Както каза automobiliste ...Вече дори не съм сигурна дали заслужавам да се боря.Аз съм си такава.Винаги се провалям,когато трябва да се изявя пред някого и да се докажа...очи в очи.Някои носим трагедията в кръвта си...Може би наистина съм за 2.
Опитвам се да си спомня как точно протече всичко.Така..
Нали ни нареждаха на първата банка всички.Дойде нашият ред с още едно момиче и само двете потеглихме.Заведоха ни по Страшния коридор и момичето я настаниха на един стол,да чака пред врата от дясната страна.Жената ми каза да продължа с нея напред...и се озовах до едно друго момиче,чакайки за изпитващата 4-та комисия.Номерът на вратата не погледнах.Бях притеснена.И момичето и квесторката(късо постригана,много миловидна) се опитхваха да ме успокоят...Ама аз все повече се подтисках...Дойде моят ред.Влязох много несигурно и като затворих вратата след себе си се вцепених...Не знаех накъде да ходя.Мъжът ме извика,подадох му пликчето с личната карта
и талончето,и ми посочи да се настаня пред белия лист.Когато седнах ме попитаха:
-какво значи името ми,понеже е много странно и сложно.Аз отговорих:Нямам представа.(и се усмихнах)
-Не сте ли се интересували?
-Ами,любопитствала съм,но отговор няма.(едва го продумах,накрая на изречениеята интонацията ми винаги спадаше,сякаш с последни сили го казвах..и впоследствие свършваха)
-Въпросите са пред вас.Започнете,с който искате.
Щом ги погледнах...ШОК!Вторият наистина ме уплаши.Загубих всякакъв дар слово.Устата ми залепна..БУКВАЛНО...Стисках шишето с минерална вода и мълчах известно време..Когато се усмелих да отворя уста...Просто не можех да я отлепя.То се виждаше.Усещах го.Попитах дали може да пия малко вода...Пих и...Продумах.Всъщност-не,не успях.Тогава мъжът ми каза:
-Хайде започнете с това-какво се случи вчера?
-Ъмм...гласуването...на вота...на недоверие...от 16:10 часа...(Тогава мъжът се спогледа с двете жени,не знам защо)Продължих да говоря,но ме прекъснаха,не помня кой.
-Каква беше причината за вота?
-Ами...вътрешнополичитеските проблеми...корупцията..високата престъпност...(наистина го казвах дума по дума;( и никак убедително)
Продължих за доклада...
-Имате ли наблюдения за доклада?Успяхте ли да го видите целия?
-Да,имаше го в Интернет и във вестниците...
-А прочетохте ли го?Не коментарите за него,а самия доклад?
-Не,не съм...
................
Впоследствие започнаха от русата,къдрава и злобна(по Книгоиздаване) въпроси за умственоизостанал човек:
А какво представлява докладът?Книга ли е?
-Хъх...не е книга..

-Да,не е книга.Папка е.
-Негативи или позитиви има в доклада?
-Хъх,...негативи...
Предполагам съм я гледала в момента,с поглед "Абе,жена,какво ме питаш ти?!"
И продължих да "говоря"..
-Общата сума...,от която ще бъде лишена..страната ни.. е над 600 млн. евро..
Русата се намеси:
-Близо толкова...
Започнах да казвам за САПАРД,но ме прекъснаха...
-Добре,кажете ни за себе си.Защо искате да учите тук?Каква специалност сте записали?
-Книгоиздаване
-А,ето,колежката в края е твоят човек...(споменатата руса)
При което започна една неистова радост "ехаа,аз съм по книгоиздаване,вижте ме?!"
И тя ме подхвана..
-Коя книга чете последно?
-Хах..на Паулу Коелю..Край река Пиедра седнах и....-Колкото и клиширано да звучи("заплаках" го изрекох така,сякаш ще заплача...;(..)
-Имате ли "Вероника трябва да умре"?
-Не.
-А чели ли сте я?
-Не...
-"Мактуб" е много хубава книга.
-...
А какво мислите за афоризмите,сентенциите?Не са ли те цялата мъдрост на една книга,сбрана е един ред?Имате ли подобна книжка?
(Това е моята тема...Можех да кажа за всичките цитати,които използвах в есето..за "Книгата на живота започва с един мъж и една жена в градина"...,както и ..."Светът съществува,за да се превърне в книга"...Можех да се спася.Но не посмях;(((..)
-Ами...имам една книга..с афоризми на Радой Ралин...Много ценна...
-Да,точно за това говорих.
Пита ме..Ох:(признавам си,че го четох,но така и не разбрах за какво става дума)
-Какво знаеш за Лисабонския договор?Действащ ли е сега или не?
-Действащ е..
-А какво представлява?
-Договор ...за....приемане на...(не бях никак сигурна и с право,трепереха ми устните..не знаех какво да кажа;тя ме погледна подканващо да изрека каквото мисля и аз...изтърсих..)
-...приемане на еврокомисари ..?!..;(
....................................
И тя ми обясни за "европейска конституция"..Искаше ми се да бях разбрала,но...
Мъжът ме попита:
-Какво значи ОЛАФ?
-Ъмм,еропейска комисия..за усвояване на еврофондовете...
(Май тук е второто място,където се издъних..)
-Не съвсем,но може да се каже,че е комисия.
Питаха ме за третия въпрос...Обясниха,че трябва да говоря за реалита..И аз:
-Хах,реална телевизия...Не знам колко реални ...са подобни формати..тъй като..аз ходих на кастинга на Мюзик Айдъл..и още с влизането си...чух..един от организаторите да казва,че ще търсят само интересни и атрактивни хора...
-Това е нереална телевизия нали?
-Да,нереална..
...
Ами..дойде време да си ходя...И другата жена ме попита:
-Вие пяхте или участвахте в програмата?
-Пях...(усмихнах се)
-Какво пяхте?
-Синева на Диана Експрес и една на Лиан Раймс..която пее..саундтрака от филма Грозна като смъртта...
(и русата уж се изкефи на готяния филм)
-Ооо,да,страхотен филм...
След което последва...от мъжа:
-Ами успех с Книгоиздаването...и с пеенето..(аз направих една физиономия "баси,какво пеене,след тоя изпит само до пеене ми е ;(( ..)
На тръгване,като доближих вратата да я отворя и чух слабо зад гърба си,мъжът да предлага..."3.20"...Предполагам това е трябвало да бъде оценката ми...Аз...да..Казаха ми и:
-Като излезете,кажете им да почакат малко,да не бързат да влизат..
И така...
Като излязох ми дойдоха всички думи,с които можех да се спася.Да се изправя и да кажа .."Знам,че имам пропуски и много,което не зная.Но точно затова искам да уча Книгоиздаване"...можех да разкажа какво съм писала в есето,колко много го искам...но...се предадох още преди да вляза.
Бъдете обективни и ми кажете...имам ли основание да искам повече от 2?