forum.uni-sofia.bg

Така е у целия форон...

JudyRamone написа:ама скорпион.. егаси гадното..

Що бе? Скорпионите, особено мъжете, са страхотни хора!

Да, Принцесо, кажи им!!!

Всъщност и аз не вярвам много на зодиите и какво предначертават те, ама понякога се оказва вярно.

Като цяло всички хороскопи са пълнеж върху няколко съвсем базови характеристики, които са в голямата си част верни за всички представители на съответната зодия. Просто хората без изключение обичат да четат/слушат за себе си и се самоубеждават да вярват в прочетеното
/с това слагам край на собствения си оффтопик! /

“I don't pretend to know what love is for everyone, but I can tell you what it is for me; love is knowing all about someone, and still wanting to be with them more than any other person, love is trusting them enough to tell them everything about yourself, including the things you might be ashamed of, love is feeling comfortable and safe with someone, but still getting weak knees when they walk into a room and smile at you.”

Тук съм напълно съгласна !
Винаги съм мислела,че най-трудно е да обичаш някого когато знаеш всичко за него,неговите пороци и недостатъци,неговите грехове и странности.Любовта не е просто да се чувстваш добре и сигурен с някого (това е по-скоро улегналата обич),а и да ти се подкосяват краката всеки път като го видиш и чуеш.

“If you love somebody, let them go. If they return, they were always yours. If they don't, they never were.”

Не.Не винаги когато пуснеш някого на свобода и той се върне при теб значи,че е влюбен.Може просто да не е успял в това,заради което те е напуснал (дали друг човек или друго) и затова да се връща - там където е сигурен и му е най-добре за
момента.

“Trying to make someone fall in love with you is about as pointless as trying to control who you fall in love with.”

Това за пръв път го виждам и не съм се замисляла,но е вярно за съжаление.

Хората по начало търсят рационално обяснение на чувствата. Все пак ако си ги обясним, бихме могли да осмислим цялостно процесите, които протичат в умовете и сърцата ни и следователно да потърсим още по-добър контрол над емоциите си.
По-рано говорих за противопоставяне на любов и омраза. Днес искам да противопоставя два идеала за човек- рационалния срещу романтичния. И двата идеала са извадени от цялата човешка история, но не навлизах в темата, защото тези идеали не са пряко сравними. Рационалният човек обича жена си като "жената до мен", той не хаби енергията си за миражи, докато романтичният човек е готов на всичко за да намери и достигне "жената за мен". Защо да са несравними понятията. Защото при рационалния човек изследваме конкрентността на случващото се, докато при романтичния човек изследваме романтиката на случващото се- не какво се случва, а какво е отношението към случващото се. Голяма е разликата между това да разглеждаш букет цветя като подарък- символ на красотата на жената- нещо рационално погледнато валидно, и от друга страна същият този букет цветя от романтична гледна точка като елемент на комплексна символика, реализираща се в отношение с любовта между двамата- тоест говорим за несамостоен смисъл на символиката.
Наистина плашеща тема, защото казваш 1 дума за рационалния човек и след това изписваш 8 книги за романтичния, а трябва да се придържаш към баланс между двете и колкото говориш за едното, толкова да обръщаш внимание и на другото, за да се следи смисъла на паралела. А то няма как.
Нека отворя рамката на обосновката със срещата на рационалния/романтичния човек с половинката си:
1. Рационалният човек, нека е мъж, среща жена, която е красива според него, духовита, любезна, мила, сърдечна, жизнена и с приятен глас и мека кожа. Той й прави комплимент. Тя се усмихва. Той се отдръпва, тя прави крачка към него, той прави крачка към нея, тя се отрдръпва и т.н., доказват си, че са интелигентни, забавни и не се вземат прекалено на сериозно и в последствие като си се намират един друг за много приятни, стават двойка.
2. Романтичният човек среща жена, която от първия миг, в който той я зърва, му прави неописуемо безвъзвратно огромно впечатление, оставящо неизлечим белег, каквото и да се прави. Мъжът е омагьосан и изразява себе си по непохватен, но всеотдаен начин. С времето той продължава да изразява любовта си по все по-умел и по-всеотдаен начин, като освен че се обяснява в любов по 1001 начина, научава нови неща, придобива нови умения, с които да я впечатли, научава се да бъде джентълмен и кавалер, научава се да сваля звездите от небето и да превръща порутена колибка в най-хубавото място за живеене, замогва се, облагородява се, преминава през всички етапи на падението и изкачването обратно на социалната йерархия, защото в търсене на баланса между любовта и работата, човек никога не успява от първия път и или едното или другото се нуждаят от повече внимание. Времето не стига, защото романтичният човек е отдаден на заниманието си- колкото и време да му дадеш, той винаги ще залитне първоначално в едната посока и ще му коства много усилия, много усъвършенстване на духа си, много облагородяване и изкачване в социален план докато достигне момент, в който да е способен не само да постигне баланс между работа и любов, но и да задържи този баланс като нещо устойчиво. Тоест самата среща и самото влюбване в жената се проточват толкова, колкото е необходимо на мъжа да се облагороди дотолкова, че да е в състояние да спечели жената. Тук разглеждаме само ситуацията, в която и мъжът и жената са пълни романтици.
Така. Вече са се срещнали и са се спечелили. Ходът на отношенията им сега:
3. Рационалният човек демонстрира любовта си по добре премерен начин. Той прави интелигентни комплименти на жена си за съществуващи нейни добри черти. Уважава я и й дава личното пространство, което заслужава, за да получава същото в замяна. Те са подкрепят както финансово, така й морално. Отглеждат децата си в среда на хармония и разбирателство, а ако имат някакъв спор, запазват добрия тон, но въпреки това гледат да не се провежда пред децата. Прекарват незабравими почивни дни в романтична обстановка. Живеят в крак с времето и съобразено с околните хора.
4. Романтичният човек обича жена си повече от всичко друго. Борбата за спечелване на нейното сърце не е била лесна и не е приключила бързо. Той е набрал инерцията на човек на поход през премеждия за спечелване на нещо и го е спечелил. Неговото сърце няма да забави ритъм, няма да изпадне в някаква протяжна ленивост като размазан сън без ясни очертания. Напротив- романтичният човек кипи от енергия и сега, когато е на върха на своята форма и жъне реколта от най-добрите си постижения, точно сега той иска да продължава да открива света, но този път няма да е сам. Този път няма да му се налага да минава през неприятности, за да не остане отринат и сам. Този път той и любимата заедно ще продължат неговия път, но те ще откриват един друг свят- той отново ще е изпълнен с живот, но няма да ги преследват опасности, а те самите ще преследват опасностите. Ролята на романтичния човек се сменя- вместо преследван, той става преследвач. Романтичната двойка живее на гребена на вълната и дали ще се състезават с коне или коли или ще скачат с парашути или заедно ще създадат амбициозен проект и ще хвърлят цялата си енергия в него- каквото и да подхванат, сигурно е, че тези хора ще смятат себе си за хора на поход за спечелване на нещо, какъвто е романтичният човек по принцип и докато не завладее целия свят, докато не победи всичкото зло- той никога няма спре, а тъй като светът е необятен, романтичният човек следва да преследва вечно гибелта на хаоса и възцаряването на доброто и справедливостта.
За края:
5. Рационалният човек погребва любимия си и или се оженва повторно или преценява, че сам се чувства по-свободен или пък му е мъчно за жена му и не иска друга.
6. Смъртта на любимата не се възприема като край на връзката. Духът е вечен, а духът на романтичния човек пак и пак ще преследва духа на любимата и пак и пак ще търси именно с нея да постига велики дела и да внася ред в иначе така омесения в разнообразието си свят. Преди всичко любовта им е вечна и следователно етапите на преход не се отчитат като същностно различни във връзката между двамата, защото връзката им е в основата си нещо същностно непроменливо- любов.

"Любов - това е когато й държиш чантата докато тя драйфа в кенефа."

-Анонимен

Един цитат от чат между мен и Мушмул:

[00:10:49] Avondale каза: песента е много хубава
[00:11:07] Avondale каза: обаче вече като го чуя това "завинаги"... и "ще те обичам" и просто ми става едно такова...
[00:11:09] Avondale каза: някак...
[00:11:15] *Муши* каза: скептично
[00:11:17] Avondale каза: абе тия наивни ли са, к'во са... или са лигльовци
[00:11:22] Avondale каза: няма такова нещо като любов завинаги
[00:11:32] Avondale каза: тя ще те зареже, пък ти ще я обичаш до края на живота си
[00:11:32] *Муши* каза: това е песен
[00:11:36] *Муши* каза: в песните може
[00:11:36] Avondale каза: ще дишаш за нея
[00:11:37] Avondale каза: дрън-дрън
[00:11:38] Avondale каза:
[00:11:53] Avondale каза: бе то на много места може, ама мен ме дразни
[00:12:13] *Муши* каза: добре че не всички мислят като теб 4е иначе цели индустрии биха умрели
[00:12:20] *Муши* каза: това филмова
[00:12:22] *Муши* каза: това музикална
[00:12:32] *Муши* каза: това светивалентинска
[00:12:36] Avondale каза: :D
[00:12:39] *Муши* каза: и др.....
[00:12:43] Avondale каза: викаш, е*ах им майката на всичките
[00:12:49] *Муши* каза: абсолютно

Св.Валентин е измислен от производителите на картички с цел да си вдигнат продажбите...

Не само на картички, ами и на всякакви бонбони, играчки, цветя....
Има и други начини, с които можеш да зарадваш половинката, които не включват тези клишета...

Да, даже винаги съм казвала, че са отвратителни тези неща като плюшени играчки, обръщения като "мило", "пухчо", "коте", "зайче" и други лигавщини от тоя род, както и глупостите с плажа, звездите... уффф Толкова тривиални станаха тези "романтични изненади", толкова пресилено ми изглежда всичко, че ако някой го направи за мен, най-много да му се изсмея. Любовта е далеч по-сложна от това двама да се гледат в очите, да се гушкат и да си казват колко много се обичат. Може би наистина всичко зависи от човека и приемам, че е възможно за по-голямата част от хора, тези неща изразяващи романтиката, да им се струват прекрасни даже. Аз смятам, че показването на чувствата става с времето и най-добрият начин да докажеш на някого, че го обичаш(а така и да направиш нещо романтично), е да го подкрепяш, да изслушваш, да правиш компромиси и т.н. Относно желанието да зарадваш човека до себе си, това винаги може да стане. Трябва само да го познаваш достатъчно добре и наистина да го обичаш, за да направиш за него нещо, което да го ощастливи и същевременно да не е банално.

Ето малко чужди "философии":

"A woman is the weakest when she loves and the strongest when she is loved."

"The more you love, the more you lose a part of yourself, yet you don't become less of who you are; you end up being complete with your loved ones."

"Любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. За любовта ми няма значение дали това, което обичам е до мен или ме е напуснало, когато обичам не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск. любовта е приемане на другия."

"Любовта има характера на сърцата,които подчинява."


"So you're always honest," I said.
"Aren't you?"
"No," I told him. "I'm not."
"Well, that's good to know, I guess."
"I'm not saying I'm a liar," I told him. He raised his eyebrows. "That's not how I meant it, anyways."
"How'd you mean it, then?"
"I just...I don't always say what I feel."
"Why not?"
"Because the truth sometimes hurts," I said.
"Yeah," he said. "So do lies, though."

Любовта е кат копейка - звънне, дрънне и офейка.

"Love isn't blind... its retarded." - Charlie Harper

"Любовта не е прост трепет, роден от плътта. Любовта не е временно желание, родено от страстта. Любовта е вечно пламенно дихание и е безсмъртна, защото е страдание!"

PS.: Това ми е заключението за темата любов при Яворов. Не съм ли гений?

Искам да цитирам Бичето! Сигурно е казвал нещо и за любовта!