Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?
Публикувано на: 11 Яну 2008, 20:49
миналото няма да се промени, ако почна да съжалявам за него
така че стискам зъби и продължавам напред.. (хаха малко като реклама на Джони Уокър се получи)
Форум на Софийски Университет
https://new.su.schools.bg/
My manphoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога
Oh, men!!!L'Inspecteur написа:My manphoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога
Тъй. Книгата се казва "Любов по време на холера"... и е показателна за цялата тази тема.phoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога
Това е най-правилния отговор. Стига сте се правили на мазохисти.black_lady написа:Като ви чета мнениеята, започвам да се чувствам като някакво безчувствено животно... НЕ мога да обичам един човек, който е позволил да се разделим. НЕ мога да мисля за човек, който ме е наранявал и разплаквал, като на идеал....
Защо се влюбих в теб, маймуно,
защо направих този грях,
нима няма други чуми -
та точно точно тебе аз избрах.
Га, излязаме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше либовно,
а аз те шибах във гъзъ...
Припев:
Не съм умрял, шъ знайш
за твойта слива - миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те !
Ти си селско момиче
и миришеш на тор,
имаш вежди говежди
и го ..... във обор.
Пак излязаме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше отново,
а аз - обратно в гъзъ...
Припев...
Да определено и това. То, като че ли едното не може без другото.smeshko написа:Или , който е бил наранен истински не мислиш ли !??
не е извратена.така е.не бива да разкриваш душата си напълно,защото може да останеш неразбрана.трябва винаги да има нещо само твое,което само ти знаеш и чувстваш и да не позволяваш на тъгата да те победи.^PrincessA^ написа:И на мен ми е малко съвестно да пиша в тая тема след толкова излияния...Някак си никога не съм приемала особено драматично разделите...Просто като че ли никога не давам всичко от себе си във властта на човека до мен, никога не се разкривам до края...има някаква съкровена част от мен, която си остава защитена и която именно е уязвима към болката може би. Тя остава недокосната. Да, има тъжни чувства и мисли, но те отминават както всяко друго нещо, не остават рани... И вярата, че ако нещо се е случило, то е трябвало да се случи и е щяло при всякакви обстоятелства...хм, да кажем, че доста помага човек да превъзмогне определени неща. Малко извратена философия
В последната дума е ключътJamesmagno написа:Няма нужда да криеш каквато и да е част от себе си, поне съзнателно.
да,и това е естественото желание да продължиш напред.Да търсиш...Jamesmagno написа: Има нещо в нас, което пречи на болката да ни обземе завинаги.
Пускаме си порно?Какво правим когато той/тя си отиде...?