Имам за учене, а ме засърбяха очите (приспива ми се).
Quietly these colors will fade
but soon they will be as one.
For a moment i will stare
into this deep saddened sea
and will suffer the death's fright.
Under these waves emotions lay,
still never they'll return
as they are laid to rest.
Into this one lonely life,
which is growing painfully.
Трябва да отивам на лекция, която ще продължи до 9. А навън е просто няма такава зима.
На ръба съм да се откажа и да не мръдна от вкъщи, но тоя път просто трябва да отида и това ме дразни. А ако преподавателят не дойде, не само ще се подразня, не само ще се натъжа, ами и здраво ще се ядосам.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Търговецът на кристал написа:Трябва да отивам на лекция, която ще продължи до 9. А навън е просто няма такава зима.
На ръба съм да се откажа и да не мръдна от вкъщи, но тоя път просто трябва да отида и това ме дразни. А ако преподавателят не дойде, не само ще се подразня, не само ще се натъжа, ами и здраво ще се ядосам.
Времето навън е отвартително! Ужасно! Кошмарно! Как не спря да вали тоя сняг?! И духа вятър на всичкото отгоре! Всичко е задръстено, целия градски транспорт виси заклещен в снега, тролея всеки път като потегляше, гумите му въртяха празни обороти. А най-приятната част беше, когато трябваше да го чакам да дойде половин час. На мен точно днес да ми се падне да обикалям София нагоре-надолу. Честно, накрая бях благодарна, че се добрах до Ректората за лекцията вечерта.
Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества.
Всъщност почти като при истинските хора.
MidwinterSun написа:Времето навън е отвартително! Ужасно! Кошмарно! Как не спря да вали тоя сняг?! И духа вятър на всичкото отгоре! Всичко е задръстено, целия градски транспорт виси заклещен в снега, тролея всеки път като потегляше, гумите му въртяха празни обороти. А най-приятната част беше, когато трябваше да го чакам да дойде половин час. На мен точно днес да ми се падне да обикалям София нагоре-надолу. Честно, накрая бях благодарна, че се добрах до Ректората за лекцията вечерта.
Това ми се струва смешно в сравнение с това, че при нас (там където живея) е станала катастрофа с кола, джип и рейс. Загинали са пет души на 19-20 години и три часа не са могли да срежат колата да ги измъкнат.
...and I find it kind of funny, I find it kind of sad, dreams in which I'm dying are the best I've ever had.
А, issoax, екстра... Само екстра беше, когато чаках почти половин час 5, 8, 84 или 284 до Спортната палата. Или после, на връщане, когато на Плиска имаше сто човека на спирката и всички се натискаха към автобуса като за последно. Е, позъзнах още десетина минути, но се прибрах със сравнително празно 284 и улучих точно седалката, където е радиаторът, та все едно бях завита в електрическо одеало.
Навън обаче просто не е човешко. Мръсно, кишаво, студено, стълбите на подлезите - хлъзгави и непочистени, около спирките - локви... само влашки вуци липсват за компания. Радвам се, че се прибрах - а обичам зимата. Просто не такава зима.
Ол, да - и на мен ми беше странно как докато ревах за мой приятел, който почина преди месец, след мен в темата се бяха жалвали за някакви пълни глупости, но после осъзнах, че всеки си има своите грижи. Жалко за хората, но уви, се случват и такива неща. И, честно казано, се радвам за онези, на които житейските дребнотемия са им най-големите дертове - в това няма нищо лошо или осъдително.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
e нормално от къде да знам че пред олл била станала катастрофа ако беше станала пред нас щях аз да го напиша
бтв носите ли шапки ръкавици дебели блузки под якетата вярно че аз си обичам по хладно по принцип ама чак пък толкова
Термофланелката под пуловера решава всички проблеми. Отгоре - тъничкото скиорско яке, дето всички ме питат дали топли. Топли, топлииииии... финландска му работа!
Ръкавичките ми са много сладурски, но не мога да се принудя да ги нося. Обожавам да ми е студено на ръцете през зимата - изостря сетивата. Шалът-пиано го слагам в подобни студени дни, напоследък почна да ме изнервя, но до миналата зима просто не го свалях - беше ми запазената марка.
И - в тоя ред на мисли - ако някой има път към Швеция, ще му поръчвам да ми донесе ето това: http://www.krapahute.com/media/catalog/ ... 0_02_1.jpg. Че на едното от моите две вече му видях сметката, пък са много, много славни дрешки - супер леки и тънички, от мериносова вълна (ако помня правилно), а топлят зверски много. Вътрешната страна е наплетена някак странно и просто те гали. Фирмата е Ullfrotte - да знаете, че им правя реклама.
Последно промяна от Търговецът на кристал на 08 Мар 2010, 22:18, променено общо 1 път.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Ужасно! Кошмарно! Как не спря да вали тоя сняг?! И духа вятър на всичкото отгоре! Всичко е задръстено, целия градски транспорт виси заклещен в снега, тролея всеки път като потегляше, гумите му въртяха празни обороти. А най-приятната част беше, когато трябваше да го чакам да дойде половин час. На мен точно днес да ми се падне да обикалям София нагоре-надолу. Честно, накрая бях благодарна, че се добрах до Ректората за лекцията вечерта.
ако беше станала пред нас щях аз да го напиша 
ама айде нали имате празник помрънкайте малко 
