Стихотворения на форумците

[Jamesmagno]

Кристо, задобряват, браво! Характерно за теб са дългите ти стихове - защо не опиташ да пишеш проза?

[Kristo]

Кристо, задобряват, браво! Характерно за теб са дългите ти стихове - защо не опиташ да пишеш проза?

Ми най-логичното обяснение, което ми е хрумвало е - щото не мога и не ме бива... пробвал съм и знам...

[Мила]

Kristo, това ми хареса, макар че както винаги имам малко забележки (нямам угодия)

[svetleto89]

*Снежно*

Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се ,ще се стопя
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)

Навярно ще се вледеня.Като снежинка.
Парченце зима. Частица от студа.
Ще валим със моята дружинка
И ще мръзнем нежелани.По света…


Да те имам…Знам,че е опасно.
Ала да те нямам, значи да умра.
Ако ме прогониш ще изгасна.
Доближи се, за да се стопя…

7.12.2008

[Bety_]

Светле, много много хубаво е! Отново те поздравявам!

[svetleto89]

Мерси, Бети

[Kristo]

Нещо кратко от лекциите по ГП...

Куцо / Сакато

И двамата с теб, приятелю, имаме
надъзи, кото не се стараем да крием.
Ние лъжем себе си и взимаме
доверието на хората нам нереагиращи.

Какво в нас виждат душевно слепите
- грозна картина или празно огледало?
Ние само отблъскваме поетите
и всичко красиво, което биха създали.

Ти си недокосваем по провали -
имаш каталог от лоши мигове.
А другите не са те разбрали,
това, което си признал в стихове.

Аз пък все не случвам на Съдбата,
тя си играе своите вечни игри.
Както винаги става с душата -
осакатена откъм цветни искри.

И не само ние в живота куцаме,
много като нас споделят същото.
Трябва всички ние да се научим,
как страниците да обръщаме...

посветено на колежката Деси Симеонова

[Jamesmagno]

Не съм писал от 100 години... Ето едно ситуационно, сега го драснах, посветено е на Вас, приятели. И въобще на Нас...

Кралство Швеция

Във четири и двайсет сутринта
пак сам, хипнотизиран висна,
пак чужди, ваши стихове чета
и пак за свои мисля...
Защо пък шведска окупация?
Защо да слушам ехото?
Нали уж има демокрация?
Нали уж свършва "прехода"?
По улиците явно е касапница,
храната ни е от дарения...
Не искам виза за съратница
- за вирнат нос
разумно е решение...
Но питай ме защо съм още тук
и тихо е:
Въпрос?
Напук -
Заради тези ваши стихове.

[Bety_]

Ооо Джеймс, това е страхотно! Много силно!!!

[Jamesmagno]

БлагодАрим

[Norwegian Wood]

Много е хубаво.
да си кажа и аз ;р

[Kristo]

Без анонс:

Харесва ми нагласата му към нещата

Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.

Харесва ми вътрешните му достойнства,
тези, които ме плашат и са по-високо.
Доказани чрез действия твърде много
и списък на неща, които аз не мога.

Харесва ми духовната му възвишеност,
неговите идеали и доста силен морал.
И как аз не мога да бъда различен,
според ценностите, които той е създал.

Харесва ми възгледа му за живота -
светогледа, който осигурява лекота.
Думите, показващи никога болка,
ах, как винаги съм искал това.

Но най-важното, което
винаги ми е харесвало в него,
е че колкото съм повече различен,
толкова повече съм мен.

[svetleto89]

Твърде далеко (Винаги си отиваш!)

Ти винаги си отиваш. Далеко.
И разсипваш залези. (В очите ги сбирам)
Непрестанно те чакам.(Няколко века)
И в утайки огън те намирам.

Заплашвам нощта. (Лъжа я, че си тук!)
И викам деня. (Май не ме чува).
Животът се е свил.На юмрук.
И не спира…Да ме атакува.

Разсипваш ми залези. В очите ги сбирам.
А те чакам…няколко века!
Само отломки обич намирам
Отишъл си…твърде далеко.
22.12.2008

[Kristo]

Толкова много

Всички бариери ли да залича,
или да продължа с покоя?
И дали би имало значение,
в какво си се превърнала за мен,
когато аз изобщо нямам обяснение
... ела пак и повтори този ден.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.

Как можех да ти устоя?
Нима се забравят тези очи?
Даваш ми причина да продължа,
докосване, както беше преди.
И дали ще си безпощадна,
сърцето ми не иска да знае.
Ако ще и в ада да пропадна,
то само теб сега ще желае.

Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Аз не съм наясно изобщо,
дали има смисъл срещу теб да се боря.
Ти или го правиш нарочно,
или е невъзможно някога да станеш моя.

И в сутрините, когато ставаш,
замисли се, кой е този на леглото до теб.
Защото дори когато ти решаваш,
изборът ти все пак е въпрос на късмет.

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Погледни и в огледалото
- дали изобщо се осъзнаваш?
(Как можех да ти устоя?)
Когато краят е преди началото,
ти сякаш просто се примиряваш.
(Как можех да ти устоя?)
И недей на думи да си свободна,
това е кауза, вече загубена.
(Как можех да ти устоя?)
Съдбата ни е вечно самотна,
дори да си втълпиш, че си влюбена.
(Как можех да ти устоя?)

[Jamesmagno]

Светле, влюбен съм в поезията ти.

Кристо, браво за тези стихове:

Само се виж - от красотата боли,
толкова много искри се зараждат.
Ти си нова звезда - по-добра от преди,
толкова много гласове се обаждат.
Ти докосваш отвътре и стигаш далече,
толкова много мечти ми създаваш.
И за цялото време - обичам те вече,
толкова много любов представляваш.

Пази ги, звучат просто, но са най-добрите ти до този момент, поне за мен (особено втората половина от 8-те)