Страница 5 от 13

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 13:50
от Noctis
FightForFreedom написа:Лични нападки и обиди?!?!?!?!?
Да кажем, че не съм съгласен да определяш себе си като моногамен при положение, че съм почти сигурен, че ще редиш тоя пасианс( тия приказки за съвършенството и не знам си още какво) пред някое момиче, само и само, за да си МОНОГАМЕН с нея. Същевременно определяш някой едва ли не като "к**ва" понеже си седи кротко в ъгъла и привлича вниманието на половината заведение и има възможност да бъде с всеки един от тях, стига да желае. Кажете си колко ви е високо гроздето, а не колко е кисело ;). :cat:

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 13:52
от O|OeHukc
пфф
най после някво твое мнение да ми хареса що годе

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 13:56
от Noctis
I dare you to like it .. :mrgreen: :lol:

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 14:02
от MidwinterSun
Да, и аз се почесвам недоумяващо, търсейки личните нападки и обиди...
Сириъсли, пийпъл, това заприличва на лов на вещици.

ФФФ, една малка забележка от мен - не можеш да разделяш хората единствено на строго моногамни и строго полигамни. Всеки човек чака да срещне Единствения някой ден. Този, с когото да сподели живота си и цялото му съдържание. Какво да направя аз, например, ако не го срещна до 35-годишна възраст? Еми логично е, че няма да си стоя девственица през това време. Но това не значи, че когато срещна този човек и не дай си Боже се случи да го загубя, няма да скърбя за тази загуба ужасно много. Не значи, че веднага ще се хвърля на някой друг, защото съм полигамна.
Примерно.
Идеята ми е: хората се променят. Променят възгледите си.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 14:11
от FightForFreedom
При положение, че 95% от времето говорех ЗА СЕБЕ СИ?!? Започнах с това, че Валя е по-склонна да спре да обича, отколкото съм аз. Не съм казал, че не е страдала по никого. Може би аз съм прекалено вглъбен и вземам нещата от живота прекалено на сериозно. Може би тя е заела по-правилната позиция. Защо да се обижда от това?!?
Не съм определил никого като к**ва. Казах, че НЕ МИ Е ПО СИЛИТЕ да легна с две различни жени в един и същи месец. И да го поискам, НЕ ГО МОГА. Не съм казал, че тя го прави най-редовно. Казвам, че ако поиска, МОЖЕ. Аз не мога. Мой си проблем, моя слабост - по-скоро обиждам себе си, отколкото нея.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 14:18
от Noctis
Най-вероятно аз не мога да чета, тъй като според мен ти постоянно правеше някакво разделение между твоите/правилните/ възгледи.. и тия на грешниците /прегрешилите/ :lol: .. Въобще не ги видях 95 процента .. четеше се само едно " Къде съм аз .. къде сте вие" :lol:

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 14:20
от black_lady
FightForFreedom написа: "ти се влюбваш голо [...] "касапска физкултура" [...] трябва да не си способен на любов като твоята [...] хората като нея, които не са малко, но аз ги наричам полигамни..."
Ахам, как можах и аз да се обидя, се чудя направо :roll: :bounce:

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 14:23
от FightForFreedom
Никъде не съм казвал, че съм по-прав от нея. В края на поста си, напротив, казах че тя е права за една част от хората, но има и друга, която не искам да бъде забравяна. Какво лошо съм казал? В какво съм я ОБВИНИЛ? Ако съм сбъркал в констатациите си, това се нарича ГРЕШЕН ИЗВОД. Ако не е съгласна и не е способна да легне с двама различни в един месец, да го каже, ще й повярвам.
black_lady
FightForFreedom
"ти се влюбваш голо [...] "касапска физкултура" [...] трябва да не си способен на любов като твоята [...] хората като нея, които не са малко, но аз ги наричам полигамни..."
Ахам, как можах и аз да се обидя, се чудя направо :roll: :bounce:
За касапската физкултура - това е от простотиите на Юлиян Вучков, казах го на майтап и се отнасяше ЗА МЕН.
Ти нарече влюбването голо. Не аз. Ти не спомена за друг вид влюбване.
Не съм казал, че моята любов е по-висша от твоята - това ти си го реши.
Вече се извиних, че терминът "полигамен" не е подходящ! Извинявай пак.

Голямата разлика между нас, ти я каза. Трудно се доверяваш на някого и му даваш сърцето си. Извинявай, че те обвиних в мнителност туко що, но ти сама го каза и се почувствах в правото си. Аз отдавам сърцето си лесно, стига да не е отдадено вече. Моята "защита" срещу безразборност е, че постоянно съм отдаден някому. Това е. Не виждам да съм по-висш от теб.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 15:14
от black_lady
FightForFreedom написа:Моята "защита" срещу безразборност е, че постоянно съм отдаден някому.
За малко да реша, че си искрен в извинения и изведнъж лепваш това :|

Хипотетично, емоционалната безразборност наранява далеч повече от физическата.
Оф, не исках да стигаме до такива откровения, но явно се налага да го кажа веднъж завинаги, че да е ясно какво мисля по въпроса...
Да, секс без чувства - казах, случвало ми се е, няма какво да го отричам.
Но ми се е случвала и другата крайност - платоническата, за която ти говориш, и то не чак толкова отдавна. Ходила съм с момче, което не можеше да прави секс (злополука) и за него мога да кажа, че бях по-влюбена, отколкото във всичките си предишни бивши накуп. И не го зарязах аз, той ме остави. Една година го преживявах, след като вече бяхме скъсали. Непрекъснато бях депресирана, не можех да мисля за нищо друго, чувах гласове в главата си в един момент - абе супер жалка гледка бях :roll: Ей толкова зле приемам аз нещата... Затова ме е страх да се влюбя, защото знам колко е сериозно и как най-вероятно ще свърши супер зле и пак сума ти месеци ще съм в депресия. Ако ти можеш да ги преживяваш тия работи леко - евала, ама аз не мога. А не съм чак такъв голям мазохист, че да си търся изживяването на тоя кошмар пак сама.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 15:56
от FightForFreedom
Ама защо продължаваш да се обиждаш от това, че АЗ съм еди какъв си? Не съм искал да се разбере, че ти не си! Имаме проблем с разбирането.
А за страданието - не съм казвал, че страдам повече от теб, а че не спирам да обичам.
Виж какво е моето обяснение. Обичта не е страдание. Страданието идва от несправедливостта. Обичта не е виновна за несправедливостта. Хората са. Но тъй като ги ОБИЧАМЕ, не ги караме да си платят и понасяме наказанието, предназначено за тях. Наказателният ни строг Свръх Аз ни бичува, защото ние не бичуваме предателите си. Това да си влюбен в предател води до много болка. Дали съм на прав път, а?

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 16:05
от inc
Вал, дори ФФФ да не харесва поведението ти, съм съгласна със Сис. :| Никой не те съди публично - не го взимай толкова навътре. :wink: Явно говорите на различни езици.

Данчо, с реплики а ла "Разбира се е съм прав!" + не знам колко си чаршафа драматични, сложни и обстоятелствени обяснения, после се чуди защо всички си намират повод да те хранят. :mrgreen:
По темата - генеразлизираш. Не е справедиво да вкарваш секса насред (хипо)тезата на black_lady, при все че тя изобщо не го беше намесила първоначално. Останах с впечатление, е тя през цялото време визира емоционалната "безразборност" ( и мисля, е и за това можеш да намериш по-подходяща дума, това звуи грозно). Можеш да си влюбен в някого, но това да не ти преи да се раздаваш на дребно (НЕ визирам Вал и НЕ!!! визирам (само) секс). Освен това... Можеш да станеш жертва на "голо влюбване" и излъгани очаквания и без да си правил секс. Ти явно имаш претенциите да познаваш собствения си вкус за хора И самите хора като личности едва ли не от пръв поглед. Хммм... ( БЕЗ ДА ИМАМ НАМЕРЕНИЕТО ДА ТЕ ОБИЖДАМ ЛИЧНО - да няма друг лов на вещици :lol: ) на мен ми се струва арогантно, тесногръдо и неправдоподобно. Ти си внушаваш, че точно определен (много тесен) кръг от хора заслужават да се докоснат до твоето Аз, с което автоматично 1.) поставяш всички останали, които не познаваш в стереотип на отчуждена позиция и ги гледаш отвисоко, понеже не попадат в кръга хора, заслужаващи благоволението ти; 2.) поставяш хората от кръга в дадени рамки, с което ограничаваш техния потенциал да се променят, развиват и следват своя път и истинска същност. Тъй де, :mrgreen: С 2 думи (изречения) искам да ти покажа, е не е задължително да се разбира, че си прав. Не очаквай хората да боравят с твоите виждания и разбирания за нещата, ситуациите и ПОНЯТИЯТА наготово.
И всяка емоционална несправедливост винаги води до болка, но нее заадължително да изключва щастието. Не е нужно да е само Любовта.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 16:18
от FightForFreedom
Не съм казал, че не я харесвам и не съм казал, че е безразборна. :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 16:20
от FloWersOfEviL
Ае добре де, защо излиза, че едва ли не единственият начин никой да не ти се обиди за нищо е постоянно да казваш - не говоря за теб, не говоря на теб, нямам теб предвид и най-вече: не искам да те обидя, нямам намерение да те обидя и така нататък..

Излиза, че по-лесно е да обидиш някого без да го мислиш и целиш, отколкото ако си с намерението.. не разбирам.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 17:20
от Kristo
Тази тема ше си я оставя за сесията да я чета, моля ви, не я локвайте до тогава.

Предварително ви благодаря.

Re: Има ли щастлива любов?

Публикувано на: 07 Сеп 2010, 17:24
от inc
:mrgreen: Горкият - вечно неразбран. :P (Една от причините понякога да ми е интересно да споря с теб.)
Явно не се разбираме и това е. :roll:
FightForFreedom написа:Аз съм много силно подчертано моногамен - смяната на партньора за мен е немислима и се случва само с много болка. Повечето хора преживяват по-леко смените. Трябва да се прави разлика, защото и влюбването на моногамния и това на полигамния е различно, защото за моногамния любимият човек е много по-незаменим и неоценим, отколкото за полигамния. Извинявайте за неточните термини, ще обясня - под моногамен имам предвид човек, който не би спрял да обича любимия човек, дори да не може да бъде с него, а за да се влюби отново, трябва първата му любов да е много нещастна; под полигамни имам предвид онези хора, които съвсем естествено спират да обичат един и се влюбват в друг от самосебе си. Така че говорейки за влюбване, трябва да имаме предвид, че хората с различна нагласа към любовта по принцип, изживяват по различен начин и влюбването.
black_lady написа:Но нека правим разлика между това да искаш и това да обичаш. Любовта, за мен поне, идва едва след дълго време на опознаване на въпросния човек. Чувството на пеперуди в стомаха, което се изпитва първоначално, никаква любов не е, а просто едно голо влюбване - т.е. срещаш някого и този човек ти изглежда страхотен, мислиш си, че е каквото си търсил досега, и те обзема едно внезапно щастие. После се събираш с този човек и го опознаваш, едва след това разбираш разликите между идеалистичната ти първоначална представа и реалността каквато е. Според мен хората, при които любовта е невъзможна по някаква причина, нямат възможността да стигнат този етап и да подложат на проверка чувствата си. Те си стоят с някакви илюзорни представи, издигат на пиадестал някого и си затварят очите за всичко друго, освен за първичното желание да искат да имат този човек. Това не е любов.
FightForFreedom написа:
black_lady
FightForFreedom
"ти се влюбваш голо [...] хората като нея, които не са малко, но аз ги наричам полигамни..."
Аз отдавам сърцето си лесно, стига да не е отдадено вече. Моята "защита" срещу безразборност е, че постоянно съм отдаден някому.
FightForFreedom написа:Не съм казал, че не я харесвам и не съм казал, че е безразборна. :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Това за харесването си е мое впечатление. Не е плод на настоящия спор. Просто когато човек усеща неоснователна критика (реална или не), нормално е да реагира по-остро и малко стига за "лов на вещици". Ако държиш да те разберат, бъди коректен на първо място. :wink:

Ох леле... предувствам, че във всяка тема, в която се засечем ще стигаме все до това. не ме прави добра пророчица, моля. :mrgreen: