steamer пише доста интересни неща, но ми се струва, че само препредава чужди мнения по даден въпрос.
Това, което ме наведе на тези мисли е неговото определение за свещенната книга на мюсюлманите, като божие слово, неподлежащо на интерпретация. Разликата между промяна и интерпретация е много голяма, би трябвало да знаеш това.
1) Познанията ти по арабски език ми се струват недостатъчни, щом твърдиш, че Коранът не се подлага на тълкуване. Отварял ли си книгата в оригинал? Многопластовостта на арабския език, както и характерната за него краткост на израза с изпускане на думи (имплицитно вложени в значението на глагола, например) в допълнение на алегоричния стил на Корана би трябвало да отговорят на въпроса, подлага ли се на тълкуване написаното в него. Именно затова, превода на Корана на всеки език, различен от арабския, се счита за тълкуване (ръководено по някой от сборниците с тълкувания), а не за буквален превод. Затова и мюсюлманите, нещо неприсъщо за другите монотеистични религии, учат арабски, дори и само под формата на запаметяване на молитви (без напълно да разбират смисъла на думите в тях), а не ги превеждат на родния им език. (Ние на какъв език казваме Отче наш?) Може да видиш това -
http://en.wikipedia.org/wiki/Mufassir
2) Радикализацията, за която говориш и "завръщането" към религията е по-скоро вторичен ефект от неуспешната интеграция (или отказа от такава) на един миграционен субект в чужда за него култура. На практика, дадена група мигранти губи връзката с родината си и иска да пренесе "част" от нея в културен аспект на новото място за да заглади острите ръбове на културния сблъсък. Това не включва асимилация (например чрез раждаемост) на посрещащото общество и желание за налагане на някаква определена политическа система в него (която, да отбележим, отсъства в родните им държави). Разбира се, има и провокатори, но те не са повече от хора, търсещи медийна изява.
Поради много по-малката социална дистанция на близкоизточния човек, състояща се в много силни родови взаимоотношения, както и редица други неща, всичко това се потвърждава и в много ясно изразената връзка с "дома", напуснат по една или друга причина. Особеност присъща за всички мигранти. Не случайно, освен протестите вътре в Египет, те получиха отзвук по цял свят (с демонстрации) от местните египетски и арабски общности. Тоест, хората се интересуват от ставащото вътре в тяхната държава на политическо ниво. Разбира се, те няма да почнат да се връщат, но ще следят новите тенденции и образования на родна политическа сцена, която им въздейства много повече от ставащото в Камарата на лордовете или Райхстага например. Ако се интересувате от тематиката, вижте една от тезите, за пост-ислямистски Близък Изток.
http://www.jadaliyya.com/pages/index/60 ... -the-post-
Лично пък смятам, че за мултикултурализъм трябва да се говори в малко по-широки рамки от "една държава", както и за култура. Ето всички вие, дори и известният с японско спокойствие Боромир, се подведохте и впуснахте в една балканска караница, кой е прочел повече от другия, кой колко недочел, че дори и лични нападки включихте
Аз съм доволен от нашия модел - една доминираща маса от ортодоксални християни (поне само на книга) + многобройни уседнали (а не мигранти!) малки или по-големи общности - мюсюлманите, католиците, арменците и т.н. За радост, нямаме наследено етническо напрежение, а само опити за изкуствено създаване на такова. Общностите, живеещи на по-голяма територия, като цяло са капсулирани вътре в нея и не се стремят да се налагат извън нея, а при интерференция с другите, това също отсъства (с изключение на циганите, разбира се).
Темата е много интересна и поздравявам всички, включили се в нея
