И като стана дума за литература - има 2 типа - подходяща и неподходяща за образованието.
Махаме първата, която всеки ще си чете сам вкъщи.
В училищата е нормално да пускат само творби, които носят поуки, важни послания и носят примери, които трябва да научим и да използваме в живота си.
http://kandidatstvane.wordpress.com/201 ... %B0%D1%80/
- това е списъка с литература за кандидатстудентските изпити по български език.
Първо - какво ви прави впечатление? Най-новата творба е отпреди 60г. Демек идеите, които тия творби носят са най-малко отпреди 2 поколения. Как те ще ни градят мисленето през 21ви век, като имат логиката и ценностите от 19-20век, не е ясно. Аз лично не мога да посоча и 1 творба, която да ми помага да си ръководя живота в наши дни.
Като художествена стойност - спор няма, има доста добри попадения (мои фаворити са Яворов, Смирненски и Далчев) - но ако ще влагаме творби само защото имат як стил, можем да включим и чуждоземни, защото тези стилове не са създадени в България, а са световни. А да пуснеш Вазов вместо Шекспир, само на базата на "кой е по-по-най като рими" и "кой е по-близък до нашата душевност" си е чиста проба нелепица. Пак казвам - не това е критерия, според мен.
Второ - нито 1 жена няма в списъка. На какво се дължи? Имаме тонове творби, в които гледната точка е мъжка. Как ученичките ще осмислят мъжкия свят, без момчетата да получат шанса да видят женската гледна точка - оставям на вас. Според мен е нечестно.
Трето - Тематиките? По-голямата част се отнасят или за борбите срещу турците или за периода до втората световна, тук-таме имаме и комунистически идеи. Като цяло няма лошо, но тези идеи и тематики вече не са актуални. Все едно да решавате задача във ФМИ само със знания от 2-3 клас. Ами няма как да стане - литературата не виси на едно място, а се развива, раждат се нови проблеми - нови идеи - нови решения и - нови творби. Колко века още ще учим творби, които са били ретро още през 1900г? На бас, че учениците биха чели творби, които засягат техните проблеми СЕГА. Секс, наркотици, бедност, глобализъм - все неща от деня, които в тия творби липсват. Просто защото са отпреди век и нещо.
Четвърто - защо ще пускат ултра-дълги книги за ИЗУЧАВАНЕ в училищата. Сякаш тия лапета нямат 4 точни науки, плюс история и география, които са с фрапантен обем? Кой ще седне да чете роман, ако в нета го има преразказан в 20 реда и само на тях те изпитват. Оставете посланията и мястото в литературната история - тези неща са за снобите да си ги обсъждат на вечеринки с бренди и пури, или защо да се лъжем - на ракийка и салатка. Аз лично не видях смисъл да прочета Тютюн и Под Игото - абсурдно дълги книги и то на теми, които са ми банално скучни. Чел съм "Записки по българските въстания", защото тя ми беше интересна. Но тия двете са времегубка, а в училище и след това време за такива луксове няма. По мое разбиране - трябва да се включват масово къси разкази и стихотворения, колкото да не те натоварват да го прочетеш 2-3 пъти, за да го осмислиш. Но абсурд да ме накара някой пожизнено да му мина 300-400 стр книги, която е филмирана в 2ч филм. Даже няма и толкова.
Друг е въпроса, за "престижа" - да почетем даден автор, като му пуснем 300 творби за научаване, къде наизуст, къде да се осмисля, какво е искал да каже - това са пълни простотии. Ако искаш да покажеш уважение към даден автор - направи му паметник, чествания или филм за живота. Образованието има за цел да подготви децата за живота им утре, не виждам как Вазов ще го направи. Да ме прощава, колега ми е, ама така не може. Самата идея обучението по литература да е върху "творби", а не върху "жанрове" и "стилове" е мега-сгрешено. Защото така децата не научават и половината от ЛИТЕРАТУРАТА, а само българската от 1878 до 1944г. И ако министерството не си поправи логиката (проучете как е в другите държави) - и внуците ни ще преписват от пищови с Вазови и Ботеви мисли, а ние ще се чудим що има бисери по вестниците с "творби"
Амин.
Българските автори са като другите - има талантливи, има и такива, чиито произведения не ми допадат и не разбирам. Христо Ботев е един от тези, които харесвам и с чиито произведения съм израснала. Да, някои от идеите в тях са неактуални днес, но това не пречи всеки да извади от тях собствена поука.