forum.uni-sofia.bg

Аз може би не съм особен критерии за джънкването. Както казах, имам супер бърз метаболизъм и мога да си позволя по-свободно джънкване, но все пак гледам да го ограничавам на максимум веднъж в седмицата. Мръсен ден му се вика

Напоследък гледам изобщо да не си ги позволявам, но в крайна сметка не мисля, че е кой знае какъв проблем чат-пат да изядеш и някой дюнер.

Аз сега тичам по 5-6км, беше всеки ден до навяхването на глезена, мисля сега да го направя през ден. Все още с почивки (ходене). На Р90 силовата програма съм с 5кг тежести, засега не изглежда като да трябва да ги качвам.

Разните банички/макдоналдс и т.н. така и така не са ми вкусни, нямам проблем да не ги ям. Проблем са ми сладоледи, бисквити и прочие, които избягвам да купувам, за да не мога да ги ям. Ако ще ям сладък десерт, който не е плод, опитвам да се придържам към черен шоколад, конфитюри, мед, от които просто не мога да изям много.

Една от добрите стратегии си остава пазаруването на пълен стомах.

Моят джънк си остава само бирата, като се опитвам да съм супер стриктен, ако знам, че ми предстои пътуване и съответно - наливане.

С времето развих направо непоносимост към мазните неща - кюфтета и баници по-специално. А преди си ги хапвах като пич.

Ето няколко съвета за сладки неща, ако все пак не можете без това усещане фостата:

1) Стафиди или други сушени плодове - бърз въглехидрат, който не съдържа изкуствено добавена захар. Идеален преди/след тренировка. В умерени количества, разбира се

2) Овесената питка - 100 грама овесени ядки + яйца според хранителния режим се смесват с пасатор или блендер, докато станат хомогенна смес. Добавяте подсладител "Стевия", бъркате още малко и мятате на тефлонов тиган. Става нещо като дебела, сладка, американска палачинка, която е и здравословна Може да се добавят и сушени плодове по желание.

3) Мед!

Това горното важи със сигурност докато имаш бърз метаболизъм, като не може човек да качи едни стълби на 30, друга песен запява... You are what you eat!

Ето и малко фитнес хумор, който ме разсмя днес:

ИДНА КОВРА АМ ФИШДА ФЗАЛАТА АД ДИКАМ ШАНТГИ И ФИКА:
- СНАЕШ ИЛ...МНУГУ ИС СЛАДАК...КАКФО ША ПРАИШ ПИТАК ФИЧЕР ?
АС И ФИКАМ...
ГАРДИ И БИЕЦПЗ...КОВРОООООО

Аз пък ще ти отговоря с нещо друго - It's not what you're eating, it's what's eating you. Поне при мен е Божи факт.

phoebe написа:Това горното важи със сигурност докато имаш бърз метаболизъм, като не може човек да качи едни стълби на 30, друга песен запява... You are what you eat!

Ето и малко фитнес хумор, който ме разсмя днес:

ИДНА КОВРА АМ ФИШДА ФЗАЛАТА АД ДИКАМ ШАНТГИ И ФИКА:
- СНАЕШ ИЛ...МНУГУ ИС СЛАДАК...КАКФО ША ПРАИШ ПИТАК ФИЧЕР ?
АС И ФИКАМ...
ГАРДИ И БИЕЦПЗ...КОВРОООООО

Бляк, спиндерман

Търговецът на кристал написа:Аз пък ще ти отговоря с нещо друго - It's not what you're eating, it's what's eating you. Поне при мен е Божи факт.

Не е ли всичко в главата ти в крайна сметка?

Точно това имам предвид и аз, де. Но то така или иначе мястото ми не е съвсем в тази тема и без това.

Аз пък тренирам от 6 години без хранителен режим и пак поддържам някво прилично тяло. Идеята е да не прекъсваш за дълго време. Когато се тренира, резултат винаги има. Но е хубаво преди тренировка да се яде нещо качествено, защото енергията, която получаваш, е друга. Пробвал съм с пиле с ориз и а на другия ден с чипс и е съвсем различно При кофти храна имаш и болки по време на тренировка и правиш по-малко повторения.
Ако пък имаш добър метаболизъм, няма да имаш проблеми след приемането на каквито и да било храни. Познавам момче, което яде по половин хляб с лютеница преди тренировка, а изглежда едва ли не като професионалист.

Това е така, ако изходните ти позиции са добри. Когато трябва да "поправяш" нещо обаче, било то качване на мускулна маса при слабите момчета или сваляне на мазнини при пълните представители на двата пола, тогава хранителния режим си е must, ако искаш дълготрайни резултати.

Съгласен съм и с прекъсване - не трябва да го има, защото губиш постижения, а от там и мотивация и е много лесно да заебеше нещата.

Според мен всички сме с "прилични тела" - май повечето можем да се движим поне малко без да се задъхаме... от там нататък - всичко е собствена преценка: Аз дебел ли съм? С кого се сравнявам? Чие мнение е меродавно за мен? На какво съм готов, за да постигна промяна в дадена посока? Имам ли постижима и измерима крайна цел? Аз маниак ли съм? А искам ли да бъда? На каква цена и защо - каква е най-основната ми мотивация...

А, вместо тези въпроси, може да се запитаме други: Дюнер или баничка да си взема за закуска в 16 часа? Ще ме направи ли по-щастлив? Ако да - какво значение има дали съм дебел? И чий са тези бисквити? Щом са тук - явно няма да ги яде...

Не знам, аз открай време съм на принципа "тренирай, за да може ядеш" Не се ограничавам изобщо.

Ето една приятна статийка:

http://www.washingtonpost.com/lifestyle ... story.html