forum.uni-sofia.bg

Тази тема винаги ми е била някак странна. Всеки тука пише някакви неща, от които иска да се отърве, а всъщност като се замислиш не се отърваваш кой знае колко от тях. Винаги съм я асоциирал с ...... имаше една приказка такава, четох я като малък и ми остана трайно в главата, защото доста ме впечатли. Разказва се за едно малко дете, което научаваше, вече не си спомням детайлите, някаква ужасна тайна, която не трябвало да споделя с никого, дори с майка си и баща си. И тайната започнала да му тежи. Започнало детето да линее, да слабее, почнало да дава фира. И един ден майка му го посъветвала - "Отиваш някъде в полето, изкопаваш един трап и три пъти викаш в него тайната, която ти тежи. Като го направиш зариваш трапа и си тръгваш. И ще ти олекне." И детето така и направило и се оправило....наративът продължаваше още, защото доклкото си спомням сюжетът се въртеше около тайната, но това, кеото ме впечатли беше постъпката на детето и съветът на майка му съответно. И тази тема ми прилича точно на един такъв трап. На една голяма бездна, над която всеки се е навел и депресира, крещи ли крещи това, което му тежи и се надява да му олекне. А по-леко не ти става. И въпреки това темата продължава да се пълни с "отпадъците" на форумците. Всеки иска нещо да каже, да се освободи от нещо, което го напряга, нещо, което си повтаря наглас и наум, нещо, което занимава съзнанието, а не трябва. И все пак всеки, застанал на ръба на бездната, не казва нещата в правия им текст. Заобикаля, намеква, бяга от конкретно. Пази граница, опитва се да запази достойнство, личното си пространство, или просто се притеснява да нарече нещата с истинските им имена. Това винаги ми е било колкото странно толкова и логично. И въпреки че не го въприемам, все пак и аз съм на ръба на трапа.

И както си седя тука и умислен гледам надолу се чудя какво да изхвърля. Имам толкова много баласт, че не знам откъде да почна. А и не искам. Не искам отново да ровя в онази мизерия, която се опитвам да натикам в най-далечния и недостъпен ъгъл на съзнанието си. Не искам да започвам да говоря за Нея, не искам да се занимавам и със себе си.....не искам. И все пак, така или иначе съм тук:

Защо по дяволите София трябва да е толкова мръсна и кална? Защо ВиК-то дойде, свърши си работата и остави една педя кал пред блока ми? Защо забравеното от всички богове село на баба ми е по-чисто от "еропейската ни столица"? Защо се чувствам виновен, когато внасям калта от улицата вкъщи? Защо тази кал е и в душите на хората? Защо сме кални и мръсни хора? Защо преди десет години този град беше много по-чист? Защо имаше по-малко коли? Защо имаше по-малко хора? Защо не мога да живея някъде далеч от суетата и калта на града? Защо не мога да понасям хората? Защо, за да си намеря място за колата, трябва да обиколя три пъти квартала и накрая да я паркирам в някоя кална локва, на осеяната с кучешки лайна полянка, в някоя градинка или на висок 20см тротоар? Защо всичките ми съседи ме гледат на кръв? Защо когато ги поздравявам никой не ми отвръща на поздрава?
Тъпа работа.........

Искам.....искам да вярвам, че след време всичко това ще се е променило към по-добро. Искам да вярвам, че след пет години паркинг и поляна/градинка/детска площадка няма да са синоними. Искам да вярвам, че след време всички ние ще си вършим работата, както трябва, ще я вършим до край и ще поемаме отговорност за това, което направим и за онова, което не направим. Искам нещо да се промени. Искам да взема участие в промяната му..........
Искам искам....ама........греда!

It's not about the selfish...
It's all about being the greatest!

10х 2 Кристо =)

kRiss написа:It's not about the selfish...
It's all about being the greatest!

10х 2 Кристо =)

Пак заповядай, бях си я забравил тази мисъл

WaveMastaa написа:Тази тема винаги ми е била някак странна. Всеки тука пише някакви неща, от които иска да се отърве, а всъщност като се замислиш не се отърваваш кой знае колко от тях. Винаги съм я асоциирал с ...... имаше една приказка такава, четох я като малък и ми остана трайно в главата, защото доста ме впечатли. Разказва се за едно малко дете, което научаваше, вече не си спомням детайлите, някаква ужасна тайна, която не трябвало да споделя с никого, дори с майка си и баща си. И тайната започнала да му тежи. Започнало детето да линее, да слабее, почнало да дава фира. И един ден майка му го посъветвала - "Отиваш някъде в полето, изкопаваш един трап и три пъти викаш в него тайната, която ти тежи. Като го направиш зариваш трапа и си тръгваш. И ще ти олекне." И детето така и направило и се оправило....наративът продължаваше още, защото доклкото си спомням сюжетът се въртеше около тайната, но това, кеото ме впечатли беше постъпката на детето и съветът на майка му съответно. И тази тема ми прилича точно на един такъв трап. На една голяма бездна, над която всеки се е навел и депресира, крещи ли крещи това, което му тежи и се надява да му олекне. А по-леко не ти става. И въпреки това темата продължава да се пълни с "отпадъците" на форумците. Всеки иска нещо да каже, да се освободи от нещо, което го напряга, нещо, което си повтаря наглас и наум, нещо, което занимава съзнанието, а не трябва. И все пак всеки, застанал на ръба на бездната, не казва нещата в правия им текст. Заобикаля, намеква, бяга от конкретно. Пази граница, опитва се да запази достойнство, личното си пространство, или просто се притеснява да нарече нещата с истинските им имена. Това винаги ми е било колкото странно толкова и логично. И въпреки че не го въприемам, все пак и аз съм на ръба на трапа.

И както си седя тука и умислен гледам надолу се чудя какво да изхвърля. Имам толкова много баласт, че не знам откъде да почна. А и не искам. Не искам отново да ровя в онази мизерия, която се опитвам да натикам в най-далечния и недостъпен ъгъл на съзнанието си. Не искам да започвам да говоря за Нея, не искам да се занимавам и със себе си.....не искам. И все пак, така или иначе съм тук:

Защо по дяволите София трябва да е толкова мръсна и кална? Защо ВиК-то дойде, свърши си работата и остави една педя кал пред блока ми? Защо забравеното от всички богове село на баба ми е по-чисто от "еропейската ни столица"? Защо се чувствам виновен, когато внасям калта от улицата вкъщи? Защо тази кал е и в душите на хората? Защо сме кални и мръсни хора? Защо преди десет години този град беше много по-чист? Защо имаше по-малко коли? Защо имаше по-малко хора? Защо не мога да живея някъде далеч от суетата и калта на града? Защо не мога да понасям хората? Защо, за да си намеря място за колата, трябва да обиколя три пъти квартала и накрая да я паркирам в някоя кална локва, на осеяната с кучешки лайна полянка, в някоя градинка или на висок 20см тротоар? Защо всичките ми съседи ме гледат на кръв? Защо когато ги поздравявам никой не ми отвръща на поздрава?
Тъпа работа.........

Искам.....искам да вярвам, че след време всичко това ще се е променило към по-добро. Искам да вярвам, че след пет години паркинг и поляна/градинка/детска площадка няма да са синоними. Искам да вярвам, че след време всички ние ще си вършим работата, както трябва, ще я вършим до край и ще поемаме отговорност за това, което направим и за онова, което не направим. Искам нещо да се промени. Искам да взема участие в промяната му..........
Искам искам....ама........греда!

И след като написа това стана ли ти по-добре?

Това за София, което го е казал е толкова вярно... Наистина много точно казано. Аз бих добавил, защо всички в София трябва да се правят на големи гъзари, защо всеки трябва да е тарикат, защо трябва да се правят на голяма работа? А преди наистина не беше така. София ми се струва толкова променена, толкова задръстена от хора, толкова еднообразна вече и толкова мръсна. А не беше така...

Гледам тук едни яки мацки рускини... Дали, или пък не...

Mushmul написа:

WaveMastaa написа: ......

И след като написа това стана ли ти по-добре?

нъцки

WaveMastaa написа:

Mushmul написа:

WaveMastaa написа: ......

И след като написа това стана ли ти по-добре?

нъцки

Тогава защо само си губи времето?

Аз мисля, че има смисъл. WaveMastaa, good post!

^PrincessA^ написа:Аз мисля, че има смисъл. WaveMastaa, good post!

О на мен също ми хареса, но просто ми е интересно неговата гледна точка.

E Мушмул, аз точно, защото предполагах, че някой ще пита нещо такова, а и сам си го задаох този въпрос, започнах с уговорката, че:

WaveMastaa написа: И тази тема ми прилича точно на един такъв трап. На една голяма бездна, над която всеки се е навел и депресира, крещи ли крещи това, което му тежи и се надява да му олекне. А по-леко не ти става. [...]Това винаги ми е било колкото странно толкова и логично. И въпреки че не го въприемам, все пак и аз съм на ръба на трапа.

Хора, стегнете се, моля. На никого не помага това. Намерете си нещо интересно за правене, затрупайте се с работа, излезте навън, но просто правете нещо, защото с тези мисли се унищожавате. Не си заслужава, наистина.

кашааааааа

Мнол искаш...