Много мнения се изказаха по повод мача с Тулуза, включиелно и тук. Аз лично се чувствам раздвоен от този мач. ЦСКА заслужаваше да отпадне след като не беше класа над Тулуза, на не и по този начин. Отборът изигра тактически правилно първия мач, но на втория Стойчо сгреши като излезе предпазливо. Мисля си, че с помощта на публиката играчите трябваше да започнат да пресират и натискат съперника от първата минута, а не да се стига до позиционен мач, както стана. Да започнеш мача само с Неи имаше същия ефект както в мача с Омония, където ЦСКА мина между капките къде заслужено (на фона на приемливата игра), къде не (ако си спомним кога падна гола на Чиликов и какво опълчение беше при положение че кипърците останаха с 9 (!!!) човека). В крайна сметка отпадането е справедливо - макар и да са французи, макар и да се 3-ти във Франция и да имат Елмандер, си мисля че ЦСКА можеше да се надиграва с тях при положение, че и те не бяха особено страшилище. Реваншът беше грешно изигран и не глупостта на Ододжи, грешката на Тодоров или компенсациите на съдията са виновни. Така беше справедливо и заради слабата игра на подчертавам все още некомплектования отбор на ЦСКА, и заради едно друго събитие станало преди 14 години. Но с обратен знак. Погледнете двете положения и открийте 10-те разлики.
Kostadinov
Gignac
Толкова за ЦСКА.
Литекс излязоха като обречени на реванша и може би дори и те се изненадах като поведоха. За съжаление, не успаяха да задържат дълго преднината и Хамбургер си свършиха работата, която финландският съдия им свърши 2 седмици по-рано.
Най боли може би за Локо София. Отборът загуби злощастно на Армията (това 1:3 много заблуждава), надгравяйки съперника за 75 минути, но както се казва в едно клише - мачът се играе 90 минути. На реванша резервите бяха близо до подвиг, който логично не се случи.
Нашите отбори нямат манталитет на победители, нямат увереността в успеха. В европейските мачове се подхожда страхливо дори срещу отбори от нашата черга, които са напълно преодолими. Аз лично си мисля, че не е проблема в базите, екипировката, бутоните и т.н. Нашите играчи имат талант, имат качества, но трябва да се поработи върху психиката. Как националния отбор без огромни разлики в състава (Вярно, и с Краси Балъков) може да смачка Хърватска, а после да падне с 1:3? Аз поне го отдавам на психикита на играчите, които излизат като пораженци, независимо дали имат локомотив, 3 звезди, голямо Л или реклама на сокче на гърдите. Ако нашите наистина си вярваха Тампере, Тулуза, Албания, та дори Фейенорд, Хамбургер, Рен, Беверен или Галатасарай нямаше да са факт.
А за радостта на Левски от отпадането само едно - мнозинството левскари са си такива. Излизат с фланелки "Аз мразя ЦСКА", кефят се на български знамена с надпис "Шумен марзи ЦСКА" на Анфийлд или говорят как са "били прасетата" в национален ефир. А докато цесекарите имат само един слоган и нищо друго - салютите срещу Барса са изключение. Но това е нашият манталитет. Трудно се променя. А именно той ни проваля в Европа.