Убийство ли е абортът?

[MidwinterSun]

А значи това, че ти си бил в нечие чуждо тяло, го прави обект на твоето разпореждане?

Причините една жена да реши да прави аборт са си нейна работа. Напълняването и болките са причината този избор да принадлежи само и единствено на жената и никой да няма право да се бърка в този неин избор.

[ники]

Като не е искала дете, да е мислила овреме. Като е допуснала да забременее, нещата вече се променят. Който няма акъл да се пази, после да си носи отговорността, защото това бебе, което е в корема й, е бъдещото дете на този, който й го е направил. Все едно ти да забременнеш и да искаш да си запазиш детето, а пък бащата да те нарита в корема под предлог, че на него не му се гледа бебе.

Начини за контрацепция - бол. Не живеем в Средновековието. Като допусне една жена да забременее, решението, дали да роди това бебе, вече не е само нейно. Нейно е било, преди да забременее. След това е редно да се допита до баща, защото той може и да иска дете.

Този избор е личен и смятам, че всеки човек има право да реши иска ли да бъде родител

включително и бащата на бебето, което е в корема ти

[MidwinterSun]

Аайде пак сдъвкахме старата тема. Преди не си ли бяхме говорили за случаи, в които контрацепцията не върши работа? За спукани презервативи и т.н.? Спешната контрацепция е известно, че не е сигурна защита. Освен това има двойки, които ползват метода на прекъснатия полов акт, за да се предпазват, а той е високорисков.

Защото и аз мога да кажа, че когато мъжът иска дете, трябва да го каже овреме и двамата заедно да решат дали да искат да опитват. Това също е решение на проблема с разногласието.

[ники]

Абе, това с предпазването е друга тема. Аз го казах само, че до там се простира индивидуалният избор на всеки един от двамата. Там вече като не искаш, няма. Забременееш ли веднъж, решението ти за аборт не може да се вземе така самосиндикално, защото касае в огромна степен бащата. А самото износване и раждане е толквоа слаб аргумент за аборт, че просто нямам думи.

[MidwinterSun]

Ми не, не касае бащата.
Би могло да касае бащата, ако той се чувства готов да има дете и го иска точно с тази жена и т.н. В такъв случай би могло да касае бащата много.
Но в общия случай... много му дреме на мъжа. Забременил е там някаква, това се явява единствено непредвидена пречка. Ако момичето реши да износи детето и да го роди, няма начин въпросният баща да бъде принуден да поеме своята отговорност. Така че ето я и обратната ситуация - ако на мъжа му бъде дадена възможност да има значим глас в решението дали детето да бъде родено или не, то той би могъл да се застъпи не само към позицията "за", но и към позицията "против" и да иска от майката да направи аборт. И именно когато мъжът би предпочел жената да абортира, а тя откаже да направи това - той е свободен да си тръгне. Нищо не го задържа, нищо не го обвързва, той си тръгва, заминава си, забравя и това няма никакъв ефект върху неговия живот. И цялата тежест си остава върху майката.

И честно казано, не виждам начин това положение да може да се промени. Защото дори биологично е заложено така - майката отдава себе си, бащата отдава... един оргазъм и един годен сперматозоид.

[ники]

Тамън бях готов да напиша отговор и видя, че съм осрал практикумите на кискинов и нещо не е като хората. Деба.

[Kristo]

Няма кво да се лъжем - бащата е еднакво важен за зачеването на детето, колкото и майката. Ако не и повече. Щото той залага мъжката си чест, достойнството си, дълга да продължи рода, време, енергия, пари.... А майката кво дава? Корема си. Нещо не ми се струват равни...

Тва не биваше да прозвучи така хумористично, простете ми, имаше винце наоколо...

[Шепот]

Щото жената няма чест и достойнство, така ли? Нито пък дълг? Точно обратното е, за жената тия неща се гледат още по-строго.
Иначе, напълно съгласна съм, че решението е на майката, но не само по изброените причини като стрии, напълняване и нз още какво. Истинската причина решението да е нейно според мен е фактът, че да станеш майка не е само физическото износване и раждане. Това е една огромна отговорност, която каквото и да ми говорят кандидат-татковците във форума за съжаление мнозинството от мъжете не поемат наравно до ден днешен, което далеч не считам за правилно. Но дори и бащата да е готов да поеме всякаква отговорност, едно дете ще е много по-нещастно с майка, която не го обича истински, а го е родила, защото са я принудили. До ден днешен има случаи да се ражда така - защото трябва, случва се е и двамата родители да не искат още да стават родители, но семействата, моралните норми, обкръжението и т.н. да ги натискат. Мислите ли, че е толкова лесно да се отгледат и възпитат щастливи и пълноценни хора, когато са отгледани насила, защото "така трябва"?
Не трябва да гледате на раждането на дете само като на допълнителни килограми, болки и разходи за издъжане на още едно гърло. То е много повече, то е не просто физическото си тяло, а една нова личност, която трябва да получи много истинска любов и добро възпитание, за да се чувства щастлив/а на този свят. А родител, който е родител насила, не може да даде нито едно от тези неща.

[Kristo]

И кво, мислиш, че бащата няма равна отговорност и права с майката?
Аз си мисля, че решението за аборт трябва да е до голяма степен негово. Той е създал детето, ако не се чувства достатъчно отговорен или качествен за баща, защо да става?

[Don Horhe]

Кристо, не е баш така. Не е като да решиш да сготвиш нещо, после пък решиш, че не ти харесва и да го изхвърлиш. Когато ще се прави дете, трябва и двамата да са напълно наясно с това, което ги очаква. Ако пък случайно жената забременее (кофти презервативи и прочее причини), трябва въпросът с аборта да се обсъди и да се вземе решение, което ще е най-изгодно за евентуалните бъдеши родители (при нежелана бременност, това решение най-често е аборт). Едностранните решения са най-малкото глупави и ако жената има право сама да реши да абортира (без значение дали мъжа желае да запази бебето), то мъжът трябва да има правото сам да се откаже от детето по законов път.

[ники]

Абе, на една жена дадеш ли й да взима самостоятелно по-важни решения от това, колко сол да сложи в манджата, ще стане ето това, дето момичетата горе говорят. Как може изобщо да решението ти, дали да дадеш живот на едно дете да се основава на факта, че ще напълнееш с 15 кила и че ще изпитваш известен дизконфорт в продължение на 9 месеца?

[Шепот]

Don Horhe, ами то мъжът си има право да се отказва от детето по законов път.
Ники, за да се откаже една жена да даде живот на дете, само защото ще напълнее с 15 кила, то трябва да е пълна патка. Ако е пълна патка, то по-добре изобщо да не става майка, защото няма да излезе читава майка от нея. Пое докато не поумнее, а това не става с магическа пръчица.

[Boleyn]

Абе, на една жена дадеш ли й да взима самостоятелно по-важни решения от това, колко сол да сложи в манджата, ще стане ето това, дето момичетата горе говорят.

Няма смисъл от подобни глуповати обобщения,които водят само към други такива и накрая се стига до спора "мъже-жени".Темата сякаш е за друго нещо.

[Kristo]

Кристо, не е баш така. Не е като да решиш да сготвиш нещо, после пък решиш, че не ти харесва и да го изхвърлиш. Когато ще се прави дете, трябва и двамата да са напълно наясно с това, което ги очаква. Ако пък случайно жената забременее (кофти презервативи и прочее причини), трябва въпросът с аборта да се обсъди и да се вземе решение, което ще е най-изгодно за евентуалните бъдеши родители (при нежелана бременност, това решение най-често е аборт). Едностранните решения са най-малкото глупави и ако жената има право сама да реши да абортира (без значение дали мъжа желае да запази бебето), то мъжът трябва да има правото сам да се откаже от детето по законов път.

Именно!
Ако решиш да сготвиш нещо, си длъжен да си го изядеш. Защото носиш отговорност. А не да обвиняваш тенджерата ти е виновна. Истинските мъже поемат тази отговорност. И са длъжни да вземат решение, а не да бягат от проблема.

И тъй като те са направили детето, също имат думата при евентуален аборт. Тъй като евентуално, детето ще носи тяхната фамилия, ще е от техния род, ще е наследник (тука прависта в мене се обажда) - все важни житейски неща, от които зависи признаването на 1дете. Аз съм за - всеки баща да си признава детето, без значение дали иска да го гледа или да се грижи за него.

[invisible]

не ми се вижда много логично бащата да го признава ако не иска да го гледа .. нали ако го направи детето се явява законен наследник със съответните права прозитичащи от това .. или съм в грешка