forum.uni-sofia.bg

Пристъп на паника е, спокойно. И на мен ми се е случвало, резултатът от изпита обаче обикновено (винаги, всъщност) е бил положителен. Като се ошашкаш, мозъкът ти блокира, но знанията от това, което си чела, са си там и... просто дишай и hope for the best. Най-много да трябва да го четеш пак, не е краят на света.
Дишай.

едно от кучетата е отровено. било е затворено цял ден в двора, така че явно някой му е хвърлил отровата.

Well......... всяко чудо за 3 дни.

четох за разни японци на фона на драматични и още по-натъжаващи песни...

П.П. Мазохистът в мен също иска достъп до централното ми управление от време на време и го получава понякога...

Перспективата, че един месец няма да правя НИЩО

сякаш най-гадните неща от миналата година по това време се повтарят - отново чета съобщения за неочакваната смърт на млади хора, близки приятели и роднини на приятели...

Осъзнах, че снощи, ако не бях сменила маршрута си за прибиране от работа, щях да се окажа свидетел на случилата се трагедия на Цариградско

^^
Много тегаво. Един приятел е минавал от там. Но като има беззаконие, така ще е.

не знам как да реагирам

самичка

Интернетът ми е скапан и гаджето ми го няма. ;D

Освен това ми стана малко гадно да си видя целия багаж събран в куфари и чанти, натрупани на леглото. И да изляза от театъра, знаейки че днес е може би последният ми работен ден там. Да си кажа "чао" с хора, на които ще кажа "здравей" след много време.

Е такива неща.

Ама животът е хубав, а аз имам много бира и малко чипс. И книжки. Хубави.

положително е да знаеш, че в този момент са налице всички предпоставки да видиш любимите си и скъпи за теб хора отново и да им кажеш "здравей"...
или просто да ги видиш, без да им казваш каквото и да било - просто да ги видиш и да знаеш, че са ок..

Еми не ми е достатъчно, ПЪК!

тъжно е да няма на кого да споделиш какво ти тежи
по-тъжно е, когато има хора, на които би трябвало да можеш да споделиш, но те не те разбират

Тръгнах за празненство,а ме посрещна ковчег.