forum.uni-sofia.bg

Ако можеш да контролираш съня...

Сънувах в подробности как един час се гримирам и разгримирам, за да се забавя нарочно за някаква среща с някакви хора, които в реалността не съм виждала с години.
Сънувах и особено проникновен философски разговор с един свой учител алкохолик от гимназията.
А после и как Бийтълс се замерят един друг с тигани.

Не знам какво съм сънувал, ама като се събудих, възглавницата ми беше на другия край на стаята ...

Имах форумен съъъън!

Сънувам аз, че е имало форумен купон. Не се знае къде е бил, но всички вече са си тръгнали освен Ангел, аз и братовчедка ми(?!). Лафим си нещо и в един момент Ангел казва, че започва да му става лошо. След 5 секунди вече е припаднал и ние не можем да го свестим. Появява се баща ми, който ни съветва да го зарежем и да си ходим. Аз и братовчедка ми не можем просто така да оставим Ангел и затова решаваме да го сложим в една инвалидна количка. Незнайно как се озоваваме на улицата бутайки количката. На мен ми хрумва, че можем да се обадим за линейка и почваме да се чудим какъв беше номера. В крайна сметка се сещаме, че беше 135( ) и звъним. А баща ми постоянно продължава да натяква как само си губим времето и на Ангел нищо му няма. Тия от Бърза помощ се оказват някакви идиоти и 5 пъти не могат да разберат адреса и затова им казвам да идват и като наближат да ми се обадят, за да им обясня как да стигнат. По това време братовчедка ми вече се е превърнала на Мила, а баща ми в Георги. След разговора с Бърза помощ се оглеждаме и изведнъж осъзнаваме, че Ангел е изчезнал. Потърсихме го около 5 мин и в крайна сметка решихме, че се е оправил и си е тръгнал....

Само гадости сънувам напоследък

Сънувах, че ще се омъжвам. Действието започва в една църква, в която аз и бъдещият ми мъж стоим на една пейка и чакаме попа да приключи с предната сватба. Но когато свърши церемонията, попът излезе да си почине и ни остави да чакаме. Мълчахме, чакахме, мълчахме и чакахме и накрая ми писна и отидох да се запозная с мъжа си, защото не може да да не си знаем дори имената. (Сладък беше. Поне в сънищата си имам вкус за мъже ) Запознахме се. Установихме, че сме гладни. Огледахме се наоколо и видяхме един кашон с вафли "Боровец". Нападнахме го. След още неопределено време чакане пристигна една жена с прошарена коса да ни уведоми, че ще започваме скоро. Излязохме навън, където ни чакаха гостите. И с тях тръгнахме да направим няколко снимки. Вървяхме по един каменен мост над река. Красиво момиче ми намигна и както бях с бялата рокля просто скочих от моста. Не паднах в реката, а върху каменния бряг и след няколко мига се изпарих. Върху водата имаше черни балончета. А церемонията продължаваше като чувах как две жени обсъждат замърсяването с олово на реката и как едната разказва, че е направила сладки със замърсената вода - сладките, които гостите са изяли в началото на тържеството.

Само не разбрах от какъв зор скочи при намигването...

Днескашния ми сън беше култов:

Действието е през студената война. Аз работя като момче за всичко във фризьорски салон, но реално от мазето почва таен бункер в случай на ядрена война. И шефа на салон и "гърлите" са до един шпиони. После се оказва, че и мен са ме вербували и освен да се правим на фризьори, събираме данни за атаки от САЩ. И по време на съня ми казва генерала - ми то САЩ са изстреляли атомна бомба към нашия град и нямаме време за евакуация на нас самите, па кво остава на целия град (а салона се намираше баш в центъра на град тип соц-архитектура, но имаше до нас супермаркет като от съвремието) - и генерала вика - пращам те - имаш 5мин, влизаш у супермаркета, купуваш едни провизии, че не ни достгат и на бегом се връщаш в салона: затваряме за обедна почивка, всички влизаме в бункера 200м по-надолу и чакаме...

И аз в целия ужас тичам към магазина, пазарих на бързо, ама не мога да кажа за кво бързам, даже по пътя отказах една лелка, която идваше да се подстригва.... И успях минутка преди детонацията да вляза и с асансьора да се спуснем надолу.... И после последва детонация...

А самият град беше странен - от всички страни равнини, само от една - огромно плато, което беше 500-600м, а на върха му - идеално равно. Сякаш огромна кутия поставена до града... а после се оказа, че нашия бункер е само предверие за огромна система от бункери в това плато, от която разузнавачите си бачкаха/хме...

След взрива, на другия ден, аз и още хора излязохме да проверим "кво е останало" и видях много близки и роднини - живи и непокътнати. Градът ест, беше сравнен със земята - имаше много болни от лъчева болест и прочее...

И в мен се надигна жажда за мъст над гадните янки и ме пратиха в отряда шпиони там. Но по време на мисията, без да видя, са ги избили всичките, американците ме хванаха и разкриха, че всъщност ГАДНИЯ руски генерал е пратил бомбата срещу нас, за да оправдае война с американците и сега се водят преговори. А не искал да посяга на руски животи, решил да удари съюзник на СССР. В крайна сметка с екип янки пробихме в кремъл, но отново всички бяха избити без мене, дадоха ми заповед от българия и от сащ да прекратя мисията, но воден от лична мъст, просто намерих генерала и го гръмнах...

и се събудих доволен...

Как ви звучи "момче за всичко във фризьорски салон"?
Кристо започна да разкрива истинската си същност...

Всеки си тълкува, както му се иска на пипето...

Аз па не си помня сънищата ... повечето де ...

Сънувах, че някой ми е излъскал тигана.

FloWersOfEviL написа:Сънувах, че някой ми е излъскал тигана.

Извини ме, но това евфемизъм ли беше

да 'земеш да си излъскаш тигана сама!

сънувах че плача и че лъжа за причината..
(събудих се и не я помнех.. пфф.. )

Сънувал съм, че съм си теглел патрона самосидикално. Beat that

тебе ти се кобейнства ми се струва?