forum.uni-sofia.bg

ХА! Вярно и аз си бях купила някакъв скъп гаден сладолед!!! Наистина си беше прецакващо!!! Пък то и аз на времето исках да отида в Англия, ама и това не стана, за сметка на това ходя там на гости, чат-пат. Се кефя на "природата" там.

Това само в Италия го има. Еба си мишоците. В един крайпътен магазин доста от цените на етикетчетата на стойките не отговаряха на тези, след прочитане на БАР Кода. И българи - юнаци като заформихме един скандаал Във Франция, Австрия всичко е коректно.

iliyan написа:Да бе - на някакъв мухъл. И кое му е романтичното? Умрях от жега, купих си сладолед и взех, че се изръсих

аз бях там в началото на септември и не миришеше на никакъв мухъл !!! струва ми се ,че просто някой е бил отрицателно настроен !!!
(а това за жегата... ...имах приятелка,която твърдеше ,че мрази Италия защото е прекалено слънчева )
...освен това където и да отидеш ще ти се наложи да се изръсиш !!! иначе по-добре не тръгвай !!!

iliyan написа:Това само в Италия го има. Еба си мишоците. В един крайпътен магазин доста от цените на етикетчетата на стойките не отговаряха на тези, след прочитане на БАР Кода. И българи - юнаци като заформихме един скандаал Във Франция, Австрия всичко е коректно.

Да, Италия е малка циганийка, иначе Франция ме очарова!!!

Холандия... и Русия (заради рускините, разбира се )

iliyan написа: В един крайпътен магазин доста от цените на етикетчетата на стойките не отговаряха на тези, след прочитане на БАР Кода.

наистина ли ??? аз не съм имала подобни проблеми...
изобщо екскурзията ни беше незабравимо преживяване !!!

Beam написа:Да, Италия е малка циганийка, иначе Франция ме очарова!!!

Само че италианската кухня ме кефи. Френската е боза. В Италия се започва както си казват "Паста" - това са макарони, спагети, даже и на закуските и хляба казват Паста, въобще тестените изделия. Манджите им са мазни, а готвят с лютив червен пипер. Магданоз не използват. Винцето им е хубаво...

Че то си зависи къде ядеш. Да ти призная аз най-много си харесвам българската кухня. Където и да ходя нищо особено не виждам, нито вкусвам. Макар че май в Италия ядох най-вкусната лазаня, някога.

Beam написа:Че то си зависи къде ядеш. Да ти призная аз най-много си харесвам българската кухня.

Да бе. Както едни мои приятели бяха скептични към местните кухни и яко си се бяха натоварили с бурканите с месо, някакви майонези, лютеници... С автобус на два пъти съм обикалял Западна Европа и на два пъти си беше цигания от наша страна. Най- се изкефих в едно хотелче в Париж, един си отваря бурканите. В стая бяхме по трима и гледаме сякаш някакви препарирани материали. А? Какво си правил? Той казва - не бе, това е месо. Интересно. Отваря - ехееее, така ферментирало, че няма накъде. Размириса се здраво. Понеже майка му беше казала да върне бурканите, той отиде в коридора. Видя някакви кофи и изля съдържанието там, изми си ги и след това си ги прибра. Еххх, като се понесе една миризма, онези не можаха да сварят да изхврърлят кофите навън.

Ужас! Добре, че не съм била с вас. А ти как се чустваше с тези типични представители на "Бай Ганьо"?

Да, това ми напомня на 1-вия ми път в Лондон, екскурзия. В някакъв много хубав хотел, закуска на блок-маса, нямаш си на идея, ама за какъв ужас ставаше дума, тия хора изяждаха повече храна, отколкото могат да изядат за цял ден защото нали е евтино. От горе на всичко едни хора си водеха внучката / която не беше от групата / и тя да яде с нас. Беше картинка, така гледаха сервитьорите, че срам да те хване. Като цяло нямах предвид, видиш ли нашата кухня е хубава да си носим замразена манджа от вкъщи, но все пак си мисля, че всяка държава има специфична кухня и не на всеки допада. Примерно няма почти нищо в Лондон, което да ми е харесало, но някои хора са си свикнали и си ядят с кеф там.

fire написа:Ужас! Добре, че не съм била с вас.

Е, щеше да бъдеш с мен. Аз си бях взел само вафлички и бисквити, защото първия път полагащата ни се храна не стигаше. Но втората година всичко беше предостатъчно.

Да, но и с тях. Което означава, че нямаше да мога да избегна срама.

Няма проблеми. С тях бях само в автобуса. И на репетициите и концертите, естествено. Иначе бях в украинската група(руския ми е на високо ниво), мексиканската - лесно се интегрирах. Беше много готино. На един фестивал в Италия бяхме и имаше всякакви от целия свят. Имаше още две-три български групи, като дойдоха получих обриви. Събраха се с нашите и - оффффф. То не бяха заливания, оливания, мани... А пък да кажеш мазачи и зидари - не - всичките музиканти хора. А даскалите пукаха като за световно. Ама някои много носеха и не им личеше.

Ето защо някои екскурзии не ни харесват и даже и Хавайските острови могат да ни се сторят като "Факултето". Ние имаме такива колоритни сънародници, които по никакъв начин не могат да те оставят да забравиш с кого си дошъл и какво те чака през кратките дни извън България. Странното е че някои от тези екземпляри в българия при обикновени обстоятелства се държат напълно нормално, но когато напускат пределите на Родината си оставят и малкото сиво вещество вкъщи.