forum.uni-sofia.bg

Не е точно така, понякога хората, родени от такива бракове, често боледуват и т.н. Нямат вроденият имунитет към много вируси предполагам? Защото наследствеността рядко е 50/50, в повечето случаи гените на единият доминират. Познавам много деца от смесени бракове, защото аз също съм такова дете и общо взето средата ми е такава, заради училището, което посещавах. Утежнява се положението, ако често се сменят държавите като ходиш на гости при бабите - при мен по седмица на отиване и по седмица на връщане не ми се разминават без да боледувам. Като малка страшно боледувах тук, докато в Турция се чувствах страхотно в здравословно отношение, но тук живеем и тук съм отраснала, пък и тук е по-добре за момиче.
По принцип не съм против такива бракове и връзки, но имам едно на ум, защото сблъсъкът на културите е страшен. И не говоря само за страни с различни религии /дори и някой от някъде да ми обяснява, че не е религиозен, религията на една държава/общност определя в голяма степен бита ѝ, съответно манталитета на индивида/, дори между християните в България и Сърбия има големи разлики, да не говорим за Гърция, дето много хора са религиозни фанатици за мен. В началото тези неща не се усещат, но са много застъпени в бита и ежедневието и просто няма как да не направи впечатление. Бих предпочела да съм с човек от държавата, в която съм отраснала и съм възпитана и той да е от моята среда.
Иначе имах взимане-даване с един японец . Беше много готин, много сладък, но много затворен и за мен студен. А просто са консервативни, там да хванеш момиче за ръка на публично място си е голяма работа. Което е сладко, разбира се, разбирам го, но не мога да се приспособя към такъв тип отношения.

Хм, на мен пътуванията много добре ми се отразят и съм всичко друго, но не и болнава, хаха
За първи път чувам такава теория, честно казано. И какво е това училище, дето си го посещавала, за деца от смесени бракове ли!? Има ли такова, уау о.О

Ама човек може да си е болнав, независимо от каква държава/етнос/етц са му родителите not the point

Няма училище за деца от смесени бракове има училища от типа българско училище в друга държава - място, където си учиш майчиния/бащиния/родния език, история и география, няма общо с образователната система, повече с това да запазиш някакво самосъзнание и т.н.
Не ти говоря за това да си болнав, а да си поддатлив на вируси, на които местните хора не са - защото имат имунитет.

Невъ хепънд ту ми.

И на индианците им се иска да могат да кажат същото . Там е доста по-друга ситуацията, разбира се, изобщо не могат да се сравняват нещата.

FloWersOfEviL написа:И какво е това училище, дето си го посещавала, за деца от смесени бракове ли!? Има ли такова, уау о.О

Не, ама е достатъчно да е от Разград или Кърджали и готово. И в София има доста училища, в които децата от смесени бракове са повече (поне така съм чувала).

Няма такова училище за деца от смесени бракове, казах ви . Това са училища за хора, чиято родина или родината на баща им/майка им е друга от тази, в която живеят и се цели запазване на самосъзнание - учи се езикът, историята, географията, танци и фолклор на страната.

Аха, сега те разбрах идеално. Братовчед ми живее в Москва, тази година е в първи клас и наред с руското училище, всяка събота по цял ден е на българско такова (именно с тая цел, която изтъкваш ти). Дали и доколко един ден седмично е достатъчен, е друг въпрос, но е хубаво, че и толкова има.

Ееее, това е страшно малко! Но трябва и друго да отбележиш - в Русия разстоянията са големи. Ако аз в София съм от едното до другото училище за 20 минути е едно, племенницата ми в Турция ходи на българско училище и пътят и е 2 часа . Можех всеки ден да ходя, ако искам, при нея обаче също е веднъж в седмицата, ако и толкова смогне. Друго е вече, ако толкова са им определените часове. Това е смешно и трябва да се направи нещо по въпроса. Иначе няма смисъл.

Monita написа:Иначе имах взимане-даване с един японец . Беше много готин, много сладък, но много затворен и за мен студен. А просто са консервативни, там да хванеш момиче за ръка на публично място си е голяма работа. Което е сладко, разбира се, разбирам го, но не мога да се приспособя към такъв тип отношения.

Пък японците са си направо плейбои-мачовци в сравнение с японките. НО... аз не съм виждал друга култура, в която алкохолът толкоз да променя хората - трябвало е да го понапийваш повече този японец

Но от източноазиатците (в сравнение с китайки и корейки, с които съм имал... вземане-даване) японците са най-препоръчителни за межнародна връзка. Па и по принцип са сладур(к)и и учудващо толерантни.
Китайките примерно са едни фръцли... Пък корейките... ...те пък малко залитат към обсебване и много мрънкат.

То не че имаше нужда да го напивам . Просто поведението му, когато сме сред хора, дори и близки, ме нараняваше, въпреки че знаех, че така е в неговия свят и че ще ни гледат странно, ако се държи по друг начин. Отделно, че никога не говори за друго освен за учене/работа, а хем поддържаме и досега връзка . Нищо не знам за вътрешния му свят, много е неприятно да усещаш такава отдалеченост. А и той с някаква вина подхождаше към... отношенията ни . Изобщо беше му гузно, та по едно време дори ме запозна с техните, което после разбрах какво трябвало да значи и изпаднах в ужас. Та отгоре на техния консерватизъм, неговата студенина или там каквото е уби чувствата ми. И изобщо караше ме да се чувствам все едно съм му ... любовница?, а не партньор. Иначе беше много нежен и внимателен, много възпитан, много умен и отговорен. Аз пък помня, че на него му се струвах "разюздана", той тактично ми го каза, но се виждаше, че е смутен от начина ми на живот /в който гарантирам, няма нищо учудващо и странно, дори съм затворена и свита по нашите стандарти, а и когато се запознах с него бях съвсем съвсем съвсем невинна/.
От това, което видях, хората там са си такива, малко роботизирани и консервативни, но може би в личния живот се отпускат повече. Със сигурност обаче знам, че дойдат ли у нас, доста се променят .

Monita написа: По принцип не съм против такива бракове и връзки, но имам едно на ум, защото сблъсъкът на културите е страшен. И не говоря само за страни с различни религии /дори и някой от някъде да ми обяснява, че не е религиозен, религията на една държава/общност определя в голяма степен бита ѝ, съответно манталитета на индивида/, дори между християните в България и Сърбия има големи разлики, да не говорим за Гърция, дето много хора са религиозни фанатици за мен. В началото тези неща не се усещат, но са много застъпени в бита и ежедневието и просто няма как да не направи впечатление.

Напълно съм съгласна. Имам достатъчно дълга връзка с грък. Малко е да се каже, че са религиозни фанатици (около 90% от населението, дори повече). Едвам се преборих с правото си да не ходя на църква всяка неделя, но още не съм си завоювала правото да не ходя на църква на празник (а празниците този месец са доста ) Но целта на тези посещения не е това което си мислите Стандартното обяснение на въпроса "Защо трябва да ходя" е "Какво ще си помислят хората", а истинската причина жениете да ходят е да си покажат новите дрехи, да научат последните клюки, да се видят с други подобни на тях и дори да изберат съпруга на синовете си.

Welcome to the club - гаджето ми е отчасти грък /по линия на прадядото, за да си държат толкова на този далечен корен смятай за какво става дума/. Много му е готина гръцката рода, но като ходим там майка му всеки път му вади от багажа тениските на Slayer и Rotting Christ, сакън някой нещо да не си помисли . Иначе са яки, но тези параклисчета тип пощенски кутии на всеки два метра, даже по средата на нищото, плашат агностичната ми душица. Другото, което не ме кефи, е че по всички църкви са си накичили националните знамена . Това и по турските джамки много ме дразни... Но балкански народ ли е, не трябва да се бута на ниво религия и по национални въпроси, че е тънък лед. Между другото в това отношение в България като че сме най-толерантни, поне по външни белези .

Тези параклисчета по пътищата са за починали на това място хора. Мен лично доста ме натъжават, не самите параклисчета, а броя им. А иначе имат в почти всяка къща, дори и на балконите на жилищните блокове. Имат и много икони и кандила в домовете си. Кандилото почти никога не угасва, а иконите са на всевъзможни места (например над кухненския шкаф, но не една или 2, а около 20 броя ). Другото характерно за гърците е стила на подредба на салоните. Освен иконите навякъде се мъдрят снимки в красиви и скъпи рамки и изкуствени цветя. Аз лично не харесвам изкуствените цветя, ама изобщо. А снимките не ми пречат, но свекърва ми например има точно 12 снимки на холната си маса и огромна ваза с изкуствени цветя. На тази маса никога не съм пила кафе
И друго, което ми е правило впечатление е, че в нито една къща не съм виждала книги.