Страница 4 от 6
Публикувано на: 13 Окт 2005, 08:05
от peterdi
Така е, всеки може да има каквото иска мнение, само да може да го защити! щото това е най-големия проблем.
Публикувано на: 13 Окт 2005, 09:42
от mushroomhead
защо животът към едни е по-справедлив?
защо се раждат хора,които в последствие убиват,изнасилват...?
защо няма щастие на 100%?
Защото всичко е стечение на обстоятелствата,започнали далеч преди да се родим и продължаващи своя ход и след като ни няма вече...(това пък откъде изпадна

)
Защото в природата на човека е агресията,насилието(както при всяко животно

) и в резултат на средата в която живеем и формираме себе си като личности можем да станем Нобелови лауреати или рецидивисти...Не вярвам в теорията за "убийците по рождение"
Защото в природата няма нищо идеално(демек на 100%).А също ще перефразирам един цитат започващ с freedom на "hapyness is a state of mind".С което разбира се не искам да кажа ,че щастието не зависи от външни фактори
абе много сложно стана

Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:06
от Himera
А защо не?

Защо? Много често на този въпрос не може да се отговори. Нещата просто се случват по една или друга причина. Най- трогателно е, когато болно момиченце попита - "Защо точно аз се разболях от рак? Защо трябва да умра толкова млада?"
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:10
от peterdi
Това вече е най-гадният въпрос, който може да се зададе или да се види... дано не ни се налага да си задаваме подобни неща
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:13
от Nyssa
само един оффтопик..как се забелязва само момичетата колко обичаме да драматизираме нещата..аз за децата в Африка,Химера за болното дете
какво да се прави;)
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:20
от Himera
Nyssa написа:само един оффтопик..как се забелязва само момичетата колко обичаме да драматизираме нещата..аз за децата в Африка,Химера за болното дете
какво да се прави;)
Аз четох книга за това! А и знам,какво е! Аз непрекъснато се питам защо това е така, защо светът е толкова несправедлив

Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:21
от peterdi
Може би не трябва да се питаш НЕПРЕКЪСНАТО
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:24
от Himera
Човек се пита, защо изучава дадено нешо, защо не му стига времето, защо е толкова изморен,когато нищо не е правил и т.н. Само си помисли, колко често си задаваме въпроса- Защо?
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:24
от Nyssa
ъъ peterdi не ти ли изглежда това познато

хахах
Химера,аз също досега подобни неща мелих...

Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:25
от peterdi
Ами, познато ми изглежда....
аз никога не си задавам по такъв начин въпросите - аз направо търся отговорите
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:35
от Nyssa
а по какъв си ги задаваш в такъв случай?
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:38
от peterdi
Ами...
като ми изскочи някой въпрос, веднага мисля какъв може да е отговора - търся връзки и асоциации и тн
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:46
от Himera
peterdi написа:Ами, познато ми изглежда....
аз никога не си задавам по такъв начин въпросите - аз направо търся отговорите
Но много от въпросите остават без отговори
Публикувано на: 13 Окт 2005, 11:48
от peterdi
Докато не ги намеря... аз рядко изпадам в такива екзистенциални омагьосани кръгове за дълго - ако ми се опре, мисля за друго
Публикувано на: 13 Окт 2005, 12:02
от Sw1tched
Himera написа:А защо не?

Защо? Много често на този въпрос не може да се отговори. Нещата просто се случват по една или друга причина. Най- трогателно е, когато болно момиченце попита - "Защо точно аз се разболях от рак? Защо трябва да умра толкова млада?"
Не може да се отговори? Това, че ти или аз или дория цялото човечество в даден момент от времето не може да отговори не значи, че не може да се отговори или най-малкото, че няма отговор. Още повече, че всеки лекар може да ти отговори на въпроса. Напр. Защото точно ти си била предразположена към по-голям риск от ракови образования и при конкретните обстоятелства свързани с начина ти на хранене/живот и т.н. са се създали нужните условия за възникване на такова образование. "Трябва" да умреш по същата тази причина. Проблема ви е, че отказвате да се съгласите с фактите и търсите по-романтични, ако мога така да се изразя, обяснения. Разбирам ви, човешко е, вероятно от тази човешка черта са възникнали и религиите.
Когато възникне въпроса "защо" търся отговорите където логиката ме отведе, а не където емоциите ме тласкат. Това е основната разлика явно.