ама моето парти така и не успяхме да му установим цвета. Май до маджента (така ли се пише?) се стигна в крайна сметка.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Айде стига сте обсъждали моята пишка, дайте да обсъждаме на нутела устните там и повече цветове има.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Тъпо ми е! Уж Friday night, пък купона бързо се разпадна. Както казват онези дебилчета от рекламата: Няма power, man! А и като не се появи дразнителка...
Има неща в този Живот, за които си заслужава да живееш... заслужава си да се усмихваш, заслужава си да те боли... има неща, заради които сам избираш да паднеш, да станеш, да продължиш... да търсиш, за да намериш!
И да вземеш... след като си дал - ВСИЧКО! Ни повече, ни по-малко... защото и аз съм егоист. Точно като Него - като Живота. И искам само най-доброто - за себе си. Хубавото е, че знам какво е то. И откъде да си го взема...
Да, за изборите и цената им ми стана ясно още в училище... някак си ми го набиха в главата... и сега бера плодовете на случващото се и това, което още чакам... буксувайки 'там' или драпайКи нагоре...
Хубаво е да имаш с кого да споделяш... хубаво е да има кой да подсмърча с теб... но по-хубаво е, когато усетиш, че сам си си достатъчен... себично, егоистично... кой има право да определи точно това състояние?! Смее ли някой... едва ли.
И знаете ли какво... 21 е вълшебно число ; ) И тази година ще ми е късметлийска! ; )
Аз ще си я направя... но не искам забравени усмивки да ме теглят назад. Не искам стари ленти, прашни спомени... искам слънце. Искам вече да получавам. Каквото дадох - дадох. =)
Животът е огледало... и всичко го знаете, защо тогава продължавате да чакате? Няма промоции... ди енд =)
Знам какво обичам. И знам защо боли... точно затова няма да се откажа. Нямам какво да губя.
И друг избор нямам. =) Просто нека се понапълни още малко сърчицето... и ще се върна, обещавам! Трябва. Трябвам си.
Егоистката... хаха, смилете се... ; ) Но нека само още веднъж някой ме конкретизира... някой от "наблюдателите"... нека ми каже "ти си такава"... но нека ми го каже в очите... защото съм от малкото, които са си стъпили на краката... и не мечтаят залудо... знаят разликата между трагичното и комичното и не се клатушкат... когато падат - трусът е силен, но когато се изправят - знаят, че звездите не са за изпускане...
Нека още някой от ВАС ме окачестви... и рамкира. Не съм обръщала гръб, до сега... но започвам да го правя.
Аман! До гуша ми дойде от фалш...
Мразя да крия. Мразя да съм потайна. До сега съм се стремяла към това и съм държала на него. Обичам всичко да се казва веднага и в очите, НО...
Не можах, просто не можах... не знаех как да го кажа... и затова отложих... за малко.
Знам, че не е болка за умиране, но все пак е болка. На всеки може да се случи, въпроса е, че на мен не ми се беше случвало... обаче нали за всичко си има първи път и "НААААА! Заповядай!"... и то ТОЧНО СЕГА... точно когато НЕ трябва...
споря с националисти... егати загубената кауза... още малко и ще ме изгорят на клада
В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.