forum.uni-sofia.bg

Ех дами, винаги ще кръшкаме, независимо дали живееме с половинките или не

Ние също. Двете нямат много общо по принцип.
Стига да иска, човек си намира начини, ако ще и харем да има вкъщи да го следи :Р

Крем,
за мъжки харем ли става дума?

Все тая, мъжки, женски...мъжки и женски...кой каквото му сърце сака

MERCES_LETIFER написа:При ситуацията учащ+работещ, живеещи на семейни начала, не смятам, че е справедливо: ................. Не е справедливо единият да се бъхти, а другият кротко да си учи, и така години наред... Само за мен ли това са абсолютно несравними неща?

И пак не разбирам защо да е 'несправедливо', след като тия двамата хипотетични човеци са си решили така? Не е рядкост мъжът да е с известен брой години по-голям. И трябва да чака момичето му да завърши университета, за да се нанесат заедно ли? Или пък тя да прекъсне ученето си, за да почне работа и да са равнопоставени? Според мен е съвсем нормално, ако хората искат да градят бъдеще заедно, и двамата да положат усилия, за да може учащият да си завърши образованието и да си намери адекватна работа. Все пак, събирайки се да живеят заедно, този въпрос неминуемо е обсъден и положението е прието и от двамата.

/Колкото до личните примери - всеки тук говори за личния си опит. И това, че съм казала нещо за себе си, не означава, че визирам и теб по някакъв начин - не знам защо така го приемаш /

Мисля, че има случаи, в които е ужасно НЕСПРАВЕДЛИВО, било то и внимателно обсъдено и прието с голяма любов и от двете страни.
Близка приятелка живее с половинката си от доста време. И двамата учат една и съща специалност и дори са в една и съща група. Момчето е избрало да работи от самото начало на следването си и съответно не се вясва много-много на лекции, докато момичето е избрало старателно да се явява на всяко едно упражненийце в Университета. Дотук добре. Но колкото и да ми е болно, понеже говоря за изключително скъп човек, не мога да не забележа 'паразитната зависимост' и несправедливостите, за които така упорито се опитвам да намекна. Момчето е заможно, взима стипендия, а и има чудесна работа; момичето взима стипендия, но това е единственият й доход, защото, както ми заяви неотдавна, "казах на нашите вече да не ми пращат пари, не ми трябват". Необходимо е да уточня, че всеки път, когато съм им на гости, тя ентусиазирано припка към гардероба, за да ми покаже прекрасните си, нови роклички, скъпите си нови парфюми, и т.н. И ще спра дотук с описанията, защото не това целя. Въпросът ми е: как девойка със сто и двадесет лева стипендия си позволява да плаща: режийни, такса в Уни, разходи за храна, санитария и други неща от първа потребност, а паралелно с това успява и 'да си купи' нови обувки всяка седмица? Очевидно и ги купуват. Очевидно я издържат... Ок, обичат се, всичко е прекрасно, ще се оженят някой ден, но няма ли на момчето да му омръзне вечно той да плаща парното?
Ако ме питате мен -- да, нормално е и дори е силно желателно мъжа в семейството да взима повече. Но не мога да приема жената да не си помръдва пръста освен за да пръсне от новия си шанел. И пак ако ме питате, в идеалния случай жената трябва да взима достатъчно -- за да задоволява собствените си екзистенциални, социални, и женски нужди, и категорично да не си позволява да бъде на нечия издръжка. Това е нещо, което искрено ме възмущава.
И отново -- идеалният случай би бил, след всички описани ситуации, хипотетичното момиче да си намери адекватна работа, както каза Принцес. Само че конкретното момиче, за което говоря, май няма такива намерения, а и в общи линии съм на мнение, че веднъж човек да привикне да го гледат като писано яйце, трудно би се амбицирал да постигне самичък каквото и да било. Но, естествено, много зависи от хората.
Не знам, твърде много фактори намесихме, и все пак продължавам да си държа на всяка думичка, която съм написала в темата.

MERCES_LETIFER написа:

Момичето също има своя сериозен принос в общото дело и това са старателно водените материали за лекци и и упражнения, по които учи и пичът! Така тя го освобождава да бачка и нещата вървят... После ще гледа едно-две-три-четири-пет деца, което е по-тежка работа от всяка друга!
Искам и аз да мога да издържам готина жена-домакиня! Готина е, нали?

Merces, абсолютно съм съгласна.

Оптималният вариант е и двамата да работят. Но ако така или иначе са дошли в големия град и примерно и двамата нямат общежитие, дето ще плащат да са в отделни квартири със съмнителни съквартиранти, по-добре заедно. Ама и двамата да имат финанси, на които да разчитат, били те и от родителите. Което така или иначе е задължително условие, ако не са хванали общежитие, та даже и да са. Пари си трябват, ама не е редно някак тези пари да идват от все още неузаконения ти партньор. Дори и да е съпруг вече, пак съм доста кофти настроена към това седене вкъщи и гледане на деца, готвене и пране срещу издръжка, а пък изобщо не съм феминистка.

Според мен изобщо не става въпрос за феминизъм Мила спомена на предната страница 'клишеата на осъществяването' в модерния свят -- та, в тази връзка, те също не са полово предопределени! Не мога да си представя една жена да не се стреми... ок, може би не към 'кариера' на 25, но пък към стабилна и адекватно заплатена работа? И трудов стаж -- все пак един ден държавата няма да й плаща 400лв. пенсия за това, че е била домакиня и си е отгледала 3 деца, нали?

Какво значи пране, готвене, гледане на деца срещу издръжка?
Много грозно звучи, много. Да не е прислужница?!
Приемете просто, че има жени, за които семейството стои над всичко , на които не им липсва работата и прочие. Да си домакиня не е лесно, особено ако имаш и деца, заради които да си останала вкъщи. Те изискват отговорност, себеотдаване, любов, ако щете „способност за работа в екип, силни лидерски качества” ...Ако мъжът работи 8 часа и прекарва още 2 в задръстването, то майката и домакинята работи 24/7.
Аз лично не разбирам жените, които остават вкъщи без да имат деца...Но всеки си има право на избор и не смятам, че трябва да ги съдя за това или да им вменявам колко не са прави и колко лошо е това.
Имаше момент, в който аз взимах добра заплата, а той беше на стипендия от 200 лв. Никога не съм мислела, че го издържам. Винаги съм считала бюджета ни за общ (още в краткия период, в който бяхме гаджета и нямахме пукнат лев). .. затова тези приказки за нечия издръжка са ми безумни. В едно семейство винаги може да се наложи единият да носи повече/всички пари, това не бива да кара другия да се чувства малоценен, издържан и прочие...В брака/съжителството трябва да има равнопоставеност...иначе нещата тръгват на зле . Тази равнопоставеност обаче всяка двойка може да си я интерпретира както им е удобно, стига да не се чувстват зле в ситуацията.
Единственото, което ме кара да се стремя към издигане в кретенската ми „кариера” е да взимам по-високо майчинство. Пенсията я я доживея, я не. И най-вероятно няма да съм в България. Пък и има много други неща, които могат да се измислят. Ако не съм в България, спокойно, домакинствайки, мога да изкарвам пари от различни видове бизнеси и инвестиции, които да пазя и влагам в пенсионни фондове. Примерно.
Аз бих искала да работя нещо от вкъщи, но ако не става, няма да се гръмна, я.

Slaves to the system...
Choose education, choose friends, choose husband/wife, choose carreer...choose life

Life is life! Na-naa-na-na-na!

Ами грозно звучи, но аз съм индивидуалист. И егоист също така. Не мога да си представя да се затворя вкъщи като пазителка на семейното огнище и това да ми е цялото занимание. А мъжът да ми дава пари. Ама това съм аз. Който е роден да е мама / съпруга за пример, приема нещата по друг начин. Аз, изглежда, не съм.