Страница 5 от 9

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 22 Яну 2010, 01:42
от Lord
Разкажи за игрите, които си играла като малка. Кои продължаваш да играеш и до днес? Сега, като си по-голяма, на какво си играеш?
Jamesmagno написа:Аз имам предложение, свързано с историята или по-скоро импресията, която много ми хареса: да я осъществим :) А за роклята, ако трябва, ще съберем пари всички, защото, ако ние не сме в костюми, ти задължително трябва да си с точно тази рокля :D
Аха. А за фрак и цилиндър кой ще събира пари? М? :wait:s

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 22 Яну 2010, 01:51
от Lord
Митак, ти осъзнаваше ли свойството и значението на онова, което вършиш, докато пишеше обидното мнение? :mrgreen:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 22 Яну 2010, 08:31
от Мила
Кристо, Митко (и към двамата, превантивно) не ми създавайте работа, за да не ви заключа темите.

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 22 Яну 2010, 17:05
от Kose Bose
Продължение на историята от стр.4

...

Когато влизам в заведението, Данчо кавалерски скача от стола си, за да ми помогне да сваля палтото. Позволявам му, защото не забелязвам, че държи нож в ръката си. Поваля ме на земята и безмилостно забива острието в гърдите ми. Момчетата гледат безучастно - винаги са знаели, че той ще го направи... Само един непознат господин от съседната маса пита:

- Защо го направихте?
- Защото съм боец, уважаеми - отговори с нескрито задоволство Д.

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 22 Яну 2010, 18:10
от Мила
Темата отново е отключена. По молба на Косе Босе една част от мненията бяха изтрити. Придържайте се към добрия тон!

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 02:17
от Jamesmagno
Kose Bose написа:Продължение на историята от стр.4

...

Когато влизам в заведението, Данчо кавалерски скача от стола си, за да ми помогне да сваля палтото. Позволявам му, защото не забелязвам, че държи нож в ръката си. Поваля ме на земята и безмилостно забива острието в гърдите ми. Момчетата гледат безучастно - винаги са знаели, че той ще го направи... Само един непознат господин от съседната маса пита:

- Защо го направихте?
- Защото съм боец, уважаеми - отговори с нескрито задоволство Д.
Ще се цитирам: ЛУД! НИ! ЦА! :cheers: :cheers: :cheers:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 13:50
от Kose Bose
Lord написа:Разкажи за игрите, които си играла като малка. Кои продължаваш да играеш и до днес? Сега, като си по-голяма, на какво си играеш?

Като всички момиченца - играех с каките на Барби и бебета, които разкарвахме из село в бебешки колички. Правехме представления, за които дори изпращахме покани из селото и бабите се събираха да ни гледат. Няколко пъти дори кметицата ни позволи да използваме залата в читалището. Още не мога да повярвам. :lol: Явно толкова нищо не се е случвало в селцето, че ние сме се явявали организатори на културния му живот. Правехме си "къщи" от камъни и боклуци, ходехме на пикник, джапахме в реката, играехме на дама... обикновени неща. Аз и тогава си бях толкова сръдлива, колкото съм сега и често си тръгвах. Забавлявах си се сама - пеех на яретата "Аз съм Сънчо" и измислени от мен песнички на "руски", гонех кокошките по двора и ги учех да летят, като ги качвах по клоните и ги бутах оттам. :scratch: Винаги съм обичала да изследвам поведението им. Помня, че имах лекарски комплект, който наричах ветеринарен и преглеждах котката. Сега бих си играла на същите неща, стига да има с кого...

А за фрак и цилиндър кой ще събира пари? М? :wait:s

А за ковчег? :lol:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 15:55
от invisible
Kose Bose написа: гонех кокошките по двора и ги учех да летят, като ги качвах по клоните и ги бутах оттам. :scratch:
:lol: а пробвала ли си да ги накараш да заспят като им слагаш главите на тъмно под крилата :mrgreen:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 17:58
от Kose Bose
Разбира се! :lol: Веднъж помислих, че съм убила едно пуйче така...

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 18:43
от Jamesmagno
Kose Bose написа:гонех кокошките по двора... Винаги съм обичала да изследвам поведението им.
О, сподели наблюденията си! :P

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 18:58
от Kose Bose
Jamesmagno написа:
Kose Bose написа:гонех кокошките по двора... Винаги съм обичала да изследвам поведението им.
О, сподели наблюденията си! :P
Много претенциозно съм прозвучала. :lol: Съмнявам се, че тук ще кажа нещо ново, ама айде.
Кокошките са дружелюбни и доверчиви същества. Толкова са симпатични, че ти се иска да ги ритнеш по перушинестото дупе - като възглавници. Това се прави само от любов. Подлагат се лесно на манипулация - коментирахме приспиването, а "насаждането" на кокошката, за да мъти става по сходен начин - слагат се яйца в специален полог със слама и птицата се натиска, за да легне върху тях. Изолира се от другите, за да не се разсейва и скоро започва да квачи - става майка. Най-ухажваната кокошка обикновено е плешива, поради грубите ласки на петела. Петелът пък се чувства най-добре, когато няма конкуренция. Ако петлите са два, то единият винаги е подтискан от по-силния и озлобява. Повече подробности около поведението им - в бъдещата ми книга "За обществото на домашните пернати".

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 19:01
от Norwegian Wood
Как ще завърши утре миланското дерби?

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 19:08
от Kose Bose
Norwegian Wood написа:Как ще завърши утре миланското дерби?
Не разбирам от ядрена физика! :lol:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 19:15
от Jamesmagno
Разкажи за живота си на село, но в други негови аспекти. Кое е селото ти и къде се намира? Аз си нямам. :cry:

Re: Размисли и страсти с Kose Bose

Публикувано на: 23 Яну 2010, 19:53
от Kose Bose
Jamesmagno написа:Разкажи за живота си на село, но в други негови аспекти. Кое е селото ти и къде се намира? Аз си нямам. :cry:
Като малка прекарвах летата си там. Малко село в Южна България с много турци в него, но си се разбирахме добре. Оценям този период от живота си като най-хубавия досега. Абсолютно безгрижие - обикаляхме селото и околностите по цели дни, ходехме боси и мърляви като циганчета. Не че баба не се опитваше да ни направи хора - ние със сестра ми не искахме. Дори косата не давах да ми реше и само се чудех къде да се дяна и какво да бъда. Дълго време мечтаех да бъда коза. Знам, че звучи несериозно и налудничаво, но в тази тема съм изключително откровена за всичко...
Имаше един турчин, към 20-годишен, но с умствено изостване. Та той ме учеше на турски. Жалко, че вече нищо не помня. :? Дори се "омъжих" два пъти за едно другарче. После мислех, че съм бременна, а то се оказаха само колики. :lol:
tam 003.jpg
(222.69 KiB) Свалено 55 пъти
Аз съм детенцето отзад. :)