Обещанието си е обещание, все пак - така че, макар и с малко закъснение, споделям и своите впечатления от "Горчива луна":
Сюжет (Ир маркира основите на фабулата, затова няма да ги повтарям):
Найджъл и Фиона, семейство от 7 години, пътуват за Индия, за да съживят тръпката във взаимоотношенията си и да намерят своите отговори. Онова, което не подозират обаче е, че още по пътя ще се сблъскат с въпроси, които не са се осмелили да си зададат и ще преодолеят неподозирана съпротива от тяхното рационално Аз по пътя към преоткриването на другия. Въпросите вместо тях формулират Питър Койот (Оскар) и Емануел Сение (Мими), които подхващат история, по-невероятна, увлекателна и екстремна дори от приказките от "Хиляда и една нощ", дори и от "Фауст", дори и от "Опасни връзки", ако щете.
За филма:
Най-малкият ми проблем бе вулгарността на езика и видяното - те дори не се доближаваха до граничната линия, отвъд която бих казала: "Стига", досущ като Елена Йончева в онази реклама. Сценарият можеше да понесе още много мръсноезичие, но се радвам, че е обрано до подобна степен, защото в противен случай би натежало прекалено и тогава щеше да избяга всяко желание да се търси другата идея.
А именно - къде е границата на приемливото, нормалното,
моралното; какво е перверзията и съществува ли тя изобщо, или всичко в въпрос
на договаряне, как се познава моментът на пренасищане, когато сексът се превръща от
задоволяване на телесни, социални и духовни нужди в елементарно
съвкупляване, възможно ли е една монета да има 3 страни (страст, унижение
(садизъм/мазохизъм), отмъщение) или всички емоции се разполагат някъде по оста
любов-омраза (твърдо нье на последното, казвам аз, след като изгледах филма)?
Той гъделичка всички сетива и разказва история, открита като оголен нерв (поради което на моменти може и да ви дойде в повече); история, която тегли към развръзката си; история, която те кара да се чувстваш алчен, защото искаш да знаеш изхода от онова култово режисьорско "искам..., защото...., въпреки че...", на базата на което се гради всеки добър разказ.
Полански определено не си играе - 3-4 реплики, въз основа на които може да се възстанови целият сценарий и 5-6 режисьорски решения, при вида на които си казваш: "Е, да, ТОВА Е. Нищо друго не би звучало вярно в случая." И това е целият филм.
Черният хумор ми бе престъпно малко, което, струва ми се, е и единственият недостатък.
Защо да гледате филма:
- За да проверите какви емоции поражда у вас една подобна история - невероятен тест, впрочем
(аз моите изводи си ги направих)
- За да усетите тръпката от една наистина добра режисура, която почти ви кара да задавате въпроси на глас: Все пак, какво е облякла?, Какво има в кутията?, Ще се върне ли?, Ще издържи ли (той/тя)?...
- За да видите възможните странични ефекти от обсебването, за които никой не ви е предупредил в началото на която и да е прекрасна връзка и които не ги пише нито в приказките за принцеси, нито в розовите романи, нито дори в "Playboy" или "Мъжът и жената интимно"
- За да се насладите на един уникално добър финал - последните петнайсетина минути (без последните 3-4, т.е. без самия финал, който, поне според мен, не издържа, ако и да изглеждаше като единствено възможно решение)
- И, далеч не на последно място - за да не правите това у дома си и за да се научите да поставяте граници, благодарение на които после няма да се налага да пътувате до Индия или да разказвате "откачени" истории на непознати мъже.
Простете за дългия пост, но този филм го заслужава. А и бях поела ангажимент.
P.S. Така и не видях нищо чаааак толкоз сексапилно у тази дама, признавам. Дори ми евтинееше на моменти, което си е в плюс за филма. Кристин Скот Томас ме изненада много по-приятно, въпреки че й бе отредена значително по-малка роля.
P.P.S. Ир, недей да жалиш псето прекалено - то само се набута там, където никак, ама никак не му беше мястото в тоя момент.