Еххх!!...
Човек и добре да живее, рано или късно си браузва и във форума на СУ се връща.
И що да види?!
ВСЕ ОЩЕ ИМА ХОРА, чиито болни алюзии автоматично го отправят към неблагоразумното шестобуквие П-р-и-н-ц-а?!?!? (справка на сравнително неактуалната вече тридесета страница)
Явно пак съм 'недообяснила се'! Затова на ви за последно интригуващата история:
Принца* (ми няма да го членувам, пък, прякор е)... Принца
беше, защото преди Принца
нямаше нищо. Нямаше база за сравнение! Имаше ме мен + един малоумник (that "prince" in question), който не ми обръщаше никакво внимание, и аз годииииииииина и половииииииииина си цииииииииииииклих и се мъъъъъъъъъъчих ли, мъъъъъъъъъчих да разбера, какво аджеба ми има, толкова ли съм тъпа, крива, грозна и проста, че да не ме хареса, какво толкова съм направила, че да го отблъсна, и къде толкова съгреших? Да, нафлъдих половината форум с драматичните си душевни отпадъци, И 'КВО? Бога ми, просто търсех някакво решение! С Ваша помощ! What's the big deal? Seriously?
Come on... Никога няма да има втори принц. Нито трети. Нито дори първи! Нито какъвто и да е следващ/последен/подобен! 'Щото порастнах. 'Щото видях какво е да можеш да сравниш. 'Щото вече знам какво е да не ти обръщат внимание, понеже СИ тъпа, крива, грозна и проста; или да не те харесват, защото си направила нещо малоумно, отблъскващо и, actually, имаш вина дори!!!... или пък, като всяко човешко създание, правиш грешки, и т.н.
Но по-интересната част е:
Защо, по дяволите, ме мислите за някакво цифра неадекватно и наивно същество, което още си бълнува приказните очаквания (ля-ля) и има serious reality-check issues? Защо?! Хора! Онзи, който наричах "принц" (че и с главна буква, да се е*а в тъпата патка) се намирa... пфф, под нулата на емоционалното ми израстване и бидение. За да е още по-ясно, ще го кажа така: истинският живот започва след такива детски истории. Истинският живот започва с: Иполит, Петко, Траян. Да, правилно, това са имена. На реално съществуващи големи хора. Мда! И за да не останат ама ниииииикакви съмнения, позволете паралел с нещо още по-очебийно! Спомнете си малката принцеса Веска от детската градина... чиито руси плитчици блестяха на слънцето, но която един злочест следобед ви прееба фурева, отивайки да си играе с Митко. И никога не ви върна онова камионче. Мда... това е. Същото е. Същото като
моята голяма-луда-дебела форумна драма. Съжалявам за ~15-годишното отклонение от нормата (ама аз съм си темерутче). Но е същото, damn it.
И само някой да е посмял да ме асоциира още веднъж с тази или сходна на тази история. И само някой да е посмял да ме заподозре, че си съзирам потенциален нов принц във всеки шибан мъж, с който се разминавам по улицата...
Прощавайте за намесата, ама се ядосах... А сега отивам да си живея живота