portal 1?
Различни са. Втората е по-продължителна и с по-заплетен сюжет, но пък (СПОЙЛЕР!!!) няма торта. Първата е гениална - няма нищо излишно, но пък...е много кратка. Освен това, Втората има и кооперативна опция, което е доста яко. Според мен, не трябва да се сравняват, а да се разбират като едно цяло... Като томове на една книга.

Щастието или парите? Изключват ли се двете неща?
Ако съм поставен пред този Избор - Щастието. Не се изключват, по принцип, но всичко е възможно... Има много хора с пари, които са Юастливи същевременно.

Първата песен, за която се сещаш?





Би ли скочил с бънджи? А с парашут?
Да. Да.

Чел ли си нещо на Емил Чоран? Ако да, според теб побъркан или гениален е?
Вече да . Нито ненормално, нито гениално - явно харесва думичката "прозорливо" и я намирам удачна за негово описание.

Съгласен ли си с това?
Безсънието е само парченце от комплекса причини за отглеждането на гордост и високомерие. В момента, не се сещщам къде, но бях чел, че хората се валидират като значими, посредством това, колко са натоварени. Затова я има тази нотка на задоволство от оплакването, и затова предпочитаме да се оплачем, вместо да се похвалим - по този начин търсим признанието на другите за собствената си значимост: усещаме че "работя много" ни издига в очите на събеседника повече, отколкото "спечелих от тотото". Иначе, много съм съгласен, че "прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен".

assault

Здравей.
И ти бъди здрав!

Защо не спиш и ако спиш, кога точно е и каква е системата, че ми стана интересно?
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 63#p881963
Из това мнение има препратка. Спя малко, защото имам други неща за вършене през сесията (примерно, да отговарям на Р&С ). Извънсесийно, спя между 4 и 6 часа непрекъснат сън (когато не съм на форумна).

Към какво трябва да се стреми човек по време на съществуването си?
Към Щастие, но не за сметка на чуждото.

Възможно ли е сливането на мига в битието и небието?
Не знам - нямам спомени от ембрионалното си развитие, а след прехода към смъртта си не бих могъл да ти отговоря. Не мисля че има каквото и да е значение.

Човек трябва ли винаги да спазва принципите си?
Принципите трябва да са гъвкави и податливи на промени, защото всичко друго непрекъснато се променя. С тази уговорка, да - винаги.

Любим футболен отбор? Най-велик футболист?
Не съм запалянко, но симпатизирам на Левски, Етър, Арсенал, Барселона, Ювентус, Интер и Аякс. Най-велик футболист: който съм гледал приживе - Денис Бергкамп; който не съм - Георги Аспарухов.

Любим филм?
Нямам.

Ае стига толкова.
Пак заповядай!

Ангел написа:Любим футболен отбор? Най-велик футболист?
Не съм запалянко, но симпатизирам на Левски, Етър, Арсенал, Барселона, Ювентус, Интер и Аякс. Най-велик футболист: който съм гледал приживе - Денис Бергкамп; който не съм - Георги Аспарухов.

Ехааа, ти на бая отбори симпатизираш. Иначе браво за Левски и Гунди.

Опиши мечтаното семейство и мечтания си дом.
Ако бъдещата ти съпруга е религиозна, би ли сключил църковен брак, за да й угодиш?
Каза, че вярваш, че хората са изначално добри. Какво те кара да смяташ така? Дали все пак злото и първичното не са заложени в тях в по-голяма степен?

menina.do.mar

Опиши мечтаното семейство и мечтания си дом.
Партньор (от женски пол), в когото да съм Влюбен - не държа на брака изобщо, но съм склонен да сключа граждански, при определени условия. Към момента, бих предпочел да имаме 2-4 деца, но това ми предпочитание може да се промени във времето; това не значи, че, ако бих имал само едно, бих го Обичал по-малко (важи и за всяко след четвъртото). Голяма къща, далече от градския шум, но с удобен транспорт и високоскоростен Интернет. Задължително обрасла с бръшлян (не отровен, разбира се). Трябва да си имам собствен кабинет, но, освен него, и големшка лаборатория/цех (под земята - като злодей от комиксите). Котки. Кучета. Много материалистично изглежда, но всъщност мога да мина само с Възлюбена, без да ми липсва нищо друго.

Ако бъдещата ти съпруга е религиозна, би ли сключил църковен брак, за да й угодиш?
Не.

Каза, че вярваш, че хората са изначално добри. Какво те кара да смяташ така? Дали все пак злото и първичното не са заложени в тях в по-голяма степен?
За да оцелее едно човешко същество, за него трябва да бъдат полагани грижи. Така, всеки човек е "закърмен" с добро. "Първичното" е извън обхвата на антропогенни определения като "добро" и "зло" - не виждам нищо излишно, вредно, нежелано в него. А "зло"... Какво "зло" може да е "заложено" в едно бебе?

Според теб къде се намира границата между любовта и приятелството?

Злото в едно бебе няма как да бъде проявено, но не значи, че го няма заложено. С годините то си проправя път и расте заедно с човека. Не смяташ ли, че във всеки от нас дреме едно чудовище, но някои съумяват да го държат заспало през целия си живот?

Пак аз...

С кой от двата пола се разбираш по-добре? И каква е причината, според теб...

Faith_no_more

Според теб, къде се намира границата между Любовта и приятелството?
Където я постави не-Влюбеният.
Споделих собствени разбирания за Любовта по-рано - разликите с приятелството и Обичта би трябвало да могат да се изведат от тях. А не мога да определя граница, защото Любовта е безгранична.
Когато заспиваш и се събуждаш с мисъл за определен Човек, значи вече не е "само приятелство". Когато редовно се улавяш че мислиш за него, докато пътуваш - също. Когато сексуалният нагон, похотта отстъпи пред желанието да правите Любов... Когато, при среща, внезапно ти се отпуши носа, който не си знаел/а, че е запушен до този момент... Когато земята сякаш се клати, докато се разхождате... Такива неща...

menina.do.mar

Злото в едно бебе няма как да бъде проявено, но не значи, че го няма заложено.
Добре де - как се "залага" "зло" у бебе?

С годините то си проправя път и расте заедно с човека. Не смяташ ли, че във всеки от нас дреме едно чудовище, но някои съумяват да го държат заспало през целия си живот?
Зависи изцяло от собствената ти, лична и субективна дефиниция за "зло". Ами ако ние сме "чудовищата", които потискат проявлението на "доброто"?

Maeve

Пак аз...
И аз пак...

С кой от двата пола се разбираш по-добре? И каква е причината, според теб...
Хм... Общуването с двата пола е различно. Иска ми се да вярвам, че се разбирам еднакво добре и с двата, но по различен начин и с различни средства. Малко ми е странно, но чисто количествено контактувам повече с представители на за мен по-красивата приблизително половина от човечеството. Това е така, заради склонността ми да бъда многословен, което кореспондира естествено добре с потребностите на жените поне на повечето. От друга страна, с мъжете комуникирам доста по-ефективно: всичко е точно, кратко и недвусмислено.
Двата пола имат много различни речници и ритуали в комуникацията.

Епичен поздрав с:

Бай Ангеле, защо те избраха, точно като съм зает да си оправям курсовете и да пътувам?

1. Кога ще пием бира?
2. Кога ще ядем шкембе?
3. Кога ще играем D&D?
4. Фен ли си на редукционизма и ако не, защо?
5. Любима историческа личност? (да не е учен и да не е роден след 1900 г.)
6. Опиши любовта.

За какво би си струвало да жертваш любовта?

Как учиш? Пробвал ли си Pomodoro метода? Мислиш ли, че е ефективен?

Защо учиш? Кое те стимулира?

Един ден без кофеин или един ден без никотин?

Ще успее ли Google+ да избута facebook от върха на социалните мрежи?

Jamesmagno

Бай Ангеле, защо те избраха, точно като съм зает да си оправям курсовете и да пътувам?
За да имаме повече поводи да пием лятоска?

1. Кога ще пием бира?
На 9-ти или 10-ти идния месец.

2. Кога ще ядем шкембе?
Сутринта, след бирата.

3. Кога ще играем D&D?
Когато си натаманим графиците.

4. Фен ли си на редукционизма и ако не, защо?
Трудно ми е да отговоря изчерпателно. Редукционизмът е подходящ за разрешаването на много, но не и за всички проблеми. Съвсем определено не мога да застана зад целите на онтологичния редукционизъм. В някои случаи (немалко количество), холистичният метод е далеч по-добра алтернатива. От друга страна, когнитивният адитивизъм е много елегантно и дипломатично съчетание на двете. Аргументацията на Свен Ерик Йоргенсен за "правилния" подход, при изучаване на комплексни системи, е много, много интересна и определено заслучава внимание... В кратце: да, когато е най-рационален и ефективен при разрешаването на конкретен проблем.

5. Любима историческа личност? (да не е учен и да не е роден след 1900 г.)
Сенека за учен ли го броиш?

6. Опиши любовта.
Е колко пъти?! Има на предишните страници.