forum.uni-sofia.bg

Ще ви засипя с цитати от разкази на Владимир Полянов, засега само един

"Днес е на мода типът на безстрастния кавалер и всички са наложили восъчната му маска: влюбените вече не пишат любовни писма; съпругът, който сварва любовник при жена си, се покланя и моли двойката друг път да заключва вратата; когато пламне къща, домакинът изважда часовника си и любопитствува за колко минути ще дойде пожарната; в тъмното скъперник търси загубен лев, като вместо свещ е запалил хилядолевова банкнота. Какво става под маската?"

Владимир Полянов - "Маски"

Пфффф, извадих си сто цитата от Георги Райчев, но няма да ви досаждам чак толкова. Ето един от разказа му "Незнайния"

"Та ние дори себе си не познаваме. Живееш цял живот със себе си и накрай разбираш, че си бил вечно с някой друг, чужд, когото по-малко знаеш от всеки случайно срещнат. Ето, сега аз ви познавам вече: видях лицето ви, чух гласа ви и няма да ги забравя, а вие знаете ли ги, вие, който цял живот сте слушали гласа си, гледали сте лицето си в огледалото, на снимките, на платното. Не! Уверявам ви — не! Знаете ли — някога обичах едно момиче, не — мене обичаше едно момиче. И веднъж — трябва да ви кажа, че то беше възхитително момиче, едно от тези малки, прелестни, безгрижни създания, — веднъж то ми каза: — Аз те познавам: между хиляди други да вървиш, отдето и да се подадеш — изведнъж те познавам… или, ако ти бъдеш в стаята с много хора, ако чуя само гласа ти, само една дума ако чуя и казвам — той е, това е неговият глас…
И ще повярвате ли, господине, в този миг аз открих нещо много странно: открих, че сам аз не се познавам. Виждах нея цяла: как пристъпва по улиците, как държи главата си, как маха лявата си ръка, когато върви — цяла, а себе си — не. Ако аз срещнех себе си на улицата, облечен в чужди дрехи и с чужда шапка на глава — не бих се познал. Знам това. Или ако чуя, че някой чете нещо в съседната стая и този някой бъда аз — няма да позная гласа си. Всички други ще го познаят, дори вие, който от няколко минути ме слушате, а аз — не."

Не, щастие е вечер да ти се отива на работа, а сутрин - вкъщи

Genius is childhood recalled at will

Не е страшно да се успиш за работа, страшно е да се успиш да си тръгнеш.

Боже, прости ми всичките дребни номера, които ти играя, и аз ще ти простя големия номер, който си ми изиграл.
Робърт Фрост
 

Много ми харесва тази формулировка на смъртта от "Слаавеят" на Ханс Кристиан Андерсен:

Тежкоболният император едва дишал. Чувствал, че сякаш нещо притиска гърдите му. Отворил очи и видял, че това е Смъртта, която носела на главата си неговата златна корона, в едната си ръка държала меча, а в другата - знамето му. Навсякъде край леглото, дори от гънките на кадифените завеси, надничали непознати лица - някои от тях мили и приветливи, а други - отвратителни и страшни. Това били добрите и лошите постъпки на императора, струпани около него, докато Смъртта се била разположила върху сърцето му.

Гениален е. И толкова простичко се изразява. Разтапям се в момента...

Днес се захласнах по австрийския писател Йозеф Рот, прочетох "Легенда за светия пияница"

"Защото хората с нищо не свикват така лесно, както с чудото, ако им се случи един, два, три пъти. Да! Природата на хората е такава, че те дори се сърдят, ако непрестанно не получават онова, което им е обещала случайната и мимолетна съдба."

“It is a curious thought, but it is only when you see people looking ridiculous that you realize just how much you love them.”


Agatha Christie

...непохватна интерпретация на един отминал фантастичен момент...

“My heart currently resembles the ashes of my cigarettes.”
Virginia Woolf

От есето на Буковски - За математиката на дишането и стила

„Има моменти, когато сякаш гориш в ада, когато имаш чувството, че полудяваш; има моменти, дни, седмици без нито дума, нито звук, сякаш всичко се е изпарило. После енергията се връща и ти седиш и пушиш, и тракаш, и тракаш, и писането се лее и звъни. Случва се да станеш по обед и да работиш до 3 през нощта. Идват разни хора да ти досаждат. Те не разбират това, което се опитваш да правиш. Звънят ти на вратата, тръшват се на някой стол и ти ядат от часовете, без да ти дават нищо. Когато заприиждат прекалено много от тези нищо недаващи хора, се налага да бъдеш жесток с тях, защото и те са жестоки с теб. И трябва да ги изриташ. Има хора, които ти се отплащат със своята собствена енергия и светлина, но повечето от другите са безполезни както за теб, така и за себе си. Няма нищо хуманно в това да толерираш мъртвите, така само увеличаваш тяхното мъртвило, което те ти завещават, след като си заминат.”