forum.uni-sofia.bg

Скорпион, по принцип би трябвало да си прав за фикцията, защото така го пише напр. в М.П. Аз обаче не мога да разбера какво точно се фингира. По-скоро, както пише Таджер, става въпрос за висящо състояние, т.е. незавършен ФС, което обаче някак си не се вмества в дадените отговори. Още повече, че Русчев имаше особено мнение по въпроса. Почти съм сигурен, че отричаше характера на фикция на конкретната норма.
Второ, за оборимите презумпции. Оборимите презумпции урежда правно положение, въвеждат някакъв ЮФ, т.е. би трябвало да са част от материалното право, а не от процесуалното, което урежда процедурата и реда по защита на дадено право. Те явно имат голяма връзка по отношение на самият процес, но според мен това не значи, че са част от процесуалното право. Още повече, че напр. оборимите презумпции са въведени чрез ЗЗД, който е материалноправен източник, а не процесуален, въпреки че последното не е сигурен критерий. Според мен е А.

ехааа, пак ше зубря учебникааа

Утре пак ще има извънредна лекция по ГП- от 9:00 до 13:00 в 272- това остава ли си така? Не видях нито бележка в университета, нито обявление в сайта....значи ли това, че остава?

kapac написа:Скорпион, по принцип би трябвало да си прав за фикцията, защото така го пише напр. в М.П. Аз обаче не мога да разбера какво точно се фингира. По-скоро, както пише Таджер, става въпрос за висящо състояние, т.е. незавършен ФС, което обаче някак си не се вмества в дадените отговори. Още повече, че Русчев имаше особено мнение по въпроса. Почти съм сигурен, че отричаше характера на фикция на конкретната норма.
Второ, за оборимите презумпции. Оборимите презумпции урежда правно положение, въвеждат някакъв ЮФ, т.е. би трябвало да са част от материалното право, а не от процесуалното, което урежда процедурата и реда по защита на дадено право. Те явно имат голяма връзка по отношение на самият процес, но според мен това не значи, че са част от процесуалното право. Още повече, че напр. оборимите презумпции са въведени чрез ЗЗД, който е материалноправен източник, а не процесуален, въпреки че последното не е сигурен критерий. Според мен е А.

За фикцията - това е единственият вероятно правилен отговор от изброените. И аз не смятам, че има фикция, но другите опции са съвсем абсурдни.

Относно оборимите презумпции - пак не си прав, но няма да си играя да обяснявам защо.

При положение, че си най-големият спамер тук, това прозвуча малко странно. Успех на изпита и адвокатската практика

Ами мисля си, че презумпциите са по принцип с процесуалноправно значение - всеки се смята за невинен до доказване на противното, актовете за гражданско състояние се смятат за действителни до доказване на противното. Къде пък това доказване? - ами в само в съда може да се оборят презумпциите

Scorpion написа: Относно оборимите презумпции - пак не си прав, но няма да си играя да обяснявам защо.

Всъщност, без да го приемаш като заяждане, според мен ти не си прав и ще си поиграя да ти обясня защо. По мое мнение верният отговор е, че това е диспозитивна норма с процесуален характер.
Обяснението е следното:
диспозитивна е, защото създава материално-правни права и задължения "в случай, че не е уговорено друго" или както там е формулирано.
има процесуален характер, защото урежда тежестта за доказване.
Колкото до примера с невинен до доказване на противното отново се вижда, че става дума за материално-правно положение - невинен.
Процесуална норма е, че всеки трябва да докаже фактите, от които черпи права.
На другия въпрос моят отговор е - г), само че самия отговор е сбъркан - става дума за чл. 1 ЗЛС, а не за ЗН
Обяснението
презумпция не е - нито оборима, нито необорима
не е и фикция

Твърдиш, че норма, която определя разпределението на доказателствената тежест, може да бъде предмет на договорна свобода?

Scorpion написа:Твърдиш, че норма, която определя разпределението на доказателствената тежест, може да бъде предмет на договорна свобода?

Аз пък се учудвам, че ти се учудваш Все пак гледам, че си регистриран от 2006 г., което предполага, че си поне 4ти курс, а това са полу-елементарни неща.
Я погледни чл. 70 ЗЗД

Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.

Втори курс съм още. Приемам примера с чл. 70 ЗЗД, но считам, че не следва диспозитивният характер да се абсолютизира като белег на всички оборими презумпции.

Scorpion написа:.... но считам, че не следва диспозитивният характер да се абсолютизира като белег на всички оборими презумпции.

По принцип е така. Но ставаше въпрос за верния отговор на конкретен въпрос, който е доста куцо зададен, но нейсе. Я се разрови из процесуалните закони и виж колко презумпции ще откриеш

Хммм, защо пък аз си мисля, че специално тази норма от ЗН е фикция? Все пак към един юридически факт се привързани последиците на друг юридически факт, което си е учебникарска дефиниция за фикция. А и ако ще е изключение от правилата на ЗЛС, то ще е от разпоредбата на чл. 1, а не чл. 13.
За оборимите презумпции - дам, могат да бъдат диспозитивни, но редом с това могат да бъдат и императивни (например чл. 135, ал.2 пак от ЗЗД), а тъй като се търси обща дефиниция според мен верният отговор е, че са процесуални норми.

kapac написа:Отново си прав

5. Чл. 2, ал. 1, от Закона за наследството "Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството"
урежда
а) оборима презумпция
б) фикция
в) необорима презумпция
г) изключение от правилото на чл.1 от Закона за наследството

10. Оборимите презумпции:
а) са норми на материалното гражданско право
б) са норми на гражданското процесуално право
в) особени диспозитивни норми с
процесуален характер
г) са несамосотятелни правни норми

Тук ?

Относно първия въпрос мисля че в учебника на Павлова беше дадено като фикция, а и май доста хора така го приемат. Всъщност май е отговор г) - изключение от правилото на чл. 1 ЗН, а именно че кръгът на наследниците се определя към момента на откриване на наследството.

По втория въпрос съм сигурна, че оборимите резумпции са норми на гражданското процесуално право, те са адресирани до правоприлагащия орган, например: чл.42, ал. 5 ЗЗД "Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното" - тя посочва какво следва да бъде поведението на съда, какво следва да приеме той, ако заинтересованата страна не докаже, това което твърди, в случая, че е действал невиновно.

(...)
Получих отговор на въпроса си, прощавайте за спама.

Искам и аз да вметна нещо друго. Според мен нормата от чл. 70 не нито диспозитивна, нито оборима презумпция. Структурата на правната норма е следната:
хипотеза: ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението;
диспозиция: срокът се смята уговорен в полза на длъжника;

Не виждам къде тук имате възможност да се отклонявате от диспозитива на нормата. Това, че има възможност страните да уговорят срока по свое усмотрение, е съдържание на съвсем друга норма, но определено не е нито хипотеза, нито диспозиция на посочената. Според мен смесвате двете норми, които могат да се изведат от разпоредбата. Втората ще гласи:
хипотеза: ако страните сключват договор;
диспозиция: те могат да определят свободно срока на задължението;

Тоест презумпцията си е необорима.Още повече, че тя няма нищо общо производството, което е характерно за оборимите презумпции. Относно диспозитивния и характер можем да направим една логическа съпоставка между "диспозитивна" и "необорима". Поне според мен няма как да съществуват заедно и така н. диспозитивна необорима презумпция да има възможност и смисъл да съществува в такова състояние. Ако някой може да даде пример...

Относно процесуалния им характер. На практика всяка норма може да бъде сведена в ситуацията на процесуалното и приложение. Ако тръгнем по тази логика всяка норма касаеща унищожаемостта ще бъде норма на процесуалното право. Такава ще бъде по този път и чл.55: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поне за мен не са такива.

Определено е ясно защо се наричат "процесуални презумпции", но това че имат значение в процеса не значи че са задължително норми на процесуалното право. Все пак трябва да искаме мнението на Русчев, защото все пак той го е мъдрил този въпрос.