forum.uni-sofia.bg

Човеко, щом най-големият идеалист във форума - Светлето, ти казва, че това твоето е крайност, трябва да се позамислиш...

Не съм чел всички мнения преди тия, ама мисля, че бая преиграваш. Звучиш ми като герой от някое детско тип "Аладин".

proUSA, ако загубиш битката и прекрсната дама реши, че иска да е с друг, който видимо не изпитва такива чувства към нея, а ти и даваш толкова много, все още ли имаш такова високо мнение за нея, все още ли ще я обичаш? Защоото ако, значи намираме отговор и на въпроса за вечната любов, с един куршум два заека

valandin написа:proUSA, ако загубиш битката и прекрсната дама реши, че иска да е с друг, който видимо не изпитва такива чувства към нея, а ти и даваш толкова много, все още ли имаш такова високо мнение за нея, все още ли ще я обичаш? Защоото ако, значи намираме отговор и на въпроса за вечната любов, с един куршум два заека

девойко мари хубава - какво е това -
ако ти изпитваш нещо към нея, а те не,
а тя към друг -
любовта не е нещо тип - направи си сам -
или изпитваш или не -
ще е долно ако не изпитваш нищо и лъжеш,
или стоиш при някой, който те обича, а ти него - не и го лъжеш,
но си на принципа - страх лозе пази..

Аз доколкото разбрах, човекът се е борил да стане материален, за да си запази момичето.

На колко си?

Чакай, бе, тя не го цени! Иска да е с онзи дето не намира смисъла на живота в нея! Интересно ми е любовта и тук ли остава непокътната при все, че ти си отхвърлен и обруган. И дали ще продължи да бъде смисъла на живота за него и той ще прави всичко за нея. Аз за себе си знам-когато обичаш някого, го обичаш, въпреки гореописаната ситуация. Но просто ми беше интересен отговърт на proUSA. Ако въпросът е към мен, скоро ще навърша 20.

valandin написа:proUSA, ако загубиш битката и прекрсната дама реши, че иска да е с друг, който видимо не изпитва такива чувства към нея, а ти и даваш толкова много, все още ли имаш такова високо мнение за нея, все още ли ще я обичаш? Защоото ако, значи намираме отговор и на въпроса за вечната любов, с един куршум два заека

Не смея да ти отговоря.

ProUSA, как си с времето тази вечер?

Защото няма да те разбера ? Възможно е, но все пак опитай да ми обясниш. Не съм привърженик на размисли от този тип, повярвай, но вече ми стана интересно. Не знам дали наистина си сериозен, четейки други твои постове, едва ли и ще разбера, но като сме започнали вече темата да я изкараме до край, до един възможен край. После ако искаш ще си говорим и за възможния край ``щастлив брак``
П.С. Абе, почти съм сигурна, че авторът изостави сериозния тон някъде след третия си пост

Пф, аз смятам, че темата е пълна ебавка. И като чета мненията на създателя й, се убеждавам,
че само си чеше езика.

proUSA написа:Какви хора имате до себе си?

Питам се получавали ли сте истинска любов, такава, която не е обвързана с материални блага. Да обичаш е толкова красиво. Това е толкова чисто чувство. Обвинявате ме за прекалена отдаденост. Аз имам достатъчно житейски опит, за да преценя, че трябва да се боря за обичта на една жена всеки ден. Всеки ден е моята малка битка Светослава, всеки ден аз ставам с мисълта, че трябва да спечеля отново сърцето на моето момиче, така сякаш го печеля за първи път. Знаеш ли колко е мъчително очакването, че точно този ден можеш да загубиш битката? Знаеш ли че ми трябваха години, за да се изградя като мъж за жената с която съм? Знаеш ли Светослава, какво е да прегръщаш жената на живота си, да чувстваш как пулсира сърцето й, и да знаеш, че това е пулс на обич и любов, да поемеш кислород повече и повече когато я видиш всеки път. Да тежка ще бъде раздялата ни, но какво ако утре спечеля още единден с нея. Не си ли струва да се бия за това? Струва си.

И Светослава, ти си достатъчно сензитивен човек, за да ме разбереш. Чел съм стиховете ти, те говорят повече от отговора, който ще ми напишеш.

Знам какво е. Бях така дълго време. Отдавах цялото си време на един човек, животът ми беше съсредоточен изцяло в него, мислите ми-погълнати от него. В резултат го задушавах. А аз тотално забравих да ценя себе си, поставях толкова дълго САМО него на първо място, че загубих самата себе си някъде по пътя. Не ти казвам, че грешиш, само ти казвам да не прекаляваш, а да имаш и други интереси освен нея, да имаш и друг смисъл за живот.

ProUSA, това, което пишеш, до голяма степен говори много добре за теб, като човек, но вярвай ми, ти сам си залагаш бомба със закъснител и когато тя избухне, ще стане страшно. Никой, повтарям никой, не живее единствено, заради някой друг. Дори наистина да си мислиш, че ти си такъв човек, истината е различна. Гарантирам ти, че приятелката ти НЕ става всяка сутрин с мисълта как да те спечели отново и този ден. И не би трябвало да го прави. Това е нормално. Колкото и да не ти се вярва, огромният емоционален заряд, който възлагаш върху нея, в някаква степен навярно я задушава. Дори да не я задължаваш да ти отвръща със също толкова силни чувства (а всички знаем, че винаги единият обича други повече, отколкото другият - него), тя сигурно се чувства морално обвързана да го направи. Само че чувствата не се включват и изключват като песни в уинампа.

Приятелски съвет; живей заради СЕБЕ СИ и заради ВАС ДВАМАТА, но не и заради НЕЯ! Последното е сигурен начин да я загубиш. Без да я познавам, ти казвам, че тя иска до себе си човек, мъж, личност, а не някоя лепка без собствен живот, цели, мечти и стремежи. Знам, че може би звуча грубо, но според мен имаш нужда от освестяване, преди да е станало късно.

Не съм забелязал proUSA да е казал, че за него няма друго в живота, освен битката за спечелването на любимата.

Бе аз да кажа, за всеки случай