Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
Аха. А за фрак и цилиндър кой ще събира пари? М?Jamesmagno написа:Аз имам предложение, свързано с историята или по-скоро импресията, която много ми хареса: да я осъществимА за роклята, ако трябва, ще съберем пари всички, защото, ако ние не сме в костюми, ти задължително трябва да си с точно тази рокля
Ще се цитирам: ЛУД! НИ! ЦА!Kose Bose написа:Продължение на историята от стр.4
...
Когато влизам в заведението, Данчо кавалерски скача от стола си, за да ми помогне да сваля палтото. Позволявам му, защото не забелязвам, че държи нож в ръката си. Поваля ме на земята и безмилостно забива острието в гърдите ми. Момчетата гледат безучастно - винаги са знаели, че той ще го направи... Само един непознат господин от съседната маса пита:
- Защо го направихте?
- Защото съм боец, уважаеми - отговори с нескрито задоволство Д.
Lord написа:Разкажи за игрите, които си играла като малка. Кои продължаваш да играеш и до днес? Сега, като си по-голяма, на какво си играеш?
Като всички момиченца - играех с каките на Барби и бебета, които разкарвахме из село в бебешки колички. Правехме представления, за които дори изпращахме покани из селото и бабите се събираха да ни гледат. Няколко пъти дори кметицата ни позволи да използваме залата в читалището. Още не мога да повярвам.Явно толкова нищо не се е случвало в селцето, че ние сме се явявали организатори на културния му живот. Правехме си "къщи" от камъни и боклуци, ходехме на пикник, джапахме в реката, играехме на дама... обикновени неща. Аз и тогава си бях толкова сръдлива, колкото съм сега и често си тръгвах. Забавлявах си се сама - пеех на яретата "Аз съм Сънчо" и измислени от мен песнички на "руски", гонех кокошките по двора и ги учех да летят, като ги качвах по клоните и ги бутах оттам.
Винаги съм обичала да изследвам поведението им. Помня, че имах лекарски комплект, който наричах ветеринарен и преглеждах котката. Сега бих си играла на същите неща, стига да има с кого...
А за фрак и цилиндър кой ще събира пари? М?
А за ковчег?
Kose Bose написа: гонех кокошките по двора и ги учех да летят, като ги качвах по клоните и ги бутах оттам.
а пробвала ли си да ги накараш да заспят като им слагаш главите на тъмно под крилата 
Веднъж помислих, че съм убила едно пуйче така...О, сподели наблюденията си!Kose Bose написа:гонех кокошките по двора... Винаги съм обичала да изследвам поведението им.
Много претенциозно съм прозвучала.Jamesmagno написа:О, сподели наблюденията си!Kose Bose написа:гонех кокошките по двора... Винаги съм обичала да изследвам поведението им.
Съмнявам се, че тук ще кажа нещо ново, ама айде. 
Не разбирам от ядрена физика!Norwegian Wood написа:Как ще завърши утре миланското дерби?
Като малка прекарвах летата си там. Малко село в Южна България с много турци в него, но си се разбирахме добре. Оценям този период от живота си като най-хубавия досега. Абсолютно безгрижие - обикаляхме селото и околностите по цели дни, ходехме боси и мърляви като циганчета. Не че баба не се опитваше да ни направи хора - ние със сестра ми не искахме. Дори косата не давах да ми реше и само се чудех къде да се дяна и какво да бъда. Дълго време мечтаех да бъда коза. Знам, че звучи несериозно и налудничаво, но в тази тема съм изключително откровена за всичко...Jamesmagno написа:Разкажи за живота си на село, но в други негови аспекти. Кое е селото ти и къде се намира? Аз си нямам.
Дори се "омъжих" два пъти за едно другарче. После мислех, че съм бременна, а то се оказаха само колики. 
