forum.uni-sofia.bg

svetleto89 написа:края на август трябва да станат 6 години

И си 89!? И си била на 12-13, когато е почнала?

лелеле иаз тва го смятах като го видях , егаааааати

Куул

gogigagagagigo написа:

kika_christina написа: почти две годинки

и си тъжна защо?

Защото той е спрял да брои времето от година и половина...
Шегичка де...

castelo написа:

svetleto89 написа:края на август трябва да станат 6 години

И си 89!? И си била на 12-13, когато е почнала?

Всъщност бях на 13 и половина, срещнах го на детска дискотека. Първата година, даже първите 2 се виждахме много рядко, всичко беше по детски. Харесване. Просто след време се сближихме, той стана част от живота ми. Присъства на толкова моменти от живота ми-тъжни и весели...Ясно е, че като сме били лапета, всичко е било супер наивно и бебешко, но след време нещата се промениха и с израстването започнахме да се обичаме много...Е, то с годините дойдоха и караниците, обидите...Ама е супер гадно това, защото като мине много време, има много спомени с тоя човек, и като трябва в един момент да го забравиш, става невъзможно.

Ами нямаме точна дата,но окло 8 месеца.Сегашната,демек.

Сегашната - година и половина. Даже живеем заедно

Сегашната ми - вчера станаха 2 години и 9 месеца и се готвим да живуркаме заедно

Най-дългата връзка...година и половина нейде.Ама най-дългата връзка с взаимна любов...може би година ни се събира..от които сме били в един град има няма 3-4 месеца.бахти простотитята

lo_flo написа:Сегашната ми - вчера станаха 2 години и 9 месеца и се готвим да живуркаме заедно

на тея години не се ли притесняваш,че тва ще е кофти за връзката ви..

visez написа:

lo_flo написа:Сегашната ми - вчера станаха 2 години и 9 месеца и се готвим да живуркаме заедно

на тея години не се ли притесняваш,че тва ще е кофти за връзката ви..

Нещо не разбрах за какво да се притеснявам Кое да е кофти за връзката ни, че съм на 20г. ли ? Не съм на 15 и не мисля, че всичко що фърчи, се яде

ми незнам за всеки човек е различно - аз съм на 21 и сме ве4е 3 години и малко с моя човек заедно - обичаме се адски много . , но не смятам ,че сега ни е времето за такава стъпка .. . за това ми е любопитно да чуя други гледни точки

Единственото кофти в живеенето заедно,което аз виждам,е пристрастяването.
С бившия(скъсахме преди месец) бяхме денонощно заедно.Живеехме в съседни блокове и единия винаги беше у другия,спяхме,хранехме се заедно,пътувахме навсякъде,изобщо бяхме като залепени и това беше и най-тежката част на скъсването-Толкова бях свикнала да има някого до мен че колкото и да го мразех накрая пак му се обаждах да дойде поне докато заспя.
Но пък всеки си преценява до колко може да го понесе..и да се пристрасти към присъствието:)