forum.uni-sofia.bg

надникни в съседния раздел по въпроса с музиката

ахахахахах

Изгледах първите серии на новия сезон и ми харесаха. Накрая останах с много приятно чувство.

Трети епизод мачка Драма,драма, драма!

Всички серии, на които съм попадал са с абсолютно еднаква структура. А в последният, който гледах съвсем го бяха ударили на сапунка

до коя серия са излезли от 6-ти сезон

fak написа:до коя серия са излезли от 6-ти сезон

Не знам, но вече гледах 3-4 от тях . Сигурно има и още.

tamerlan написа:Всички серии, на които съм попадал са с абсолютно еднаква структура. А в последният, който гледах съвсем го бяха ударили на сапунка

ти пък ако се изкажеш положително за нещо, сигурно ще има земетресение

фак, до 5 или 6

Еми ко да ти кажа - решили са да развиват образите, като ги правят патетични Което някак си разваля ефекта от веселите лафове. А че епизодите са еднакви, еднакви са - седят в оная стая и спорят дали е инфенкция, рак, автоимунно или лупус, и съответно антибиотици или стероиди да дават на мистериозно умиращия пациент. Главния герой се занимава основно да мрънка инфантилно на онколога и шефката, докато 2 минути преди болния да се гътне, на него му хрумва точната диагноза от случайно вметнат в разговора израз, поглежда облещено и излиза без да каже нищо. Обикновено е нещо от сорта на това, че болния е глътнал радиоактивна муха докато е бил тайно от жена си в Танзания. Май съм гледал твърде много серии

Всички сериали си имат схема. Няма начин, ако не са навързани епизоди, винаги ще е така. Не мисля, че образите са патетични, просто за първи път са включени по-голямо количество извънболнични кадри. Колкото до хрумването в последната минута - това го има и в романите на Агата Кристи.

Аз чаках да се посъберат повечко серии от новия сезон, преди да започна да ги гледам. Изгледах първите две и първото ми впечатление беше:
а/ Хаус е станал/става твърде... свестен, добър, чувствителен... още малко и ще стане почти човек Много подозрително ми изглежда това, мно-го!
б/ с тази прическа е откровено красив. Досега го намирах заааа... окей, да речем "симпатичен", обаче в момента е направо hot. Много дори. Започва да става опасно привлекателен.

...

И за пръв път имах усещането, че гледам нещо истинско - не самите сцени в психиатрията, а отношенията му с Лидия. По принцип се кефя на Къди, но след толкова дълго чакане нещото между тях да се случи, когато то най-сетне стана, ми се стори много прозаично и, да, очаквано. Докато това си беше изненада и някак ми се искаше да продължи - точно защото ми се стори много истинско; сякаш за пръв път видях някаква емоция у него (не наиграна, премислена и претеглена, както в предишни сезони).
...
Обобщено: след първите два епизода определено мога да кажа, че харесвам тоя нов мъж на екрана. Не знам обаче дали ще харесам тоя нов Хаус.

EDIT: Изгледах и трета серия - новият мъж си е все така готин, старият Хаус се завърна, така че всичко е наред. Дано няма повече лирически отклонения, защото е хубаво да видим, че и той може да бъде човек... но с мярка. И серията наистина беше добра - прилична драма, морални питанки and all that. Силно почват.

Търговецът на кристал написа: EDIT: Изгледах и трета серия - новият мъж си е все така готин, старият Хаус се завърна, така че всичко е наред. Дано няма повече лирически отклонения, защото е хубаво да видим, че и той може да бъде човек... но с мярка. И серията наистина беше добра - прилична драма, морални питанки and all that. Силно почват.

Не ме убивайте с камъни, но.... сериозно ли!!!
За серията, в която добрия американец убива лошия африканец, за доброто на цялото човечество ли си говорим? Некъв смешник в болницата на един от най-добрите институти в света (макар и в най-подигравания американски щат) решава, че ще се намесва в живота на хора, които живеят на другия край на океана. И сърцераздирателно убива друг човек, без да има топките дори да си стои зад позицията.

Е честно тая американщина в най-чист вид ви харесва?
Сериозно?

Не, не, не, чакай. Първо, явно не си гледала Хаус досега, защото "добрият американец" всъщност е австралиец. И второ, аз поне не видях никаква пропаданда и американщина - ама абсолютно и съвършено никаква. За мен въпросът беше поставен така - лекар има възможността да (не) помогне на човек, който след излизането си от болницата ще убие стотици хиляди души. И какво прави тогава? Не ставаше дума за политика - със същият успех можеше да бъде и сериен убиец, примерно, но тогава нямаше как да вържат историята, защото полицията щеше да го отведе, след като го излекуват и евентуалните му следващи жертви щяха да са в безопасност => нямаше да има подобна дилема.

И да, определено харесах серията, защото някак нямаше правилно и грешно -да, знам какво щях да направя аз. С достатъчно голяма сигурност. После щях да се пържа като Чейс, но заради противоположния избор.
Много елементарно е да се постави въпроса през политика - каквато нямаше, поне по мое мнение - мисля, че проблемът беше: лично убиваш един, за да живеят хиляди, или го лекуваш, защото си лекар, макар да знаеш, че така обричаш същите тези хиляди. Обременяваш собствената си съвест с убийство, или напротив - следваш си клетвата да не вредиш, без значение до какво би довело това. И ето ти пак дилемата - в по-малко известна част от Хипократовата клетва се казва, че ако не можеш да помогнеш на болния, трябва да не вредиш. Чейс можеше да помогне - но до каква вреда и за колко хора би довело това?

И последно - колкото до намесването в живота на хората. Всеки лекар се намесва в живота на пациентите си. Затова ми беше интересно да видя какво се случва, когато те се намесят в живота му, в идеята му за морал. Изборите, които хората правят, винаги са ми били безкрайно интересни - основно като мотивация и бекграунд, не толкова като краен резултат.

Силна си беше серията, а следващите две дотук ми харесват още повече (по време на едната така се стреснах, че щях да получа инфаркт - сещате се, няма да издавам )

Търговецът на кристал написа:Не, не, не, чакай. Първо, явно не си гледала Хаус досега, защото "добрият американец" всъщност е австралиец. И второ, аз поне не видях никаква пропаданда и американщина - ама абсолютно и съвършено никаква. За мен въпросът беше поставен така - лекар има възможността да (не) помогне на човек, който след излизането си от болницата ще убие стотици хиляди души. И какво прави тогава? Не ставаше дума за политика - със същият успех можеше да бъде и сериен убиец, примерно, но тогава нямаше как да вържат историята, защото полицията щеше да го отведе, след като го излекуват и евентуалните му следващи жертви щяха да са в безопасност => нямаше да има подобна дилема.

И да, определено харесах серията, защото някак нямаше правилно и грешно -да, знам какво щях да направя аз. С достатъчно голяма сигурност. После щях да се пържа като Чейс, но заради противоположния избор.
Много елементарно е да се постави въпроса през политика - каквато нямаше, поне по мое мнение - мисля, че проблемът беше: лично убиваш един, за да живеят хиляди, или го лекуваш, защото си лекар, макар да знаеш, че така обричаш същите тези хиляди. Обременяваш собствената си съвест с убийство, или напротив - следваш си клетвата да не вредиш, без значение до какво би довело това. И ето ти пак дилемата - в по-малко известна част от Хипократовата клетва се казва, че ако не можеш да помогнеш на болния, трябва да не вредиш. Чейс можеше да помогне - но до каква вреда и за колко хора би довело това?

И последно - колкото до намесването в живота на хората. Всеки лекар се намесва в живота на пациентите си. Затова ми беше интересно да видя какво се случва, когато те се намесят в живота му, в идеята му за морал. Изборите, които хората правят, винаги са ми били безкрайно интересни - основно като мотивация и бекграунд, не толкова като краен резултат.

Силна си беше серията, а следващите две дотук ми харесват още повече (по време на едната така се стреснах, че щях да получа инфаркт - сещате се, няма да издавам )

Да, затова и пращат войници отвъд граница. Да се месят в чуждия живот.
Чейс е АМЕРИКАНЕЦ по местоположение, месторабота и .... по светоглед. И марсианец да го изкарат сценаристите, нищо австралийско няма в него.

Но да, вече разбирам гледната ти точка. И се плаша