forum.uni-sofia.bg

Миличък, като дораснеш да искаш дете и да ставаш баща, няма да ти пука от тези неща
Иначе мога да ти опиша и по-красиви картини, ама айде няма нужда на 22-23 да ти се прищява да ставаш татко и да трябва да ти търсим мъничка японка

Все едно пък мъничката японка е нещо лошо

Общо взето се присъединявам към становището, че до шестия месец майката трябва да има право да направи аборт. Без значение дали бебето е здраво, или с вече установени увреждания. Това дали тя ще се възползва от правото си вече е друг въпрос. Бащата би трябвало да има право на консултативно мнение, но решението трябва да принадлежи на майката, по обективни причини.

Аз смятам, че 6 месец е малко късно за аборт... За 6 месеца все трябва да си решил искаш ли го или не го искаш.

Е да де.

6 месец, луд ли си? В 6ти месец може да има жестоки последствия 12та седмица си е добре. Хората разбират в 5-6 най-късно, имат достатъчно време да се размислят.

Crematory написа:6 месец, луд ли си? В 6ти месец може да има жестоки последствия 12та седмица си е добре. Хората разбират в 5-6 най-късно, имат достатъчно време да се размислят.

Именно.

Аз говоря как ми се струва справедливо от правна гледна точка, тъй като, както казвате, от 6 месеца нататък бебето има шанс да оцелее, ако бъде извадено от утробата.

От морална гледна точка това може би е един от най-трудните въпроси и е изключително трудно да се даде еднозначен отговор. Не смятам, че трябва да се принуждава майка, която е заченала не по собствено желание, да задържи детето, както било в Ел Салвадор и т.н. Тя трябва да има избор. А от угризенията на съвестта не може да я спаси никой закон, съд, затвор, нищо извън самата нея. Така че това би трябвало да е достатъчен възпиращ фактор, когато се зачуди дали да не абортира, при положение, че би могла да го отгледа прилично.

pora_e_priqtel написа:Аз говоря как ми се струва справедливо от правна гледна точка, тъй като, както казвате, от 6 месеца нататък бебето има шанс да оцелее, ако бъде извадено от утробата.

От морална гледна точка това може би е един от най-трудните въпроси и е изключително трудно да се даде еднозначен отговор. Не смятам, че трябва да се принуждава майка, която е заченала не по собствено желание, да задържи детето, както било в Ел Салвадор и т.н. Тя трябва да има избор. А от угризенията на съвестта не може да я спаси никой закон, съд, затвор, нищо извън самата нея. Така че това би трябвало да е достатъчен възпиращ фактор, когато се зачуди дали да не абортира, при положение, че би могла да го отгледа прилично.

Ами, ако знам, че за този период, няма как да го отгледам това дете, какво да го правя? Но си прав, за собствената съвест няма никакво лекарство.

Нали това казвам - трябва да имаш право на избор, но ми се струва твърде гадно да решиш да правиш аборт към края на бременността. Така пък възниква въпросът къде преминава границата, кой я определя и въз основа на какво. Май най-адекватен отговор могат да дадат лекарите.

Според един сайт:
Колкото по-скоро, толкова по-добре
Надолу Опитай се да уредиш аборта, колкото е възможно по-скоро след като си направила своя избор. Ранните аборти са по-лесни, по-безопасни и по-евтини от абортите в по-късна бременност.
Боли ли абортирането?
При всички аборти се използва някакъв вид болкоуспокояващо лекарство. Повечето жени изпитват спазми. Спазми може да имаш по време на и след ранен хирургичен аборт. При медикаментозен аборт ще изпиташ силни спазми.
Може ли зародишът или плодът да изпитва болка?
Почти винаги абортът се извършва преди да се развие способността за усещане на болка.
Как ще се чувствам след аборта?
Повечето жени се чувстват облекчени. Внезапните хормонални промени след аборта могат да причинят чувство на гняв, съжаление, вина или тъга за известно време.
Някои хора, които се противопоставят на правото на жените да взимат сами решения твърдят, че абортът често причинява емоционални проблеми или "след-абортен синдром". Няма научно доказателство за тези твърдения.

Нали това казвам - трябва да имаш право на избор...

Ами изборът си го имаш дори и преди забременяването....
Тясно свързан въпрос с темата тук: представяте ли си да се наложи да издържате дете...

Да. Избрала съм му кошчето за кола, слинга, количката, знам колко ще ми струва като пелени, знам колко време ще искам да го кърмя (ако имам кърма)...Поне за началото съм си сметнала разходите и смятам, че мога да се справя с майчинството, което ще имам. Мъжът ми само наема да ми плаща и евентуално да ме храни. Пък ко нямам мъж, се връщам за 1 година в Пловдив, там имам собствен апартамент.
Но при мен всичко е много добре замислено, защото това е единственото нещо, което искам от много отдавна и всичко, което правя, по един или друг начин е подчинено на идеята, че ще имам дете скоро . Виж, бившият ми съпруг изпадаше в ужас да си представя, че може да се наложи да издържа дете. Въобще да има дете, мани издръжката, майчинството ми ще покрива бебето. Така че това си е до вътрешна нагласа и зрялост. И преди съм го казвала, дете може да струва и много пари, и малко пари, зависи колко имаш, как ги разпределяш...И дали е здравичко...
Мъжката гледна точка на 24 години обаче най-вероятно е доста по-различна от тази на жена на 24 Както вече казах, де.

Ти остави, ми тя гледната точка си седи същата и дооооста след 24-те години от живота

Имам поглед на 24-25 и 30-31. Някъде междувременно са се сменили приоритетите Сега разпитах, човекът каза, че на 28 е сменил мирогледа на тая тема.
Но пък и голяма част от жените не са готови на 20-25 да стават майки, де. Аз съм частен ненормален случай.

Crematory написа:Да. Избрала съм му кошчето за кола, слинга, количката, знам колко ще ми струва като пелени, знам колко време ще искам да го кърмя (ако имам кърма)...Поне за началото съм си сметнала разходите и смятам, че мога да се справя с майчинството, което ще имам. Мъжът ми само наема да ми плаща и евентуално да ме храни. Пък ко нямам мъж, се връщам за 1 година в Пловдив, там имам собствен апартамент.
Но при мен всичко е много добре замислено, защото това е единственото нещо, което искам от много отдавна и всичко, което правя, по един или друг начин е подчинено на идеята, че ще имам дете скоро . Виж, бившият ми съпруг изпадаше в ужас да си представя, че може да се наложи да издържа дете. Въобще да има дете, мани издръжката, майчинството ми ще покрива бебето. Така че това си е до вътрешна нагласа и зрялост. И преди съм го казвала, дете може да струва и много пари, и малко пари, зависи колко имаш, как ги разпределяш...И дали е здравичко...
Мъжката гледна точка на 24 години обаче най-вероятно е доста по-различна от тази на жена на 24 Както вече казах, де.

Как ти беше ника в форума на бгмама ?
Аз пък мисля, че на 24-25 вече си ти е време.