forum.uni-sofia.bg

Мне, не е проява на страх

//////////

//////////

Божееее, чувствам се стара, понеже са ме зарязвали в irc...
A някои от вас сигурно даже не знаят какво е това

Мила написа:Божееее, чувствам се стара, понеже са ме зарязвали в irc...
A някои от вас сигурно даже не знаят какво е това

Ооо, и мен. Още първият ми сериозен приятел... заради двете блондинки

Единственият път, когато съм се разделяла с някого окончателно, е било по мое желание, след 4-годишна връзка от разстояние. Естествено нямаше как да отида у тях и да скъсаме След поредица простотии и тъпо държание, на другия ден трябваше да се видим, но той се изцепи брутално като не искаше да ми говори и да ми каже какъв му е проблемът, ама все едно че аз бях виновна с нещо. Ами избухнах, написах му в чата един роман, докато той мълчеше потресен, как не искам никога повече да ме търси, че ми е писнало от простотиите му и че това е окончателният край. Ако си бях замълчала, кой знае, сигурно още щях да я влача тая връзка. Но просто ми се натрупа и си казах всичко. И така се отървах. По-късно същата вечер ми писа СМС да ме пита дали все пак не е добре да се видим и тогава всичко ще се оправи (Сетил се ), но аз му казах "не" и тогава чак се усети какво се случва.

Мила написа:Божееее, чувствам се стара, понеже са ме зарязвали в irc...
A някои от вас сигурно даже не знаят какво е това

Едва ли ма тук такива,които да не знаят.нали?

На мен досега всичкото ми късане (два пъти) е било заради обстоятелствата, така че не мога да дам много добър съвет. Не съм от хората, които са имали много гаджета, тъй като съм от влюбчивия тип, вярващ в сродните души и истинската дълготрайна любов...
И въпреки това съм страдала и продължавам да страдам от досадници, на които вече просто не отговарям и толкова.

По-скоро за някои хора е непоносимо чувството на вина, на това да нараниш другия човек. И заради това предпочитат да го оставят да си тръгне.

Дребната подробност е, че по този начин нараняваш човека дори повече.

И мен са ме зарязвали по телефона и не е приятно,да,но спестява много драми,които се появяват лице в лице

FloWersOfEviL написа:Ама нараняването му е резултат и в двата случая. Разликата е начинът, а той ми се струва малко избягващ вината=отговорността, което си е чиста проява на страх. Пак до тук стигнах. Поправете ме, ако трябва отново.

Амиииии, дааааа, то де факто всяко нещо, всяко чувство, което избягваме, избягваме, защото ни е неприятно и, логично, до някаква степен ни е страх от него. Но тук страхът се явява едва вторичната емоция. Първичната е някаква друга.

*Потвърждав* След едно такова късане лице в лице толкова гузно и засрамващо ми е било, че по неволя най-драматичните обяснения кой/как/защо... бяха по скайп.

inc написа:*Потвърждав* След едно такова късане лице в лице толкова гузно и засрамващо ми е било, че по неволя най-драматичните обяснения кой/как/защо... бяха по скайп.

Имам опит и от двете страни - като зарязващ лице в лице и също веднъж в ролята на зарязаната.Определено щяха да се спестят много грозни сцени,ред рев и сополи,обвинения,молби и ама как,защо,не можем ли да оправим нещата и т.н ,и т.н. Твърде драматично става.