Удобен за анализ мит е глава четвърта на Битие. Тя започва така "Адам позна Ева, жена си; и тя роди Каина и рече: придобих човек от Господа. 2. роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец..." Ето, че съвсем лесно можем да предположим, че Каин символизира земеделците, а Авел - животновъдите. Според някои изследователи Каин отговаря на уседналия начин на живота, а Авел - на номадизма. После в мита се разказва, че Каин и Авел принасят жертва и Бог поглежда благосклонно на Авел и на дара му, но не и на Каин и неговия дар. После Бог поучава Каин, но въпреки това Каин убива Авел. След това Каин лъже Бог, че не знае къде е брат му. Бог проклина Каин. По-надолу четем "20. Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. 21. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. 22. Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива." Личи как се изобразяват елементите на едно общество - ето, че имаме нови скотовъдци, на мястото на Авел, музиканти, ковачи.
Името Каин произлиза от/звучи сходно с kanithi, някъде го пишат qaniti, което значи "придобил съм". Ева казва "придобих човек от Господа", но в някои преводи е "придобих човек, Бог“ (Ева почита Каин като Бог?). Според други qaniti може да значи и „създадох“, т.е. в такъв вариант Ева казва, че е създала човек, както (е сторил преди това) Бог. В още един вариант на превода Ева казва „Придобих човек с (помощта на) Бог“. Целта на тези примери е да покаже, че с каквато и знания да разполагаме за директно и еднозначно тълкуване на Библията и дума не може да става.
Въпреки тази забележка, в центъра на вниманието ни трябва да остане, че в древни времена когато се дава име на дете, то следва или някоя характеристика на детето или на обстоятелствата, при които се е появило. Името на Каин може би е свръзано с придобиването (дали в смисъл на ново притежание?) и в такъв случай изразява идеята, че Ева възприема първородното си дете като своя придобивка. В алтернативния превод на qaniti като „създадох“ внушението е коренно различно и като че ли изразява идеята, че нашата прамайка е видяла в себе си силата да създава, а може би е видяла божественост в този акт или може би в резултата от него.
За името на втория син трябва да кажем, че произлиза от думата за слабост. Тук внушението вероятно е, че Бог поглежда благосклонно на слабия, подкрепя слабия, малкия брат. Нима не сме чели приказки, в които съдбата се усмихва на най-малкия брат? Но в приказките печели не вторият, а третият брат. И в Библията е така: „25. И Адам пак позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже (казваше тя), Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.“ Сит означава „наместник“.
Но да се върнем на Каин. Нека си припомним, че както изглежда Ева е нямала деца в Рая, което поставя идеята за придобиването/създаването в по-комплексен смислов контекст. Фактът, че тя ражда, е нещо принципно ново. Логично е да възкликне с изненада, че е създала човек. Какво прави този нов човек? Земеделец е. Брат му става пастир, а земеделецът убива пастира. На мястото на пастира идва трети син, който се казва „наместник“, а първият син е изгонен.
В този мит сякаш се сблъскват два идейни фронта. Единият е етико-естетически и отразява емоциите, моралните дилеми, личните отношения между хората, носейки морални предписания. Веднъж поучават Божиите думи „6. И каза Господ на Каина: защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? 7. Ако правиш добро, не подигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои пред вратата и той те влече към себе си, но ти владей над него.“ Друг път поучава идеята, че Каин е наказан за злодеянието си.
Вторият идеен фронт е социо-исторически, предаден в символни форми и отразяващ може би война между земеделци (уседнали) и пастири (номади), но война злощастна и за двете страни – вероятно когато за първи път се е разказвал мита още е имало памет за сходни събития и този разказ е имал нравоучителен характер. Нима от Каин и Авел има победител? И двамата губят – Каин е прокълнат, а Авел – мъртъв. Авел, „слабият“ умира – една нотка на идеология – номадизмът е свързан със слабост. Но не трябва да се забравя, че Каин убива Авел „когато (те) бяха на полето“ – това не е естествената среда за един пастир, т.е. Авел е на гости на Каин и там бива погубен.
Възможно е и митът да не отразява дотолкова конкретни събития, а повече принципни ситуации. Не трябва да забравяме, че той притежава функцията да стабилизира обществените отншения. Естествено е да носи в себе си предписания за хармонично сработване на елементите на даденото общество. Не е случайно споменаването на музикантите и ковачите. Важно е, че произходът им се изкарва по такъв начин в мита, защото това оказва значително внушение.
Накрая искам да спомена за интересуващите се, че могат да прочетат „Фолклорът в Стария Завет“ на Фрейзър, с леснонамираем български превод. Оригиналът на английски език (Folk-lore in the Old Testament) е още по-леснонамираем на
http://www.archive.org Само да предупредя, че както казва Мелетински, „научното творчество на Фрейзър служи като отправна точка за разпространение на ритуалистическата доктрина.“ За незапознатите ще кажа, че ритуалистите смятат, че митът е произлязъл от ритуала. Все пак докато четете Фрейзър е по-безопасно да помните, че това е само една от многото хипотези.
