forum.uni-sofia.bg

Револвер е много силен.

silver_wings написа:Припомних си "Тетрадката".Един от най-романтичите филми,които съм гледала.

Един от най-елементарните филми, който започнах да гледам.
Трябват ти максимум 15 мин да ти стане ясно какво ще стане.

WaveMastaa написа:Revolver - определено ми хареса и ме накра да се замисля.......не, не върху някакви жизнено важни екзистенциални въпроси, ами просто ми хареса и ме накара да се замисля.....най-малкото не очаквах толкова провокативен и артистичен филм от Гай Ричи.........хубав е

Е, да, лично за мен, след Гепи, Револвер е най-силен.
И във филма се задават мн въпроси, върху които да се замислиш.
Един от тях е, че винаги трябва да се питаш - Whats for me.
И великата мисъл - The only way to get smarter is by playing a smarter opponent

Бавария написа:Един от най-елементарните филми, който започнах да гледам.
Трябват ти максимум 15 мин да ти стане ясно какво ще стане.

Е то е ясно кво ще стане като за романтична драма,но е много красиво направен.Пък и въпрос на вкус.

"Keith" е много по-добър от "The Notebook" по мое мнение, въпреки че основната сюжетна линия е сходна

Ще го гледам тогава.

"Dans Paris"- най-сетне. Съвсем нелош филм, но "Love Songs" води, поне според мен.
И може да се будалкам за фасона на Луи Гарел, но този тип е много, много добър актьор. Много характерен - с ударение на което "а" си изберете. Чудесен е.

Ениуей. Не препоръчвам филма (просто ще ви се види муден), но аз наистина го харесах. И финалът беше страхотен. Просто... свърши. Ей така.
*Оноре-Гарел-Бопен* - това се очертава да е новата мантра.

Сиропиталището (El Orfanato)

Scaramouche. Филм от 52-а . Откровено, не съм очаквала да ми хареса, но всъщност беше добър.

Twilight

"Коса".Страхотен просто.

След многобройните добри отзиви - "Yes Man". В началото ми се стори крайно тъп и нямах никак добри очаквания, но се оказа много симпатичен филм, страшно разтоварващ и много позитивен. Ако имате излишен час и половина, определено го препоръчвам.

Любим момент - този със самоубиеца, определено. И бъзикът с Карл Маркс. И как героят на Джим Кери носеше приятелката си към информацията на летището - съвсем като пластмасов манекен. Днес баща ми ми разправя точно такава случка (само че беше със снаха и свекърва, трябва да намеря тема, в която да я опиша, щото се съсипах от смях), ще му го пусна да го гледа.

И Дукати-то, разбира се. Велика сцена!

Да, филмът надхвърли и моите очаквания. Отдавна не се бях смяла така. А и финалът беше много хитър. Нооо, моментът в който героят беше попрекалил с Red Bull-a беше проооостоооо Абе, изобщо, очаквах че Джим Кери вече не може с нищо да ме впечатли, но филмът хич не е за изпускане.