forum.uni-sofia.bg

Мерси, Мила! Но сега се опитвам да я откажа, макар и безуспешно

Просто ти трябва свръхдоза от нея.

Часът най-син! Часът преди звездите.
Във този час през всички векове
поети са си пръскали главите
или с куршум, или със стихове!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

If I had a rapper name, it’d be Lay-Z.

you made me forget myself
I thought I was someone else
someone good

‎"Искам да ти напиша стихотворение
в което се разхождаме
из нощна София
под дъжда и уличните лампи
пеем "I'm singing in the rain"
опити от вино
и носталгия по бъдещето

Вече по-малко ме боли
но сякаш тежи повече."

А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

“I’m almost never serious, and I’m always too serious. Too deep, too shallow. Too sensitive, too cold hearted. I’m like a collection of paradoxes.”

...храня надежда,
че по-добър ставам
по всичко изглежда.

Красавицата е звярът.

"Оглеждам се. Не, не във огледалото.
В очите на баща ми се оглеждам.
И виждам как догаря вече старото
предчувствие за някаква надежда.
И виждам мъдростта му - уморената,
изплашена за някого, за нещо.
За хляба. За съдбата на вселената.
За първата ми незаконна среща.
За майка ми. За страшното съмнение,
че ни предават близките ни даже.
За думите, които от вълнение
навярно е забравил да ми каже.
Сънят му от безсънното си скитане
се връща у дома. Но е бездомен.
И виждам, че ме няма в очите му.
Избягала съм. И съм само спомен."

"Умирам от любов по петстотин пъти на вечер."

Who are you that I must bow so low?