forum.uni-sofia.bg

Gin a body meet a body
Comin thro' the rye,
Gin a body kiss a body,
Need a body cry?

Gin a body meet a body
Comin thro' the glen
Gin a body kiss a body,
Need the warl' ken?

Повечко Бърнс!!!

"Има моменти когато независимо от позата на тялото, душата е на колене."
Виктор Юго

"Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."

К'во пак те мъчи бе, душа! Вие двете със Симона живеете заради и от драмата.

Нищо не ме мъчи, Търговке, просто ми се е забило в главата и цял ден си го повтарям. Като да си тананикаш досадна песничка и да не можеш да си я избиеш от съзнанието. Сега само остава Епизод да го направят на песен.

"what do you think i'd see
if i could walk away from me?"

(the velvet underground)

За Симона или хубаво , или нищо! Моля

Мъдростта е най-точната наука. - Аристотел

“Socialism never took root in America because the poor see themselves not as an exploited proletariat but as temporarily embarrassed millionaires.”
Стайнбек

"Не познаваме самоосъществяване.
Две бездни сме ние - кладенец, гледащ Небето."

"27. Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай."

"32. И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
33. "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -
34. и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."

Туй е от Притчи Соломонови и иде да ми припомни, че имам много работа и ако продължавам да се офлянквам (като пиша във форума, например), вместо да я върша, нещата никак няма да се случат както ги искам.

"Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата ирония на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ." -- Димитър Димов, "Тютюн"