forum.uni-sofia.bg

В момента не чета, но последно четох "По-кратка история на времето" на Стивън Хокинг.

The French Lieutenant's Woman - John Fowles

Този човек е великолепен, а гореспоменатата книга дори е по-добра от "Колекционерът"!

Philip Dick - Radio Free Albemuth

почва интересно

Маргарет Атууд - Ясновидката

Смятам да почвам прословутата "Сянката на вятъра"...

Тя е прословута само покрай мен, не се впрягай твърде - просто е моят тип повествование.
Не смятам, че някой друг тук я е чел.

---
Ако не ти хареса, спокойно можеш да ме обвиниш.

Mira написа:Ммм...таковата..."Бел Ами"

Я кажи как я намираш? Аз от 10-ина години съм й се заканила, а наскоро си я купих от антикварна, ще стигна и до четене, по-скоро надявам се;-)

"Бел Ами" се превърна в любима книга на съучениците ми (момчета), които по принцип въобще не четяха книги. На мен ми беше малко досадна. Но не е лоша.

Valiamishe написа:

Mira написа:Ммм...таковата..."Бел Ами"

Я кажи как я намираш? Аз от 10-ина години съм й се заканила, а наскоро си я купих от антикварна, ще стигна и до четене, по-скоро надявам се;-)

Сюжета ми беше като сапунен сериал малко,но иначе е много истински написана и има интересни разсъждения...а и самата книга те подтиква към такива разсъждения/поне мен/

А сега съм на "Ирландски митове и легенди" на Майкъл Скот

Mira написа: А сега съм на "Ирландски митове и легенди" на Майкъл Скот

Прекрасни са!
Що се отнася до "Бел ами" - струва си човек да я прочете, много красиво е написана, според мен

На ирландските митове излезе втора част, "Келтска одисея".

"Граф Монте Кристо" - 2 том.

Търговецът на кристал написа:Тя е прословута само покрай мен, не се впрягай твърде - просто е моят тип повествование.
Не смятам, че някой друг тук я е чел.

Аз съм я чел, и всъщност е доста популярна в последните години. Иначе мнението ми за нея е, че доста елегантно те мами, че е повече, отколкото е. Но се чете на един дъх, спор няма.

"На изток от рая" на Стайнбек. По-добре късно, отколкото никога

Вел, ама аз съвсем не твърдя, че казва всеселенски (хъхъхъ) истини... Просто смятам, че е една великолепно написана истински увлекателна история - а това (поне за мен) е най-важното.

Заради това се и вбесих на Хуствет тия дни - заложи толкова много, ама наистина много неща в началото и ти си казваш - ето, тя пише хубаво и пише хубаво за нещо наистина голямо. И какво - от средата насетне всичко се превръща в махленско мачле между добрите и лошите и от прекрасното начало няма и следа. "Сянката" няма подобни претенции и това ме кара да мисля, че е великолепна. Наред и със сочния език (не знам каква по-точна дума да използвам) - преводът наистина е великолепен.