forum.uni-sofia.bg

Кристо, задобряват, браво!

Характерно за теб са дългите ти стихове - защо не опиташ да пишеш проза?

Jamesmagno написа:Кристо, задобряват, браво! Характерно за теб са дългите ти стихове - защо не опиташ да пишеш проза?

Ми най-логичното обяснение, което ми е хрумвало е - щото не мога и не ме бива... пробвал съм и знам...

Kristo, това ми хареса, макар че както винаги имам малко забележки (нямам угодия)

*Снежно*

Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се ,ще се стопя
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)

Навярно ще се вледеня.Като снежинка.
Парченце зима. Частица от студа.
Ще валим със моята дружинка
И ще мръзнем нежелани.По света…

Да те имам…Знам,че е опасно.
Ала да те нямам, значи да умра.
Ако ме прогониш ще изгасна.
Доближи се, за да се стопя…

7.12.2008

Светле, много много хубаво е! Отново те поздравявам!

Мерси, Бети

Нещо кратко от лекциите по ГП...

Куцо / Сакато

И двамата с теб, приятелю, имаме
надъзи, кото не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.

Какво в нас виждат душевно слепите
- грозна картина или празно огледало?
Ние само отблъскваме поетите
и всичко красиво, което биха създали.

Ти си недокосваем по провали -
имаш каталог от лоши мигове.
А другите не са те разбрали,
това, което си признал в стихове.

Аз пък все не случвам на Съдбата,
тя си играе своите вечни игри.
Както винаги става с душата -
осакатена откъм цветни искри.

И не само ние в живота куцаме,
много като нас споделят същото.
Трябва всички ние да се научим,
как страниците да обръщаме...

посветено на колежката Деси Симеонова

Не съм писал от 100 години... Ето едно ситуационно, сега го драснах, посветено е на Вас, приятели. И въобще на Нас...

Кралство Швеция

Във четири и двайсет сутринта
пак сам, хипнотизиран висна,
пак чужди, ваши стихове чета
и пак за свои мисля...
Защо пък шведска окупация?
Защо да слушам ехото?
Нали уж има демокрация?
Нали уж свършва "прехода"?
По улиците явно е касапница,
храната ни е от дарения...
Не искам виза за съратница
- за вирнат нос
разумно е решение...
Но питай ме защо съм още тук
и тихо е:
Въпрос?
Напук -
Заради тези ваши стихове.

Ооо Джеймс, това е страхотно! Много силно!!!

БлагодАрим

Много е хубаво.
да си кажа и аз ;р

Без анонс:

Харесва ми нагласата му към нещата

Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.

Харесва ми вътрешните му достойнства,
тези, които ме плашат и са по-високо.
Доказани чрез действия твърде много
и списък на неща, които аз не мога.

Харесва ми духовната му възвишеност,
неговите идеали и доста силен морал.
И как аз не мога да бъда различен,
според ценностите, които той е създал.

Харесва ми възгледа му за живота -
светогледа, който осигурява лекота.
Думите, показващи никога болка,
ах, как винаги съм искал това.

Но най-важното, което
винаги ми е харесвало в него,
е че колкото съм повече различен,
толкова повече съм мен.

Твърде далеко (Винаги си отиваш!)

Ти винаги си отиваш. Далеко.
И разсипваш залези. (В очите ги сбирам)
Непрестанно те чакам.(Няколко века)
И в утайки огън те намирам.

Заплашвам нощта. (Лъжа я, че си тук!)
И викам деня. (Май не ме чува).
Животът се е свил.На юмрук.
И не спира…Да ме атакува.

Разсипваш ми залези. В очите ги сбирам.
А те чакам…няколко века!
Само отломки обич намирам
Отишъл си…твърде далеко.
22.12.2008

Толкова много

Всички бариери ли да залича,
или да продължа с покоя?
И дали би имало значение,
в какво си се превърнала за мен,
когато аз изобщо нямам обяснение
... ела пак и повтори този ден.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.

Как можех да ти устоя?
Нима се забравят тези очи?
Даваш ми причина да продължа,
докосване, както беше преди.
И дали ще си безпощадна,
сърцето ми не иска да знае.
Ако ще и в ада да пропадна,
то само теб сега ще желае.

Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Аз не съм наясно изобщо,
дали има смисъл срещу теб да се боря.
Ти или го правиш нарочно,
или е невъзможно някога да станеш моя.

И в сутрините, когато ставаш,
замисли се, кой е този на леглото до теб.
Защото дори когато ти решаваш,
изборът ти все пак е въпрос на късмет.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Погледни и в огледалото
- дали изобщо се осъзнаваш?
(Как можех да ти устоя?)
Когато краят е преди началото,
ти сякаш просто се примиряваш.
(Как можех да ти устоя?)
И недей на думи да си свободна,
това е кауза, вече загубена.
(Как можех да ти устоя?)
Съдбата ни е вечно самотна,
дори да си втълпиш, че си влюбена.
(Как можех да ти устоя?)

Светле, влюбен съм в поезията ти.

Кристо, браво за тези стихове:

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Пази ги, звучат просто, но са най-добрите ти до този момент, поне за мен (особено втората половина от 8-те)

forum.uni-sofia.bg

Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците

Re: Стихотворения на форумците