forum.uni-sofia.bg

escape

(From "You Get So Alone At Times That It Just Makes Sense", 1986)

най-добрата част беше
да спусна
щорите
да увия входния звънец
с парцали
да сложа телефона
в
хладилника
и да остана в леглото
за 3 или 4
дни.
а следващата най-добра
част
беше
да не липсвам
на
никого.

"И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."

I believe that everything happens for a reason, time, place and season..

People change so that you can learn to let go..

Things go wrong so that you learn to appreciate them when they go right

You believe lies so that you eventually learn to trust no one but yourself... and

sometimes good things fall apart so better things can fall together....

fak написа:...

Това ми е една от любимите картинки ever, не знам какво толкова ѝ харесвам, ама много я обичам

Технически, на атомно ниво, всяко човешко същество е 99.999999999314% празно пространство

“Today I will do what others won't, so tomorrow I can accomplish what others can't”


― Jerry Rice

Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.

Добромир Тонев


Днес го (пре)отрких на работа

Лайтмотивът ми за момента е статусът на една мацка във Фейсбук.

"Приятелството е най-добрият подарък, който можете да направите на депресиран приятел. Понякога хората изпадат в емоционални дупки, не им се общува и не виждат смисъл. Застанете до тях мълчаливо, за да знаят, че и в най-тъмните момени има на кого да се опрат. Не ги оставяйте да потъват. Животът не е само забава и смях, не го забравяйте и не отказвайте внимание на хора, които просто нямат сили да се усмихват в момента. Те имат нужда от вас. От човещина. Не бъдете консуматори, а хора. Пиша ги тия неща, не от жалък напън за внимание, а защото сме превърнали взаимоотношенията си в cost-benefit анализ, един пазарлък на взаимоизгоди и сме оставили едно момче на 25 години да се изключи от света до там, че да се обеси. Почивай в мир, Бояне. Прощавай!"

Ах... а какво правим, когато ние стоим наоколо, все така мълчаливо, чакаме, те знаят, че сме там и въпреки това не се и не се опират?

I desire the things that will destroy me in the end.
Sylvia Plath

Трябва да спра да я чета. Наистина.

Има страхотен филм за нея в Замунда, казва се Sylvia