forum.uni-sofia.bg

В такъв случаи да уточня "защо да не съжаляваш" ...никъде не е казано, че любовта е споделена, а когато става дума за изключително силни несподелени чувства...абе грозна гледка, понякога не приличаш на и не се чувстваш като човек.

тук не се доразбрахме явно за несподелената любов - грозна гледка наистина.. даже не ми се коментира (поне не сега). но аз имах предвид друго, от качествена гледна точка - че ми липсва постоянство най-вече.. ще го нарека "бърза загуба на интерес", при мен поне сякаш заради това липсва качеството

Аха разбирам сега, не че не трябваше да те разбера още от първия пост ама 3:50 е..хехе оправдание почти толкова често срещано колкото това за алкохола .

Може би в крайна сметка за бързата загуба на интерес не си виновна ти а човека до теб? В този случай можеш само да се радваш че бързо отшумяват чувствата ти.

еми, ако вината не е в мен, супер, един път и аз да не съм виновна шегата на страна сега..

ако вината е в другия, доволно, явно се осъзнавам навреме (макар и някакси инстинктивно сякаш или пък напълно трезво, не знам). но ако вината си е в мен, доооста лошо и тъй като смятам, че и второто донякъде важи, ше се попроменям явно

п.п. стига ми толкова "любов" за днес

make_silence написа:еми, ако вината не е в мен, супер, един път и аз да не съм виновна шегата на страна сега..

ако вината е в другия, доволно, явно се осъзнавам навреме (макар и някакси инстинктивно сякаш или пък напълно трезво, не знам). но ако вината си е в мен, доооста лошо и тъй като смятам, че и второто донякъде важи, ше се попроменям явно

п.п. стига ми толкова "любов" за днес

За цяла седмица напред бих казал

Не съм влюбчива....даже никога не съм се влюбвала

Тя, любовта не те пита, идва при теб и почваш да откачаш Радостен си, умът ти не знае къде е, изпитваш пробождания в сърцето или пеперудки в стомаха, понякога и омекване в колената... Ха, понякога дори започвате да си четете мислите... Лудост, ама толкова хубава, дори най-хубавата:)

...

хмм, аз не съм от влюбчивите, трудно се сприятелявам и привързвам към хората и рядко си позволявам да хлътна дотолкова, че да се влюбя...затова също като Дзенга не мога да кажа че съм се влюбвала истински някога

Горното и за мен важи
за което адски съжалявам де Чак ми е тъпо, че ми е така лесно да се контролирам.. и че ми коства някакви усилия да запазя "тръпката" .. Уф, а така искам да е както Химера казва - само дето е мноого филмово

make_silence написа:количеството са си бройката човечета, пък качеството си е, да, силата на определената (въпросната) любов, ако може така да се изразя..

Ако взема това за мярка-значи не съм влюбчива.А ако разгледаме случая:

...тъкмо аз да кажа нещо и той ме изпреварва...

то тогава се влюбвам нон-стоп и то в доста хора Но май никога до сега не съм прекрачвала границата на силния интерес и влечение И незнайно защо си мисля,че това поне мога да го контролирам,но знае ли човек...А дали някой път се случва да сме влюбени ,а да не го осъзнаваме?

пък аз винаги като се замисля досега се влюбвам от пръв поглед.. да има още като мен?

arielle написа:пък аз винаги като се замисля досега се влюбвам от пръв поглед.. да има още като мен?

ми има

Може би и аз ще се присъединя, въпреки, че не
обичам думи като любов, влюбване и т.н.

Малка добавка: да не си помислите, че съм някой дето ги сменя
като носни кърпички...Просто не се е родил човек, който може да
ми е интересен повече от ден - два...Е може и да се е родил,
но аз не го познавам.А може и да го познавам...знам ли!