forum.uni-sofia.bg

ше си ходя вкъщиииииииииииии днес

Намерих си и си купих едни мнооого хубави работи

"Заплащането може да става веднага - кеш , разсрочено , чрез карти Euroline, BRS, Transcard." - Я,зъб на лизинг ще си правя хахаха Ако не плащаш месечната вниска-идват мутрите с клещите..да си вземат зъба хаха

ииии ето светлина в тунела ми, макар и за по-скапаните имплантанти:

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Отстъпка в цената на Импланти Sybron PROTM XRT и TL - 995 лв.

100лв са си отстъпка,все пак.. хахахахах

Аз: А,извинете с циркониев оксид каква е цената?
Жената на телефона: Варира.
Аз: Какви са вариациите?
Жената /май ме взе за подигравка/: Главно възходяща.
Аз: А каква е горната граница?
Тя: 1000лв
Аз: Ама това заедно с имплантанта или само циркония?
Тя: Само циркония,разбира се..

И пожелах лек ден
Шъ си ходъ с обикновена керамика май

Почивка. Тъй де, не че е почивка, ма поне шест дни няма да ходя до Ониверситета.

Ехаааа... запознах се съвсем случайно с един актьор, който ме интересуваше от доста време. Е, наживо гласът му не е това, което е в "текста четоха" (мда, основно се занимава с дублаж), но е много приятен човек, чиято основна страст се оказа... операта. Светът е малък, мда. Е, без малко да се скарам с приятел заради него, но ситуацията бе овладяна много бързо.
И се мотах по слънчицето, слушайки хубава музика на новия плейър (трети поред, питайте баща ми - решил да ми купува подарък за имения ден ), гледах как се рисуват яйца с восък и беше много спокойно.

Очевидно, в някакъв минал момент в главата ми е прищукнало нещо и съм направила архив с най-ценната си музика. Тази музика, която съм събирала изпод тревички, камъчета, песъчинки и където още се сети човек, за да я открия... Любимите ми, най-скъпите ми, най-пълните ми дискографии.
И си нямам понятие как съм могла да бъда такъв идиот и да не се усетя, да не си спомням дори, че съм правила такова нещо.
Сега ми е кефффффффффффффффффффффф

Харесах си една много сладка рокличка за изпращането

хубав ден е днес.

оправих проблемите с класния и ще имам оценка по история!

Това , че днес е последният работен ден , идват празници и почивека А и хубавото слънчице на вън Да не забравям и рождения ден на моята любов ,който ще се чества довечера Е , все хубави неща

Пипнах истински строматолит Наааайс!

намерих друг (сравнително) нормален индивид, който е бил в село Брягово и дори има кръвна връзка с тази адска дупка, роден дом на цялата човешка мизерия...

С ЧНМ сме от едно село... пардон, една дупка
чудно дали ми е четвърта или десета братовчедка

АХАХАХАХАХА, днес беше егати яката вечер.

ИЗлязохме с пламен и ходихме да пием бира, след като изпихме по литър си взехме бутилките си тръгнахме и по пътя навръщане видяхме изхвърлените рамки на два дюшека. Решихме, че понеже в неделя ще ходим на обсада в бреша можем да си вземем дъски и да барикадираме входа с тях. Е, взехме шест. Имаше още пон петнайсет, но не бяхме сигурни за какво са ни и ги оставихме там. Сега ме е яд, щото открих, че ми трябвдат още две. Той също откри, че му трябват още две :Д

ТОчно обсъждахме как ще намерим арабин с цветя и ще ги спазарим по-евтино, щото докато говорим с него ще си говорим помежду си на български и ще си погалим дъските , когато видяхме на главнагта улица една купчина изхвърлени остатъци от мебели. Той видя две големи дървени плоскости и докато се чудехме дали ще изглеждаме като клошари ако ги вземем, да си сковем маса покрай нас минаха петима италианци които бяха тръгнали на бар и единия каза "Я, огледало. Момчета, може ли да го взема, че много ми трябва огледало". И ние викаме "бе може бе, няма проблеми", той "ама сигурни ли сте", "бе взимай, не ни трябва", "много ви благодаря, сега се връщам, само да си го оставя в колата". През това време едно от момичетата италианки се приближи и забеляза в един шкаф някаква торба. И ни вика - вие сте момчета, я го отворете да видим кво има. Отворихме го ние и намерихме стъклена имитация на кристална лампа и барометър И момичето вика - моля ви, може ли аз да ги взема, щото гаджето ми си пада по ретро изглеждащи предмети. Е, накрая й ги дадохме, те ни благодариха, поговорихме си малко, ние си взехме плота, дето ще го правим на маса и си тръгнахме. И няколко метра по-надолу срещаме арабин с цветя :Д При което двама души, накачулени догоре с дъски,с празни бутилки от бира и с чадъри (в началото валеше. Слава богу, че не валеше, когато си тръгнахме) започнаха да се пазарят с арабина за цветята му За съжаление забравихме да приложим номера с дъските, но все пак успяхме да спазарим 6 рози за 6 евро и пренатоварени и доволни си тръгнахме. И още няколко метра по-надолу срещнахме едни българи, дето като ни видяха викат "ама вие,накъде сте тръгнали така натоварени?", а арабина в същото време продължава да иска да ни пробута още две рози за две евро и ни говори някакви глупости на главата. Е, накрая се разделихме и в общежитието на Пламен влязохме носейки шест летви, два дървени плота, шест рози, две бутилки бира и два чадъра. Бяхме се наговорили ако портиера ни пита за какво са ни да му кажем, че искаме да направим изненада на някоое момиче

Оставихме дъските у тях, аз си взех бирата и цветята и си тръгнах. И, докато в трамвая се чудех кво да я правя тая шестата роза, един човек я купи от мен за две евро Можеби не смееше да се пазари, щото в другата си ръка държах летва, а от джоба ми се подаваше празна бутилка бира

Но наистина, беше ЕБАХТИ ЯКАТА ВЕЧЕР! Само дето ни липсваше обичайната компания за бирата, ама и без нея се оправихме

Бях в Ямбол. Чуден град! Зелено, спокойно, разкошна главна улица със сенчести кафенета и прекрасни магазини, хихиих Много ми хареса!