forum.uni-sofia.bg

бу

Will you stay with me?... will you be my love
among the fields of barley;
and you can tell the sun in his jealous sky
when we walked in fields of gold...

LOVE IS NOT A VICTORY MARCH;
IT'S A COLD AND IT'S A BROKEN HALLELUJAH...

"- Чуваш ли какво ти казвам!Ще се подстрижеш!И то днес!
(...)
- Спокойно - каза Стиг. - И Исус е бил с дълга коса.
Уау.Това ще го запомня.Бе по-добро от онова с Рудолф Нуреев."
(из "Бийтълс" на Л.С.Кристенсен)

"Където всички са един и всеки все пак сам" Д.Дебелянов
Просто преминавам през такъв период ;(

Материя



На чувствата в отчаяния лов,
Догдето ги преследва и тълкува,
Душата се лекува от любов.
Макар, че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
Наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар, че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
Единствено контрастите избира.
От любов умира всеки ден.
Макар, че от любов не се умира.

/Калин Донков/

sweety.girl написа:"Където всички са един и всеки все пак сам" Д.Дебелянов
Просто преминавам през такъв период ;(

Сама ли си? Еееее защо не ми се обадиш? Или по добре аз да се присламча отново към трета група.

Pieces of a dream unfolding, what happened to the fairy tales.

Оф, това не може да се нарече лайтмотив (поне не и за днешния/вчерашния ден), но толкова ми хареса, че исках да го споделя, а не се сетих за друга подходяща тема:

Тя върви – и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд.
Не жена – устрем, мисъл и тяло.
Със раздвижени – сипей – коси.
И жените я гледат със бялото –
онова бяло, което мърси.
Ах, по нея въздиша – и страда
стадион със мъже – Колизей.
И се свлича в несвяст листопадът
подир нейния шеметен шлейф.
Векове и дворци – и величия
смете вятър безжалостно тих.
Запомнете – тя просто е ничия –
тя – мой сън, тиха песен и стих.

You had to do someone else you should've been by yourself
instead of here with me, secretly, secretly...

„Само от добър приятел става качествен предател.“

"Вчера"

Oстави ме да падна, съдба,
да крещя и да плача,
планини да изкачвам,
да преплувам океани,
из пустини да крача.
Намрази ме, съдба, докато
все още съм силна и млада
и обичай ме после,
остарея ли, крeхка ли стана
и чуплива -
нека тогава да бъда щастлива!
Но сега - не! Сега нека страдам!
Да се лутам и блъскам,
да се губя и търся -
Остави ме сама да се справям!
Порежи ме със своя нож
с две остриета,
нека капе кръвта ми в Небитието,
нека бъде плътта ми чиста, ранена и бледа -
да, съдба, нека боли ме, докато остарея.
Искам!
Искам радост и болка наведнъж да живея -
нека бъда паднал лист в суховея,
нека птица да бъда, балонче и детска усмивка -
да, съдба, нека бъда твойта щастливка!
И тогава, когато изчезна със звън,
моят смях докрай ще кънти в твоя сън -
силен и светъл, искрящ и чудесен,
за да бъде, съдба, той докрай твоя песен!

Бояна Петкова