forum.uni-sofia.bg

Абе нали само първите изречения ве, кви са тези фермани...

Моето е "Стаята беше пълна, но той бе сам..."

- "За вълците и хората" - Мирослав Александров

Мила написа:Е, само не казвай на Бавария.

Бавария научи.
;-]
---
На няколко мили южно от Соледад река Салинас свива към хълмовете и тече край тях дълбока и зелена.
Не, не е велико това изречение, но е началото на най-великата повест :-]
----


Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство.

Лукчо си е класика!

Бавария написа:
На няколко мили южно от Соледад река Салинас свива към хълмовете и тече край тях дълбока и зелена.
Не, не е велико това изречение, но е началото на най-великата повест :-]
----

*1

"Лолита, светлина на живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа."
- "Лолита" от Владимир Набоков.

"О, смугли синове на пустинята, мои далечни братя! Простете, че разкривам пред око на бели съкровените тайни на душата ви, - както я видях някога, кога живях сред вас своите честити дни!
Не ще се разтворят за реч на кощунство устата ми: не ще оголя пред белите ни една ваша тайна!
Но аз ще разкажа за миговете на моето щастие -, защото в страдания минах живота си - и само при вас бях щастлив."

Николай Райнов - Очите на Арабия

"Тежка полунощ пилееше черни коси над Янтра. Отвъд реката, на стръмната скала, що крепи каменливите нозе на Трапезица, стърчеше висока кула, споена о канарите с жълтеникав пясъчник. В мрака над сребърната речна гънка стърчеше кулата, - надвесена като гадател над вълшебно блюдо, в което тъмни сили чъртаят бъднините на хора и народи."

Балдуин, Видения из Древна България на Николай Райнов

In a galaxy far, far away.....

"Имало едно време една проститутка..."

Момент! Имало едно време ... така започват детските приказки ,а проститука е тема за възрастни.
Как бих могъл да напиша книга с такова противоречие и то в самото начало?!
Но тъй като във всеки един миг от живота си сме с единия крак в приказките ,а с другия в ада на ежедневието ще запазя това начало:
...."

Паулу Коелю - Единадесет минути!

Беше октомври, една тежка за превъзмогване сутрин - тежка дори за човек като него, преживял толкова много сутрини като тази. Цели петдесет и шест години - откак бе свършила последната гражданска война - полковникът друго не правеше, само чакаше. И октомври беше едно от малкото неща, които идваха.

Маркес, "Няма кой да пише на полковника"

AlexielChan написа:"Muchos años despues, frente al peloton de fusilamiento, el coronel Aureliano Buendia, habia de recordar aquella tarde remota en que su padre le llevo a conocer el hielo"...

Сто години самота : )
На Бг:

"Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда."

Други любими думи от същата книга: "Валя четири години, единадесет месеца и два дни."

Щях да напиша и това, но някой отдавна ме е изпреварил

Norwegian Wood
"Норвежецо" ...

Незнам дали си чел цялата книга...в нея далеч не става въпрос за това какво се случва в главата на въпросната Мария проститутка по времето в което цитирам те " я опъват на задна "

За нея това са 11 минути,в които тя просто върши дадена процедура ,за нея това не е наслада нито унижение. Просто 11 минути от времето й които тя превъзмогва в името на това да успее да бъде нещо което е по значимо в очите на самата себе си на роднините й на собственика на магазина когото е оставила с висящо предложение за брак. Идеята на книгата е много по голяма от това да разберем какви мисли и "душевни преобразувания " минават през главата на една проститутка докато обслужва поредния клиент. Не случайно акцентът не е в тозипериод от денонощието а върху това какво е в дневника й какво прави през другото време....и т.н.

Петроний се събуди чак към обяд и както обикновено много уморен

"Бран кървава се дигна по цялата българска страна. Брат срещу брата стана - и син баща си в кърви потопи. Че гняв изля над села и градове мъст божия: клетва тегнеше над земята..."

Цар Петър, Книга за Царете, сказания за мир и бран, Николай Райнов