Страница 4 от 7

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 11 Яну 2008, 20:49
от Tripio
миналото няма да се промени, ако почна да съжалявам за него :roll: така че стискам зъби и продължавам напред.. (хаха малко като реклама на Джони Уокър се получи)

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 11 Яну 2008, 21:50
от L'Inspecteur
phoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога :bounce:
My man :wink:

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 11 Яну 2008, 23:12
от Amellie
L'Inspecteur написа:
phoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога :bounce:
My man :wink:
Oh, men!!! 8)

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 00:53
от Cecilia Lisbon
phoebe написа:Един типичен мъжки отговор, без емоции, с ценностите на живота въртящи се около алкохола и храната:
Ще се наколя като животно 1-2 пъти, по възможност ще спя с някоя, ако имам пари ще си викна... И след тва няма да помня с кой съм се разделил и кога :bounce:
Тъй. Книгата се казва "Любов по време на холера"... и е показателна за цялата тази тема.
Мъжът прави описаното от Фибичко в продължение на 60-70 г., ако не се лъжа.
И вие си мислите, че знаете, разбирате, че много сте преживяли, изстрадали, забравили.
Think again.
О... забравих да кажа... накрая той е с нея...

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 04:27
от Capitan Clegg
black_lady написа:Като ви чета мнениеята, започвам да се чувствам като някакво безчувствено животно... НЕ мога да обичам един човек, който е позволил да се разделим. НЕ мога да мисля за човек, който ме е наранявал и разплаквал, като на идеал....
Това е най-правилния отговор. Стига сте се правили на мазохисти.

А за бившите поздрав с това:
Защо се влюбих в теб, маймуно,
защо направих този грях,
нима няма други чуми -
та точно точно тебе аз избрах.
Га, излязаме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше либовно,
а аз те шибах във гъзъ...

Припев:
Не съм умрял, шъ знайш
за твойта слива - миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те !

Ти си селско момиче
и миришеш на тор,
имаш вежди говежди
и го ..... във обор.
Пак излязаме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше отново,
а аз - обратно в гъзъ...

Припев...

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 13:44
от Дъждът върху лицето
Според мен такова нещо може да напише някой, който никога не е обичал истински.

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 15:42
от smeshko
Или , който е бил наранен истински не мислиш ли !??

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 18:20
от ^PrincessA^
И на мен ми е малко съвестно да пиша в тая тема след толкова излияния...Някак си никога не съм приемала особено драматично разделите...Просто като че ли никога не давам всичко от себе си във властта на човека до мен, никога не се разкривам до края...има някаква съкровена част от мен, която си остава защитена и която именно е уязвима към болката може би. Тя остава недокосната. Да, има тъжни чувства и мисли, но те отминават както всяко друго нещо, не остават рани... И вярата, че ако нещо се е случило, то е трябвало да се случи и е щяло при всякакви обстоятелства...хм, да кажем, че доста помага човек да превъзмогне определени неща. Малко извратена философия :mrgreen:

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 18:23
от Дъждът върху лицето
smeshko написа:Или , който е бил наранен истински не мислиш ли !??
Да определено и това. То, като че ли едното не може без другото.

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 19:32
от renesanz
^PrincessA^ написа:И на мен ми е малко съвестно да пиша в тая тема след толкова излияния...Някак си никога не съм приемала особено драматично разделите...Просто като че ли никога не давам всичко от себе си във властта на човека до мен, никога не се разкривам до края...има някаква съкровена част от мен, която си остава защитена и която именно е уязвима към болката може би. Тя остава недокосната. Да, има тъжни чувства и мисли, но те отминават както всяко друго нещо, не остават рани... И вярата, че ако нещо се е случило, то е трябвало да се случи и е щяло при всякакви обстоятелства...хм, да кажем, че доста помага човек да превъзмогне определени неща. Малко извратена философия :mrgreen:
не е извратена.така е.не бива да разкриваш душата си напълно,защото може да останеш неразбрана.трябва винаги да има нещо само твое,което само ти знаеш и чувстваш и да не позволяваш на тъгата да те победи.

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 20:35
от Jamesmagno
Прави сте, дивойки :) Има нещо в нас, което пречи на болката да ни обземе завинаги. То обаче е нерушимо. Няма нужда да криеш каквато и да е част от себе си, поне съзнателно. Близките ти заслужават да те познават такъв, какъвто си. Ако криеш нещо от себе си, ако не се разкриваш напълно, ако таиш каквото и да е, работите не отиват на добре. Това дали ще скърбиш вовеки веков зависи единствено и само от теб, но пасивно. Ако си силен човек, ако си духовен човек, осъзнаваш, че болката е нещо малко, смешно и преходно. И остават само хубавите спомени, които, ако си достатъчно извратен, могат да бъдат изживявани отново и отново без капчица тъга. The show must go on. What A Wonderful World. Don't Worry, Be Happy. MWAH!!! Вий сти мойти мумич'та! :drunken:

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 20:40
от Дъждът върху лицето
E да страдаш цял живот е малко прекалено, говорим все пак за известно време в което от спомените ти все още боли и така нататък.. после наистина остава само хубавото и добрите чувства.

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 12 Яну 2008, 21:21
от ^PrincessA^
Jamesmagno написа:Няма нужда да криеш каквато и да е част от себе си, поне съзнателно.
В последната дума е ключът :wink: Иначе знам, че ме разбираш 8)

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 18 Яну 2008, 23:58
от Ice_Spirit
Jamesmagno написа: Има нещо в нас, което пречи на болката да ни обземе завинаги.
да,и това е естественото желание да продължиш напред.Да търсиш...
Пък и всичко е преходно...

Re: Какво правим когато той/тя си отиде...?

Публикувано на: 19 Яну 2008, 00:32
от Richard B. Riddick
Какво правим когато той/тя си отиде...?
Пускаме си порно? :lol: