Форум на Софийски Университет
https://new.su.schools.bg/
)
Хмм... На Дейвид Ковърдейл, Робърт Плант, Дейвид Байрън, Иън Гилан и много други, заради гласовете им. Наско от БТР. На Джими Пейдж, Ричи Блекмор, Стив Морс и пр. китаристи. На Иво Папазов, еба ти, на Луис Армстронг, на Ела Фицджералд, на Куинси Джоунс, на Вая Кон Диос, на Буена Виста Соушъл Клуб (или Сосиал клуб, ако искаме да сме точниIce_Spirit написа:На кой музикант най-много се възхищаваш и защо?
). На мноооого, мноооого музиканти се възхищавам. Всъщност на всички. Но няма как да не се поклониш на изроди като Питър Гейбриъл, Ани Ленъкс, Стинг, Боно, Мадона, Ролинг Стоунс, които имат наистина убийствено и необятно творчество, още творят и използват положението си в полза на човечеството. Майкъл Джексън, Брайън Адамс, Майкъл Болтън, Джордж Майкъл, Уитни, Тина, Марая... - абе динозаврите. Няма смисъл да изреждам, ще пропусна някого. Въобще всеки, който прави музика, заслужава уважение.
Мислим по един и същи начин, стигаме до изводите си по еднакъв път, но понякога изводите ни са slightly различни. Просто бекграундът ни е различен. Не изпитвам нужда да се доказвам толкова, колкото ти, може би си бил по-малко оценяван досега. Затова може би не си толкова "социално ангажиран", не си благодарен на света. Вероятно тогава не търсиш правилните неща или го гледаш под погрешен ъгъл. Това зависи от теб и активността ти. Ако искаш обществото да те види, направи и ти нещо за него, най-малкото мисли за него. Не става на сила. Като цяло ти дълбоко в себе си искаш да достигнеш най-висшите нива на съзнание и съществувание, но си се забутал в бита. Аз искам същото, но съм се забутал в това, да оправям хората, да ги ангажирам, да ги карам да се замислят, за да стигнем заедно до висшата екзистенция. Аз обичам хората повече от теб. Ти живееш по-реален живот от мен. Аз съм по-отнесен и съм прекален идеалист. Ти се взимаш много насериозно откакто работиш. Смяташ, че можеш да се справиш с всичко, стига да се захванеш с него. Аз също, но ти не осъзнаваш какъв къртовски труд полагат някои, за да достигнат нещо, което ти с лека ръка окачествяваш като "лесно". Ти си живееш сам и за себе си. Света е само нещо около теб. Аз съм по-скоро обратното, макар и двамата да сме зверски егоцентрици. Ако на теб ти е добре, светът не те интересува. Аз пък говоря непрекъснато и досаждам на хората, като се опитвам да им обясня как така живея щастливо и защо те също трябва да го направят. Хората, които не ни познават, мислят мен за самовлюбено лайно, теб за комплексиран гъз. И в двете има малко истина. Аз знам какво искам от живота най-общо, като посока, като дух, ти не знаеш и това те тревожи. Ти се чувстваш недооценен и се възхищаваш на някакви социални модели, които са известни или изглеждат успешни, а аз се старая да гледам обективно. Не че ти не можеш - просто не си го поискал. Затова съм толерантен. Аз общувам със загубени смотльовци, ти не ги понасяш и се гавриш с тях. Ти виждаш в тях смотаното и загубеняшкото, аз точно това не гледам. Аз се изживявам като психолог и спасител на света, понякога сам смеейки се на себе си. Ти виждаш, че съм смешен и дори не тръгваш по този път. Но, братле, не може да живееш сам, не и в днешно време. Дай, без да искаш нещо в замяна. Обикни го тоя свят, не - върни любовта си към него! Аз чета книги, ти не. Ти смяташ, че си уникален и никой не може да бъде като теб. Аз смятам, че съм уникален, но всеки може да бъде като мен. Затова безжалостно потъпквам нарцисизма си и се опитвам да предам на хората тийнейджърската си мъдрост и аматьорската си философия. Точно защото целта ми винаги е била да общувам с хората, твоята не баш, съм се специализирал, имам богат речник и комуникативни умения, твоиоте усилия не са насочени натам, ти искаш да се установш добре в социалната система. Аз имам хуманитарна мисъл, ти математическа. Но, колкото и да е странно, пак мислим по един и същи начин. Аз вярвам, че можем да моделираме света, така, както пожелаем, стига да искаме. Трябва само да поемем инициатива и отговорност. Теб като че ли те мързи да се правиш на Левски. И двамата знаем, че света си е наш, съзнанието ни - също и затова сме щастливи. Аз намирам думите и го казвам на всички. Ти не смяташ, че е нужно. И двамата сме добри момчета. Умни сме. Понякога ни подценяват, но най-често ни надценяват. Обичам те, you're like a brother to me.Methuselah написа:Po kakvo si prili4ame s teb i po kakvo se razli4avame?
: