forum.uni-sofia.bg

Искам да срещна креативни хора, с новаторско мислене, с амбиции. Не праволинейни и инертни индивиди, чиито интереси се свеждат до козметиката, колата или дявол го знае какво...Не искам да уча/работя с хора тип "зубър", които никога не биха си позволили да поспорят с преподавател, когато има защо.

Мечтите са хубаво нещо,искрено ти пожелавам да срещнеш такива колеги,аз нямах късмета

Ти към коя специалност се стремиш

fragile написа:Искам да срещна креативни хора, с новаторско мислене, с амбиции. Не праволинейни и инертни индивиди, чиито интереси се свеждат до козметиката, колата или дявол го знае какво...Не искам да уча/работя с хора тип "зубър", които никога не биха си позволили да поспорят с преподавател, когато има защо.

И аз. Дано стане.
MZ4, жалко за теб. дано поне на нас ни излезе късмета, ама дайте първо да влезем, пък после ще мислим за колегите.

Политология.
На второ ми е психологията ( но искам да уча само и единствено клинична ).
Другите вече са без значение, а са много.

fragile написа:Да, бе. Валери Стефанов лично ми беше казал, че не е хубаво да се пишат повече от 12-13 страници, МАКСИМУМ. Всичко ще си проличи, всичко...
23 страници са 11 ЛИСТА и половина. Темата с максимум обем, която някога съм развивала е 9 листа! И то по Пенча...Изводи?

колкото до обема- аз лично съм на следното мнение... когато човек се готви,развивайки теми, е хубаво да пише по повечко- не за да се направи на велик като отиде на изпит, а за да е по-гъвкав като възможности- защото има теми, при които може да пишеш върху всичко, което си учил за дадения автор, и други, чиято формулировка нарага свиване на обхвата от теми,мотиви,произведения... пък и не 100% от това, което си учил, ти остават в главата...

освен това теорията а ла Валери Стефанов(нищо лошо срещу човека) си остава теория, докато практиката за добро или лошо показа,че по-дългите разбаботки са по-на почит изпита по история също мога да приведа в подкрепа;)
освен това козът (по мое наблюдение) при такъв тип изпити е не да покажеш,че си добър, а дали си по-добър от другите..защото ако се оценява работата на 1 човек е едно- работата може да бъде блестяща и в 4,и в 6, и в 15, и в 30 страници...но когато яаз напиша 3 блестящи страници и някой друг напише 15 блестящи....е тогава съвсем естествено моята няма да бъде вече толкова зашеметяваща...защото ОЧЕВАДНО е имало още мнооого за писане...
а има и нещо друго- тези 5 часа не са дадени току-така- щом са толкова явно някой все нещо има предвид-за толкова време преспокойно по история можеш да напишеш 30 стр, а по л-ра - 20-25(цитатите дават обем), и то с обмислянето....
важното е да си учил стабилно...защото никой не може да ми убеди че ученето (не зубренето) на теми е порочно..на изпит се ходи като е учил човек,нали? Стига да не става дума за есето,където няма начин да предвидиш какво ще се иска от теб, трябва си стабилно четене преди това..не може ей така на гол тумбак да отидеш и за 5 часа да си посъчиниш нещо,никога необмисляно..най-необходомито като основа е да познаваш много добре автора, творчеството му,вижданията му е да знаеш ключови цитати,които дори при нанаучена тема да анализираш...неслучайно не е позволено да се ползват произведенията на изпита..замислете се

Аз бих заложила на психологията,тя ми беше на трето място,но на мен май си ми е писано да се занимавам с литература

Има ли някой друг като мен, който се е явил на литература без никаква специална подготовка а само на късмет?

Catherine написа:Има ли някой друг като мен, който се е явил на литература без никаква специална подготовка а само на късмет?

по коя тема писа и колко горе-долу?

Catherine написа:Има ли някой друг като мен, който се е явил на литература без никаква специална подготовка а само на късмет?

Ако имаш предвид без курсове и частни уроци - аз. Но иначе сама бая сериозно си се готвих. Четох, писах и т.н.

Българска филология?
Психологията ме влече и блазни доста, но въпросът е каква ми е реалната реализация след това? Щото в някои частни клиники наемат психолози от НБУ, не от СУ. В повечето май е така. Лошото е, че клиничната психология е много тежка материя и води до фундаментални личностни промени. Толкова лекции и статии съм изчела вече за някои по-леки заболявания като различните психози, че имам чувството, че и аз ще взема да се разболея!

fragile написа:Българска филология?

Това ми е второто желание, специалността ми харесва. Макар че е бая зор да я учиш, доколкото знам.

Ха-ха! Българската филология е песен! Чак съжалявам (ама малко) понякога, че я зарязах....супер лесна е и е забавна, а на моменти е чак смешна. Обаче много ограмотява, ей! Старата школа, какво да кажа.

Ако си готова да се жертваш в името на българската литература и диалектизмите...успех! Аз не бих могла. Стигат ми 2 години четене и учене на български автори. Вчера с удоволствие започнах да чета "Лидерството" на Рудолф Джулиани ( чисто новичка си стои на рафта от Коледа и през последния месец, като я погледнех, ми се приплакваше ), въпреки че не е художествена литература.

fragile написа:Българска филология?
Психологията ме влече и блазни доста, но въпросът е каква ми е реалната реализация след това? Щото в някои частни клиники наемат психолози от НБУ, не от СУ. В повечето май е така. Лошото е, че клиничната психология е много тежка материя и води до фундаментални личностни промени. Толкова лекции и статии съм изчела вече за някои по-леки заболявания като различните психози, че имам чувството, че и аз ще взема да се разболея!

Да българска филология, понякога избора се свежда до това дали ти трябва занаят или предпочиташ науката