forum.uni-sofia.bg

Harry написа:Vuv vruzka s temata za kulturata bih iskal da kaja 4e muzikata e edno ot ne6tata,koito obojavam;i taka az sum amatior kitarist jelaq da sformiram grupa(muzikalnite mi interesi sa Metallica,Nirvana,Green day,Bon Jovi,Limp Bizkiti o6te dosta dosta bandi4ki:)Tursq kitarist,barabanist,vocal i bassist za sformirane banda:)Ako ima jelae6ti tel mi e:0878985950 jiveq v stud grad v 8 blok:)))

Harry написа:Neka purvo da se suberat horata pak 6te te imam predvid,ako moje6 da udari6 edno ramo s namoiraneto na hora 6te sum blagodaren

Harry написа:Neka purvo da se suberat horata pak 6te te imam predvid,ako moje6 da udari6 edno ramo s namoiraneto na hora 6te sum blagodaren

FightForFreedom написа:Културата на човек е видимата страна на личността му, а именно тя е въплъщението на идеите, обособяващи конкретните му личностни характеристики, родени и съществуващи в психиката му, а човешката психика се дели на 3 области: 1) емоционална област, която се занимава с удовлетворяването на конкретни нужди, чрез механизма на чувственото преживяване на обекта, който ни е нужен; 2) интелектуална област, която се занимава с абстрактно-логическо мислене, което позволява размишляването и извеждането на изводи 3) интуитивна област, която се занимава с приемане на неща за истинни, добри или красиви (съответно- лъжовни, лоши или грозни), чрез механизма на личен субективизъм, който си служи с подмеханизните на вярата, надеждата и любовта, които пък си служат с култ, почит, гняв, мечта, абстрахиране, отчуждаване, отбягване, страх, привързаност, слабост, влечение и самовнушение- това са все видове отношение към идеите, което поражда тяхното разделяне в различни полета. Основните две полета са полето на своето и това на чуждото, но в рамките на основно поле има и по-малки области от идейни образи, към които имаме конкретно отношение. В рамките на своето човек има 1) най-висока ценност от обективен характер- това по принцип е свободата, а от субективен- това е любовта, заради което на първо място като най-драгоценни човек определя дома и семейството (в общ план- роднините+прятелите), защото в дома си човекът е господар и съответно е най-свободен, а в семейството дарява и получава най-много любов- тези неща са по принцип, иначе извратени практики в съвремието колкото искаш; 2) следва на второ място, страстта- страстта да притежаваш и страстта да употребяваш, което ще рече, че човек след дом и семейство най-много цени всичко, което е негова собственост и което може да експлоатира по някакъв начин- това са фабриките, това са земите, това са работниците и т.н. 3) третото най-ценно нещо за един човек е онова, с което той е свързан, което го натоварва с отговорности, но за сметка на това го дарява с някакъв вид подкрепа- това са всички хора и предмети, които ни служат с нещо без да ги молим за това- например колата е нещо такова, както и разните там хора, които никакви не са ни, но ни вършат услуги без да искат нищо в замяна. 4) четвъртото най-ценно нещо за един човек е онова, към което обявява своята принадлежност. Това са националните белези и религията, но ако човек обяви принадлежност към още нещо- то също, като например ако обявявам принадлежност към България и Бог, мога освен тях да кажа, че принадлежа на сърфинга и да ги поставям на едно приблизително ниво всичките.
И сега по тази схема, за да докажа нейната функционална стойност, ще предложа един примерен персонаж. Казва се Петър. Първа ценност му са дома и семейството, а именно най-много на света обича Евгения, своята съпруга, както и двете си деца- Иван и Камелия. Играе голф всяка неделя с най-добрия си приятел Стелиян, като приятелството му с него е едно от нещата, които цени най-много. Петър обожава неделните вечери със семейството, когато всички са заедно и Камелия показва новите движения, които е научила от уроците по балет, Иван показва бележника си с шестиците, а като легнат децата Евгения също намира какво да покаже на мъжа си, за да могат да заспят после в спокоен сън. Нищо на света не радва Петър толкова, колкото тези неща. На второ място обаче по стойност за него е нефтената му рафинерия, която е наследил от баща си. Не обръщайте внимание на българските имена в случая- хората живеят от много време в чужбина, но се чувстват българи. Петър се радва на висок жизнен стандарт заради голямото наследство, което му е оставил старецът му. Разбира се, седмицата на Петър е напрегната, заради факта, че законовата уредба, която трябва да заобикаля, за да вади двойни печалби, е доста неприятна, защото както вече споменах действията не се развиват в България. Третото най-ценно нещо за Петър е неговият Rolls-Royce кабрио. С тази кола той е преживял толкова много отивания до рафинерията, която е на 500 мили от централата на компанията му, че вече се е срастнал с мощното, но нежно возило и го цени почти колкото отговорниците за ценообразуването на колата. Което си е много, ако се замисли човек. Четвъртото най-ценно нещо в живота на Петър е музиката, защото той казва, че принадлежи на рока и винаги ще остане рокаджия в душата си. Той е единственият собственик на нефтена рафинерия, който ходи по дивашки концерти и изкуфява като тийнейджър. После се връща към нормалния си живот, естествено. Представяте си плакатите на различни банди в стаята на Петър, представяте си и луксозните костюми, които той носи навън, но също си представяте и фланелката на Uriah Heep, с която сяда пред телевизора, за да гледа новини. Общо взето цялата култура на Петър се гради, за да служи на четири неща: семейство - работа - колата - музиката. По същия начин става и с другите хора, защото това са принципни ситуации. Не казвам, че не е възможно човек да разбие системата, но според мен няма смисъл, защото по принцип системата е създадена, за да служи на човека, а не той на нея. Въпросът е в това кой как разбира нещата. Културата е способ за това да се постигнат някакви добри резултати в дадени занимания, културата приобщава, помага на хората да се залавят да работят заедно или просто да извършват някаква дейност заедно, въпреки че те може и да не се познават- важното е, че имат даден културен елемент, който да ги обединява.
Ако не беше Петър на 37 години, ами Мартин на 15, то вместо семейство - работа - кола - музика, ценностите можеше да бъдат Наталия - училище (защото мама и тати дават пари срещу добро учене) - сърф - сърфинг. Забележете, че сърфът е по-ценен от сърфинга, както колата е по-ценна от автомобилизма- нормално е да е така, защото без сърф няма и сърфинг, а без кола няма автомобилизъм. Сега съм ви представил модел от четири нива на възприемане на своето. Принципите са прости и смятам, че много помагат за системното изследване на културата на даден човек, защото- ами това са само 4 неща. В реалният живот, една реална личност най-често има отношение към много повече свои неща, отколкото тук съм представил, но каквото и да е то- нещо от личния му свят- то се помества в рамките на четирите степени на осъзнаване на нещото като ценност.
А що се отнася до битовата и високата култура- независимо на коя ценност служи даден културен елемент, той може да бъде както израз на висока култура, така и на битова. Тук темата вече започва да влиза в сферата на типично културологичен анализ. Нека вземем един ритуал, например кръщене. Това е 4-тата ценност родителят да обяви принадлежността на своето дете към дадена религия- това е висока култура, защото не е ежедневна практика (човек не се кръщава всеки ден, а един път), защото се изпълнява на свещено място и т.н.
Да видим друг ритуал, нека е ежедневен, като например да си оправям леглото като стана. По принцип едно действие за да е ритуално, трябва да е стереотипно, да е повтарящо се и да притежава символно значние. Ако
не влагах в оправянето на леглото си "ах, колко съм подреден", то нямаше да е ритуал, а щеше да е израз на желанието ми да ми е подредена стаята. Всъщност, това е битовата култура- винаги е трудно да се определи дали човек прави нещата от нужда, от желание или заради позата, защото характерът на битовата култура го позволява.

Markov написа:

FightForFreedom написа:Културата на човек е видимата страна на личността му, а именно тя е въплъщението на идеите, обособяващи конкретните му личностни характеристики, родени и съществуващи в психиката му, а човешката психика се дели на 3 области: 1) емоционална област, която се занимава с удовлетворяването на конкретни нужди, чрез механизма на чувственото преживяване на обекта, който ни е нужен; 2) интелектуална област, която се занимава с абстрактно-логическо мислене, което позволява размишляването и извеждането на изводи 3) интуитивна област, която се занимава с приемане на неща за истинни, добри или красиви (съответно- лъжовни, лоши или грозни), чрез механизма на личен субективизъм, който си служи с подмеханизните на вярата, надеждата и любовта, които пък си служат с култ, почит, гняв, мечта, абстрахиране, отчуждаване, отбягване, страх, привързаност, слабост, влечение и самовнушение- това са все видове отношение към идеите, което поражда тяхното разделяне в различни полета. Основните две полета са полето на своето и това на чуждото, но в рамките на основно поле има и по-малки области от идейни образи, към които имаме конкретно отношение. В рамките на своето човек има 1) най-висока ценност от обективен характер- това по принцип е свободата, а от субективен- това е любовта, заради което на първо място като най-драгоценни човек определя дома и семейството (в общ план- роднините+прятелите), защото в дома си човекът е господар и съответно е най-свободен, а в семейството дарява и получава най-много любов- тези неща са по принцип, иначе извратени практики в съвремието колкото искаш; 2) следва на второ място, страстта- страстта да притежаваш и страстта да употребяваш, което ще рече, че човек след дом и семейство най-много цени всичко, което е негова собственост и което може да експлоатира по някакъв начин- това са фабриките, това са земите, това са работниците и т.н. 3) третото най-ценно нещо за един човек е онова, с което той е свързан, което го натоварва с отговорности, но за сметка на това го дарява с някакъв вид подкрепа- това са всички хора и предмети, които ни служат с нещо без да ги молим за това- например колата е нещо такова, както и разните там хора, които никакви не са ни, но ни вършат услуги без да искат нищо в замяна. 4) четвъртото най-ценно нещо за един човек е онова, към което обявява своята принадлежност. Това са националните белези и религията, но ако човек обяви принадлежност към още нещо- то също, като например ако обявявам принадлежност към България и Бог, мога освен тях да кажа, че принадлежа на сърфинга и да ги поставям на едно приблизително ниво всичките.
И сега по тази схема, за да докажа нейната функционална стойност, ще предложа един примерен персонаж. Казва се Петър. Първа ценност му са дома и семейството, а именно най-много на света обича Евгения, своята съпруга, както и двете си деца- Иван и Камелия. Играе голф всяка неделя с най-добрия си приятел Стелиян, като приятелството му с него е едно от нещата, които цени най-много. Петър обожава неделните вечери със семейството, когато всички са заедно и Камелия показва новите движения, които е научила от уроците по балет, Иван показва бележника си с шестиците, а като легнат децата Евгения също намира какво да покаже на мъжа си, за да могат да заспят после в спокоен сън. Нищо на света не радва Петър толкова, колкото тези неща. На второ място обаче по стойност за него е нефтената му рафинерия, която е наследил от баща си. Не обръщайте внимание на българските имена в случая- хората живеят от много време в чужбина, но се чувстват българи. Петър се радва на висок жизнен стандарт заради голямото наследство, което му е оставил старецът му. Разбира се, седмицата на Петър е напрегната, заради факта, че законовата уредба, която трябва да заобикаля, за да вади двойни печалби, е доста неприятна, защото както вече споменах действията не се развиват в България. Третото най-ценно нещо за Петър е неговият Rolls-Royce кабрио. С тази кола той е преживял толкова много отивания до рафинерията, която е на 500 мили от централата на компанията му, че вече се е срастнал с мощното, но нежно возило и го цени почти колкото отговорниците за ценообразуването на колата. Което си е много, ако се замисли човек. Четвъртото най-ценно нещо в живота на Петър е музиката, защото той казва, че принадлежи на рока и винаги ще остане рокаджия в душата си. Той е единственият собственик на нефтена рафинерия, който ходи по дивашки концерти и изкуфява като тийнейджър. После се връща към нормалния си живот, естествено. Представяте си плакатите на различни банди в стаята на Петър, представяте си и луксозните костюми, които той носи навън, но също си представяте и фланелката на Uriah Heep, с която сяда пред телевизора, за да гледа новини. Общо взето цялата култура на Петър се гради, за да служи на четири неща: семейство - работа - колата - музиката. По същия начин става и с другите хора, защото това са принципни ситуации. Не казвам, че не е възможно човек да разбие системата, но според мен няма смисъл, защото по принцип системата е създадена, за да служи на човека, а не той на нея. Въпросът е в това кой как разбира нещата. Културата е способ за това да се постигнат някакви добри резултати в дадени занимания, културата приобщава, помага на хората да се залавят да работят заедно или просто да извършват някаква дейност заедно, въпреки че те може и да не се познават- важното е, че имат даден културен елемент, който да ги обединява.
Ако не беше Петър на 37 години, ами Мартин на 15, то вместо семейство - работа - кола - музика, ценностите можеше да бъдат Наталия - училище (защото мама и тати дават пари срещу добро учене) - сърф - сърфинг. Забележете, че сърфът е по-ценен от сърфинга, както колата е по-ценна от автомобилизма- нормално е да е така, защото без сърф няма и сърфинг, а без кола няма автомобилизъм. Сега съм ви представил модел от четири нива на възприемане на своето. Принципите са прости и смятам, че много помагат за системното изследване на културата на даден човек, защото- ами това са само 4 неща. В реалният живот, една реална личност най-често има отношение към много повече свои неща, отколкото тук съм представил, но каквото и да е то- нещо от личния му свят- то се помества в рамките на четирите степени на осъзнаване на нещото като ценност.
А що се отнася до битовата и високата култура- независимо на коя ценност служи даден културен елемент, той може да бъде както израз на висока култура, така и на битова. Тук темата вече започва да влиза в сферата на типично културологичен анализ. Нека вземем един ритуал, например кръщене. Това е 4-тата ценност родителят да обяви принадлежността на своето дете към дадена религия- това е висока култура, защото не е ежедневна практика (човек не се кръщава всеки ден, а един път), защото се изпълнява на свещено място и т.н.
Да видим друг ритуал, нека е ежедневен, като например да си оправям леглото като стана. По принцип едно действие за да е ритуално, трябва да е стереотипно, да е повтарящо се и да притежава символно значние. Ако
не влагах в оправянето на леглото си "ах, колко съм подреден", то нямаше да е ритуал, а щеше да е израз на желанието ми да ми е подредена стаята. Всъщност, това е битовата култура- винаги е трудно да се определи дали човек прави нещата от нужда, от желание или заради позата, защото характерът на битовата култура го позволява.

Пич, кой те излъга (с ударение на н а-то)?

И как не те мързя