forum.uni-sofia.bg

Не мисля, че имат някакво мнение за него и че им пука изобщо. За тях е важно на мен да ми е добре с него и щом явно сме щастливи, не си влияем разрушително и т.н., предполгам, че... ами да, не ги грее. Иначе са вежливи и мили и ни се радват, но толкова. И се радвам, че ако много се обичаха или пък се хейтваха щеше през моя нос да излезе.

Моите го познават, лятото бяхме от време на време вкъщи и са му свикнали. С майка ми имат общи интереси, та си говорят, макар че си остават резервирани, а с баща ми проблеми нямат, ама то някой няма проблеми с него, защото си говори с тях сякаш е на тяхната възраст
Аз неговите родители също ги познавам, но те живеят буквално в другия край на страната и при единствената ни среща останах с впечатлението, че не се канят да ми се бъркат във връзката, така че няма от какво да се оплача ^^

харесват го повече, отколкото харесват мен
и само ми се карат, че се държа зле с него

Търсейки си теми, в които да се разпиша за сефте попаднах на това и осъзнах, че никога не съм представял девойките, с които съм излизал на нашите... странно ли е?

Не, защо да е странно? При повечето /поне аз така си мисля/ това се случва, защото все още живеят с родителите си. Аз ако живеех отделно когато тръгнахме с гаджето ми, нямаше да го запозная с родителите. Но няма как той да спи у нас примерно и да не познава нашите, при положение, че живея с тях. Какво, ще се разминават мълчаливо в коридора ли . Та, разбра ми идеята. Не е странно, просто в повечето случаи е въпрос на обстоятелства.

И аз предпочитам да не запознавам нашите с гаджетата ми. Според мен е по-добре да ги държа настрана от най-личния ми живот, въпреки че в даден момент това е неизбежно. Но предпочитам този момент да е по-далече в бъдещето.

Monita написа:Не, защо да е странно? При повечето /поне аз така си мисля/ това се случва, защото все още живеят с родителите си. Аз ако живеех отделно когато тръгнахме с гаджето ми, нямаше да го запозная с родителите. Но няма как той да спи у нас примерно и да не познава нашите, при положение, че живея с тях. Какво, ще се разминават мълчаливо в коридора ли (...)

Ми.. не, просто не идва да спи у вас

А да бе . Рано ми е още да ме мъкнат тайно по хотели . Вкъщи си е най-добре.

...или просто живееш сам

... или поне не с родата...

...което хич не е приоритет на повечето студенти, които са от София поначало.
Ако си от друг град, хубаво, местиш се, за да учиш, живееш сам.
Ама ако си от София, учиш (респ. още не можеш да се издържаш сам изцяло) и... какво? Излизаш на квартира и вкарваш в излишни разходи родителите си само за да живееш сам, щото не можеш да се кротнеш за две години, докато завършиш?

Всяка монета си има две страни.

Аз все още съм на мнение, че ако връзката не е особено сериозна, не е необходимо родителите и гаджето да се разбират. Тя и да е сериозна, пак не е нужно да се разбират - няма родителските крила да са критерии, я

Ама... кой говори да вкарваш в разходи семейството

Ми... вие Да живееш извън семейното гнездо без излишни разходи... ако имаш рецепта за това, давай я, че такава ще ми бъде много полезна

Работа --> самостоятелен живот --> удоволствия.

MidwinterSun написа: Ама ако си от София, учиш (респ. още не можеш да се издържаш сам изцяло)

Работата се получава само в определени хипотези, при определени специалности, в които учебният план е ненатоварващ. Във втори хипотези ти се налага да жертваш лекции и упражнения, за да ходиш на работа, което от моята гледна точка заради единия секс, който ще правиш с гаджето насаме, не си струва. В трети хипотези е абсолютно невъзможно да се издържаш сам с работа на пълен работен ден, ако искаш някой ден изобщо да завършиш.

Така че, както казах, монетата си има две страни и това решение, което го предлагате, е възможно само в отделни случаи.