forum.uni-sofia.bg

Nyssa написа:не...от личен опит
няма такова нещо

Личен опит?
Липсата на доказателства за нещо не е доказателство за неговата липса

тц....не ме разбра...обичала съм и са ме обичали и въз основа на това,което съм преживяла,смятам,че няма на 100% всеотдайна или няква такава любов
може аз не съм попаднала на каквото трябва,но според мен и за мен е така

Nyssa написа: може аз не съм попаднала на каквото трябва,но според мен и за мен е така

Е, за теб може и така да е, но това че ти не си "попаднала на каквото трябва" не значи, че не съществува такава любов.

Не че аз съм попадал де но това е друг въпрос.

Nyssa написа: според мен и за мен е така

така е ,прав си си...просто изказах лично мнение,което прозвуча малко крайно

цъ не вярвам

По принцип - да. Ама в днешно време е изключение ...от какво ли не съм се разочаровала...сигурно ще стане така и с любовта...

Е добре, айде някой да ми обясни бавно и любезно какво ще да означава "чиста и всеотдайна"

може би това е едно нещо, което аз и ти не заслужаваме или по-скоро може пък да не е заслужавало да даваме на никого досега

Аз знам, ама не мога да го обясня! <-култовият отговор на ученик от гимназията по мое време

arielle написа:може би това е едно нещо, което аз и ти не заслужаваме или по-скоро може пък да не е заслужавало да даваме на никого досега

Ъъъ пари


Добре де, сериозно - ако се има предвид любов, в която просто да се раздаваш, без да очакваш нищо в замяна - просто не е любов, не и пълноценна - не знам кво е, но не е много човешко. Най-грубо и елементарно казано, повечето хора обичат първо себе си и искат и другите да ги обичат. Ясно им е обаче, че току така любов не може да им се даде, затова дават и те - мисли, сърце (т.е. кой квото има муахах сори, не можах да се сдържа ) .. Своеобразно чувство на дълг или по-симпатичния му вариант - благодарност - даваш каквото си получил.
Или каквото ти липсва. Познавам и такива хора в различна степен, но конкртния човек, за когото се сещам е може би в една от най-висшите степени.
Значи: на човека му липсва топлота, нежност, разбиране в неговата връзка. Всичко в живота му става кофти, измъчва го, той се сдухва все повече. Тогава по неведоми пътища среща мен и моментално ми се разкрива тотално, а не го прави и пред приятели. Първоначално ми иска съвети за връзката му, която не върви, после минава на възхищаване от мен и накрая стига до "момента в който ме прегърнал - съвършената жена, почувствал се прероден блаблаблабла ......" (всичко това се развива за точно 6!!!часа от запознанството ни). На мен ми е страшно кофти, защото човека е искрен и някакси.. успокоен до мен и на мен ми е адски гузно, че го отрязвам. После обаче си давам сметка, че той просто има нужда да говори мили и прочувствени неща, защото това му липсва във връзката. И се успокоявам - разбирам, че точно вмомента съм му жизнено необходима даже само като близко присъствие, защото съм катарзис. И след разговора тоя човек наистина изглежда като нов.
По-късно разбрах, че съм попаднала на един от малкото хора, за които най-велико щастие е да се раздаде докрай - даже не очаква нито благодарност, нито нищо в замяна. Най-прекрасното нещо, което можеш да направиш за такъв човек е да му позволиш да забрави себе си и да се посвети на теб. Оказа се, че фразата "Умолявам те поне да ми позволиш да бъда твой приятел завинаги" е самата искреност и той наистина има нужда само и единствено да намери своя човек-катарзис - по една случайност се оказах аз - и отвреме навреме да се "спасява" от околната среда, която не обича такива хора.
Та, това разбирам аз под "чистота и всеотдайност", но специално в случая, който ви разказах не бих го нарекла любов. Love is love reflected, както пееше чичко Стивън Тайлър - а където има взаимност всеотдайността ще дойде в повечко ако е взаимна. Не вярвам, че полюсите се привличат, но еднаквост и във всеотдайността .. не знам, не си го представям ..
Дългичко стана Извиньети мъ .....

извиньена сти, ма мъ мързи да ви чита постъ.. можи би утри..

забравихти "въййй"

KeineSonne написа: Добре де, сериозно - ако се има предвид любов, в която просто да се раздаваш, без да очакваш нищо в замяна - просто не е любов, не и пълноценна - не знам кво е, но не е много човешко. Най-грубо и елементарно казано, повечето хора обичат първо себе си и искат и другите да ги обичат. Ясно им е обаче, че току така любов не може да им се даде, затова дават и те - мисли, сърце (т.е. кой квото има муахах сори, не можах да се сдържа ) ..

Така де, хубу. Ама става малко, лет ъс сей, тъпо, когато го осъзнаеш това и спреш да "раздаваш каквото имаш" от гузна съвест. Пък колко е разбрал някой си за гузната ти съвест и непорочна невинност (Тавтолог е воторо ми име )....пи*ка му клюн

KeineSonne написа: По-късно разбрах, че съм попаднала на един от малкото хора, за които най-велико щастие е да се раздаде докрай - даже не очаква нито благодарност, нито нищо в замяна. Най-прекрасното нещо, което можеш да направиш за такъв човек е да му позволиш да забрави себе си и да се посвети на теб. Оказа се, че фразата "Умолявам те поне да ми позволиш да бъда твой приятел завинаги" е самата искреност и той наистина има нужда само и единствено да намери своя човек-катарзис - по една случайност се оказах аз - и отвреме навреме да се "спасява" от околната среда, която не обича такива хора.

Това имах предвид под "чиста и всеотдайна"
Разбира се, във варианта, когато и двете страни изпитват същото.
И все пак не се впускайте в чак толкова дълбоки размишления - не това беше основния замисъл зад анкетата

Misanthropy!!

не познавам нито един човек който на практика е способен на това до крайна степен а и дълбоко вярвам че такъв не съществува